Силва Зурлева е завършила българска филология и новогръцки език и литература с отличен успех в Софийския университет. Била е редактор в София прес и БНТ, кореспондент на гръцки вестници и списания. Превеждала е художествена литература и е писала рецензии за книги на балкански автори. От 1992 г. е консултант на приватизационни сделки и чужди инвестиции. Работи по проекти на „Никас“, „Кока-кола“, “Делта“. От 1999 г. е шеф на медийната група „Антена България“

Най-влиятелната жена в телевизионния бизнес у нас. Не харесва сентенцията, родена в нюзрумовете: „Който показва кръв, е пръв“. И се стреми навсякъде да въвежда принципи, толерантност, професионализъм. Дали успява?

Малко са хората като Силва Зурлева, с които можеш и да поплачеш, и да се посмееш в рамките на един разговор, и да се чувстваш през цялото време комфортно, обгърнат от нейната мекота и деликатност. И от искрения й неподправен интерес към хората. Разказва как преди време вдигнала кръвно покрай едни тежки разговори със СЕМ и отишла на лекар. „Беше  възрастен, с очила с дебели лупи, не ме е познал, а и не му е работа. Но ми каза: „Трябва да контролирате стреса. Да не се ядосвате, да си почивате. И никаква телевизия!“, смее се Силва. Странно е как очите й, тъжни или весели, остават винаги бистри. Никога не съм ги виждала да помътняват от гняв или нетърпимост. Дали не е добра актриса?

„Когато бях малка, баба ми казваше, че ще ми е трудно в живота, защото съм много жалостива. Факт! – казва Силва. – Не е трудно да се разплача. И често го правя, без да го искам. Изобщо не съм добра актриса.“

Питам се също как един толкова емоционален човек като нея е на върха на телевизионния бизнес в България? Силва Зурлева е член на съвета на директорите на Нова Броудкастинг Груп. В различни етапи от 15-годишната си всеотдайност към медиата е била председател на Съвета на директорите, главен консултант и шеф на медийната група. Силва е толкова лоялна и посветена на работата си, че се е превърнала в синоним и лице на медиата, за която работи. Поводът да се срещнем е 20-годишният юбилей на Нова телевизия, но разговорът ни цели да видим Силва и отвътре, откъм нейната едновременно уязвима и желязна същност. Ако има една истинска Желязна лейди в нашия телевизионен свят, това е тя. На моменти дори ми прилича на Мерил Стрийп с красивото си лице, за което англичаните казват well boned – с изразителни скули и добре очертано чело и шия.

(Силва се смее на тази закачка с Мерил Стрийп. „Ами! Нещо селско има в мен. Представете си една селянка от картините на Майстора, която държи ябълки в ръце. Една от прабабите ми е била негов модел. Много се гордея с това.“)

Минало, сегашно, бъдеще време

Силва, гледате ли телевизия?

Само новините. Извън тях последно гледах „Кула от карти“ – филм за американската политическа действителност. Политиката ме интересува. Мисля че бих могла да се занимавам с нея успешно. Аз съм политическо животно. Имала съм и предложения, обмисляла съм ги сериозно, обаче не искам. И знаете ли защо? Защото не умея да лъжа и се изчервявам. На мен ми личи, ще се разплача, където не трябва. За да бъдеш политик в България днес, трябва да си много обръгнал. Да не си чувствителен за много неща, да можеш да лъжеш, да обещаваш милиони работни места, без да има значение откъде ще дойдат. Важното е да можеш да скачаш от цвят на цвят, да намираш един спонсор, после друг, трети.

Кога телевизията е в състояние да ви „вдигне кръвното“?

Много се ядосвам, като видя нещо, което изглежда на пръв поглед непрофесионализъм, но всъщност е манипулация – когато например интересите на интервюирания съвпадат с тези на интервюиращия и хиляди зрители са потърпевши от тази манипулация. Тогава хич не се чувствам добре и не се гордея с професията си…. Примерно целият народ говори за идиотщините на някой политик и той е в нашата телевизия, а не му се задава нито един неудобен въпрос. Това е в състояние да ме извади извън нерви.

И какво правите тогава?

Ако предаването е на живо, не се намесвам директно, но когато приключи, питам с възможно най-любезния тон защо се е случило така. Винаги задавам въпроса „защо“. И винаги се стремя да стигна до отговора. Става дума или за трафик на влияние, или за трафик на пари. Трета възможност не съм открила за тия 15 години. Когато се установи със сигурност, по-добре е телевизията да се раздели с интервюиращия. Трябва да се спазват ясни принципи на политическа чистоплътност.

В такива случаи съжалявате ли, че сте се захванали с телевизия?

Не, никога, аз много обичам работата си. Но факт е, че в последните години нямам този ентусиазъм, който имах преди. Изживях романтичния период на телевизията, когато рейтингите не бяха толкова жизненоважни като сега. Беше важно да се правят нови предавания, да се измислят нови неща. После, когато създадоха bTV от хора от Нова телевизия, преживях най-тежкия период. Помня, бях ги събрала в сладкарницата на хотел „Хемус“. Все още не бях наясно с подводните течения в телевизията. Идвах от консултантския бизнес, но се опитвах да им обясня – да не бързат да ходят в нещо, което тепърва се създава и не се знае какво е, и да останат лоялни. Не ми се получи. Конкурентите ни дадоха много повече пари, отколкото бяха нашите възможности тогава.

Това ли беше най-тежкият ви момент за тези 15 години в телевизията?

Най-тежкият момент беше, когато разбрах, че задкулисието в този бизнес играе огромна роля. Аз съм наивна и в началото вярвах, че всичко, което се каже, е едно към едно, докато разбера, че жестоко се лъжа…. И конците се дърпат по различен начин. Докато стигнеш до истината за разменната валута в телевизията – пийпълметрията, и разбереш, че нищо не е такова, каквото изглежда. Че всичко зад него е съвсем друго. За политическото влияние на заден план. И ти става много тъжно. Най-разочароващото беше да открия, че няма правила. Случи се горе-долу на втората–третата година. Аз имах голяма амбиция – Нова телевизия да стане национална.