С Теди се срещаме в By the Way в Лозенец. Тя идва от плажа, където са й правили рейки масаж, и всичко в нея крещи: лято, лято, лято. Косата, очилата, небрежният тишърт, джапанките.
Според Теди в Лозенец е важно да се носят джапанки, за да не се забрави, че това си е село (нищо че половин София се изнася там през лятото). По пътя към нашата маса се спира да говори със Захари Бахаров и се целува с жена му – Диана Алексиева. И с още някакви хора преди това. И с други.
Да вървиш с Теди от точка А до точка Б в Лозенец отнема известно време, защото отвсякъде валят „здрасти“ и „поздрави на Чефо“. Чефо е Стефан Духовников, мъжът на Теди. Те двамата с дъщерите им Бубето и Ема са за няколко дни в Лозенец в началото на сезона. През август с караваната отиват на сърфисткия остров Лимнос заедно с цял керван приятели. И през септември пак ще направят малко Лозенец.
Така и не успях да схвана идеята за море в Лозенец. Живееш в София, виждаш се с едни хора, идваш тук, и изненада – виждаш същите хора.
Лозенец много се промени през последните 3-4 години. А едно време си имаше облик. Първо отвори By the Way (морско отроче на прочутото софийско заведение), който привлече софийски знаменитости. На плажа дойдоха сърфистите. Заради звездите и сърфистите започнаха да идват все повече хора със своите представи кое е хубаво. За някого е хубаво да има сИргийка на центъра да си продава. И сега не знаеш – това Китин лий, Приморско лий, Слънчев бряг лий, Свети Влас лий?
На мен си ми е мъчно за онова момиче, нищо против него нямах. В неговата глава по-лесно се живееше, отколкото сега. Но това ми помага да играя по-добре, да бъда по-уверена.
Разбира се, тук са всичките ни приятели. Хубаво е да отидеш в By the Way и да видиш Нойзи да си пие уискито. Това ме успокоява. Значи всичко още си е наред. На фона на цялото ни Черноморие By the Way е като такъв един син дървен ноев ковчег за съхраняване на екземпляри от изчезващи видове. Или „Вила Арте“ на Бубето и Евгени (певицата Белослава и мъжът й) – аз много обичам да си говоря с тях или просто да са ми наблизо. Излъчват някаква сила, спокойствие. Или е хубаво да видиш Дари (Дарий Дановски живее във Франция, занимава се любителски с фотография и е един от летните „кореняци“ в Лозенец) бос, с бялата си риза да кара френското си колело.
Данчо, Сотир (собствениците на мебели Nido) с всичките им стотици деца, майките на Лозенец, хубаво облечени, с красиво пуснати коси, мъжете на сърф. Тези хора държат това място, те са част от моя Лозенец.
И купоните...
Спомням си купоните на „Мезе“ преди години. Всичките деца играеха отпред, до полунощ бяха по пързалките, които се осветяваха с прожектори. Родителите бяхме качени по масите и после нощните плувания... А миналата година имахме парти – „оженихме“ дъщеря ми Ема и сина на Сотир Ели. После Ема разказваше: Хубаво беше, яхме диня и Орео. Ели постоянно гони Ема да я целува и когато баба му му направила забележка да спре, той й казал: как да не я целувам, ние сме женени от ехеей колко години!
Ти смела майка ли си?
Спомням си как Лора Крумова в хубавите години на Лозенец се беше впечатлила, че много смело гледаме децата си на плажа. Ема беше току-що родено бебе. Тя се роди през май. През юли вече бяхме на плажа, на сянка, разбира се.
Аз много харесвам майките на Лозенец с многото им деца, които са отглеждани без страх. Колко бебета са изгледани и на кемперите в Лимнос, в Лефкада. Това не значи, че ги гледаме зле. Те пак си имат режим. Обаче децата са по родителите, по техните навици, а не родителите по децата. По резултата ще ги познаете, а нашите деца са си чудесни. И двете ми дъщери тръгнаха на детска градина с любопитство, без да пищят.Обуха си пантофите и чао. Защото не са били до полата ми непрекъснато и външният свят не ги плашеше. Много съм щастлива с тях. Понякога ги гледам отстрани като хора, които – ако не ми бяха деца – бих искала да познавам.
Има ли неща, от които искаш да ги предпазиш? От твои грешки, от неща, които за теб са били проблем?
Господ казва на майката: „И ето ти тези деца, и да знаеш, не ти ги подарявам, а ти ги поверявам. И един ден ще ти държа сметка за тях.“ Най-важното е да разбереш, че децата, освен че са твои, са със свой път, свой характер. И не мога да ги предпазя от неща, които на мен са се случили. Даже считам, че човек трябва да си мине през шамарчетата в живота. Но най-хубавото нещо на моето общуване с децата е, че много си говорим. Като големи хора. За Господ, за смъртта, за жени, които продават любовта си, за това да бъдеш с мъж, без да го обичаш. За проблема със стила, с вкуса на българите.
