Винаги съм свързвала славата на този остров с Ел Греко и Никос Казандзакис – родени тук. Художникът – по времето, когато Крит е бил част от Венецианската република, а „бащата“ на Зорба Гърка – когато островът е бил в пределите на Османската империя. Скалисто, но апетитно парче земя недалеч от брега на Африка. Само след час полет сме в Либийско море.

Ден първи

Утрото грейва в пурпурно. Потегляме за каньона Превели. Навсякъде край шосетата като цветна заря са избухнали розови, бели и цикламени олеандри. Оказва се, че не са само за красота, а са естествена преграда пред всичко живо. Олеандърът, познат у нас като зокум (Nerium oleander), е толкова отровен, че дори след като изсъхне, може да бъде смъртоносен. Смятат го за едно от най-отровните растения в света и нито едно животно не понечва да се промуши през него. Казват, че когато критянка се усъмни във верността на съпруга си, поставя до чинията му стръкче олеандър. Безмълвното предупреждение означава „следващия път ще е в чинията ти“.
Спускаме се в каньона Превели, Ждрелото на плющящите платна. Вятърът за секунди разваля дълго подрежданата ми прическа. След доста стълби надолу стигаме до река, а на брега й – множество малки пирамиди, издигнати от плоски камъни. Безброй желания на хора, дошли дотук точно като нас. Толкова са много, че няма къде да се стъпи. Намираме си местенце, умълчаваме се и се размечтаваме – толкова е красиво да наблюдаваш човек, който си пожелава нещо сред спускащи се от скалите водопади, сред сочното зелено, което ти се иска да галиш листенце по листенце.

Само на минути е манастирът Превели. Градината, поддържана от монасите, е като от списание за японски ландшафт. Светата обител е на върха на планина, а надолу погледът се гмурва в тъмносиньото море, тишина, покой и песни на цикади объркват градските ни души. Запознават ни с козите кри-кри, ендемични за острова. И с клепалата. Когато турците превзели Крит, наредили да се махнат камбаните. Представете си над 10 000 църкви, 91 манастира и изключително религиозни хора, които отбелязват всички църковни празници с глухия тътен на хиляди клепала… Мисля си, че може би са ги чували и в Африка, която е отсреща.
Влизаме в столицата Ираклион. Оживени крайбрежни ресторантчета предлагат лобстери, риба, тигрови скариди… Гладни сме, а залезът е изсипал всичкото си червено точно пред нас.

Ден втори

Събужда ни кукуригане на петли. Нетърпеливи сме да надникнем в селцата, строени далеч от нашественици и поробители, на високо и скришно. Където и да спрем, все ни черпят – я с прясно козе сирене, я с мизитра, тяхната специална извара. Във всяка къща тук се прави зехтин, един от най-вкусните е именно от критските маслини. Бабите са наизвадили фантастични ръчни бродерии. Веднага се накичваме с плетени като мрежи кърпи, традиционни за Крит. Пред къщите са наизлезли мъже, целите в черно, с мустаци, високи ботуши. Някои въртят чевермета.

Всичко изглежда като във филм за началото на миналия век, в който художникът по костюмите леко е прекалил. Само след миг вниманието ни е приковано от автомобили, които изглежда се движат без шофьори, сякаш от само себе си. Оказва се, че тук коли карат всички деца, още от петгодишна възраст. Пътищата из планината са на ръба на стръмни урви, завоите се вият един след друг, а децата дори не се виждат до волана!
В следващото село се шмугваме из тесни улички, опасани с цъфтящи саксии. Варосани стени, чисто, бяло, накичено с китки. Снимаме като омагьосани. Тук хората не се заключват. Възрастна жена, която чисти плодове пред дома си, грейва в широка усмивка и ни кани вътре, поднася ни сливи, показва ни снимки на семейството си. Кара ни да се чувстваме като дългоочаквани гости.

Ден трети

Видели сме керамичен диск у един грънчар – копие на оригинала, намерен във Фесте, един от Минойските дворци. И до днес учените не знаят как да го разчетат. Три вида писменост правят загадката увлекателна като за самия Индиана Джоунс. Ще разгледаме двореца Кносос, най-големият археологически обект на острова, наследство от минойската цивилизация. Дворецът е свързан с легендата за Минотавъра. По стените фрески – жени берат цветя, мъже на риболов, тореадори, атлетически състезания, в които младежи изпълняват акробатични номера върху гърбовете на бикове. Кносос изглежда по-скоро като царски град с различни малки дворци, тронна зала, басейни, кервансараи и вили. Абсолютно във всяко помещение е имало течаща вода, а в царското СПА е имало топъл и студен басейн. Минойците всъщност са открили топлата вода, като нагорещявали камъни и ги хвърляли в басейна. И всичко това през 15–12 в.пр.Хр.