Гениалната фотографка на нашето време Ани Лейбовиц пазеше ревниво вратата към своя личен живот. Съвсем скоро, на 16 октомври, в Националната портретна галерия в лондон Лейбовиц счупи ключалката и пусна публиката в най-интимните кътчета на душата си - с изложбата Ани Лейбовиц: Животът на една фотографка 1990-2005, която ще продължи до 1 февруари 2009, както и с едноименната си книга.

Редакторът на книгата й Марк Холбърн я нарича придворна фотографка. Дворецът, чиито кралски особи са обект на нейната работа, се простира от Бъкингам и Белия дом до детската стая в къщата на Том Круз или съблекалнята на Мик Джагър. От дълги години Лейбовиц работи за Vanity Fair и американския Vogue, както и за рекламни кампании, като тези на Gap, Disney и Louis Vuitton. Тя е единственият фотограф в света, чиито книги се продават в повече от 100 000 копия и то при първо издание. Изложбите й редовно разбиват рекорди в музеите. Лейбовиц е прочута с фотографиите-икони на голия Джон Ленън, обгърнал като ембрион облечената Йоко Оно часове преди смъртта си, на голата бременна Деми Мур, позирала за една от най-скандалните корици на Vanity Fair, на тъмнокожата комедийна актриса Упи Голдбърг във вана с мляко.

Легенди се носят за работата й и нейната свръхвзискателност. В документалния филм за живота й, направен от сестра й Барбара и излъчен у нас по телевизия HBO, главната редакторка на американския Vogue Анна Уинтур споделя: “Лейбовиц ни подлудява, разбира се. А бюджетът е понятие, което въобще не влиза в нейното съзнание.“ Грейдън Картър – редактор във Vanity Fair, я описва като „Барбара Стрейзанд с фотоапарат“, т.е. изключително взискателна и трудна за пазарлъци, когато става въпрос за работа.

За портфолиото на „Магьосникът от Оз“ за американския Vogue Лейбовиц снима 7 или 8 много известни личности заедно. Което означава съблекалня и асистент по преобличането на всяка знаменитост, няколко сцени на снимачната площадка, свързани помежду си, специално ушити дрехи, машина за „проливен дъжд“ върху декор, пресъздаващ градска улица, плюс наложил се като име филмов осветител и няколко месеца в аванс за подготовка. Разказват, че Лейбовиц снима в продължение само на половин час, но резултатите са удивителни!

Все още е студентка,

когато нейна фотография на поета-бунтар Алън Гинзбърг на антивиетнамско рали става корица на сп. Rolling Stone. Нервна, плаха и дългокоса, на 21 прави първия си портрет и той е на Джон Ленън. Научава се да бъде незабележима. „Тя умее да се промъкне незабелязано и да се превърне в част от живота ти“ – казва Арнолд Шварценегер, когото Ани започва да снима още като млад. Обикаля на турне с Алис Купър, а след това и с комуната около писателя Кен Киси, докато те взимат психеделични наркотици и пътуват в изрисуван училищен автобус. През 1975 въпреки заплахата да изгуби работата си, тя отива на турне с Rolling Stones и взима наркотици, за да го усети истински. И това узаконява нейния индивидуален почерк: Лейбовиц снима на места и във време, в които никой друг не поглежда. Тя не обича студията и нагласените истории. Харесва й да снима репортажно в серии, а от Vanity Fair насам започва да разказва истории в един-единствен кадър. И на моменти те са толкова находчиви, че само за една нощ превръщат сниманата личност в знаменитост. Упи Голдбърг разказва за портрета, който Лейбовиц й прави във вана с мляко: „Ходех си по улицата в петък вечерта и никой не ме забелязваше. А събота сутринта, след излизането на Vanity Fair, хората скандираха моето име.“

Циниците биха казали,

че тя подкрепя голямата фабрика на знаменитостите, истината е, че тя е техен коментатор. Някои от нейните портрети имат спираща дъха, нежна интимност като например певицата Рики Лий Джонс, седнала като дете в скута на своя любовник, или Боб Дилън, поливащ цветята си. Друг път нейното око е способно да улови нещо отвъд и да предскаже бъдещето.

В последните няколко години Лейбовиц минава изцяло към дигитална фотография. Обвиняват я, че си играе много с постпродукцията на фотографиите си. Според нея това твърдение е пресилено, въпреки признанието, че обича този тип “нереална реалност”. Договорът й с Conde Nast Traveler е прекратен, защото отказва да снима най-красивите плажове на планетата в слънчево време. „Мисля, че нещата изглеждат по-добре, когато са в тъмни краски – свива рамене. – Може би... минавам през моя син период или нещо такова.“

Висока, с очила и маниер да командва непринудено,

Лейбовиц почти винаги е облечена в черно и ръкомаха широко с дългите си ръце, смее се гърлено и умее да се самоиронизира. Живее в Ню Йорк, защото, както казва, “В Лос Анджелис щях да съм принудена да си сложа ботокс и да бъда много слаба“. Офисът й е в приземен етаж, домът й - с голи дъсчени подове, стени от червени тухли, клубни столове от тъмна кожа и фотографии с широки рамки над камината. Последните няколко години са драматични за Лейбовиц. За кратко време си отиват майка й, баща й и дългогодишната й любовница – писателка и една от най-изтъкнатите критички на САЩ Сюзан Зонтаг. Междувременно в края на 2005 Ани Лейбовиц стана родител за втори път, когато приемна майка износи и роди близначките й Сюзън и Самюъл. Четири години по-рано, на 51, с инвитро самата тя износи дъщеря си Сара и я роди, докато приятелката й Сюзън беше край леглото й в болницата. Сега, на 59, Лейбовиц има екстремно развиваща се кариера и три малки деца, за които трябва да се грижи. В книгата й от 472 страници A Photographer’s Life и придружаващата я изложба, сред фотографиите има и много лични, като например снимка на Ани Лейбовиц гола и на Зонтаг след смъртта й.

След като Сюзан умира от рак и 15-годишната им връзка, Ани Лейбовиц агонизира от болка. Книгата и изложбата днес разкриват, че Зонтаг е любовта на нейния живот. Лейбовиц говори за тяхното време заедно – за пътешествията, които са предприемали, за войните, на които са били свидетелки, за детето, което са гледали заедно (Сара е зачената от анонимен донор на сперма), как са живели в отделени пентхаус-апартаменти в Челси и поглеждали в отсрещния прозорец, за да проверят дали при другата свети, как си купили апартамент в Париж, как Лейбовиц издигнала селска къща в група от разнебитени хамбари в северната част на Ню Йорк и дала на Зонтаг вековна постройка в двора за нейно писателско убежище. Накрая как Лейбовиц наела частен самолет след неуспешната последна операция на Зонтаг и й купила дом, където да умре.

една от които е красив черно-бял полароиден колаж на Сюзан, легнала в ковчега, провокират обидни коментари. Синът на Сюзън, Дейвид Рийф, ги определя като „карнавални образи на смъртта на една знаменитост“.

Семейството на Лейбовиц е другата основна сила в нейния живот – от родителите й до нейните деца, създадени в късните години на живота й. „Сара е вече почти на седем, а Сюзън и Самюел – на три. Няма празен момент!“ - споделя Лейбовиц за живота си вкъщи. - Хубаво би било да мога да развивам кариерата си още малко – добавя. - Може би имам шанса за още няколко години.“