Ако човек наистина е толкова голям, колкото са големи мечтите му, то Милица Гладнишка трябва да е до небето. Тази надарена и актриса, и певица, и танцьорка пленява, освен с чувството си за хумор и самоирония, с доброта и искреност – като едно пораснало дете. Дали е пораснало, питам се, докато я слушам как разказва за помиярката Бела, която измъкнала изпод една кола цялата в кръв...
Или докато високият й звънък смях заразява всички наоколо. Или докато цитира записи от дневника си – „на едната страница план за отслабване, на другата – рецепта за торта“.
Милица започнала да си води дневник на 11 години, като записала всичките лични данни на членовете на семейството, започвайки от себе си, естествено. Този първи запис завършвал с „А сега трябва да свиря на пиано“. Дали е отбелязвала това всеки ден в продължение на 10 години – колкото е свирила? „О, неее! – чупи вежди Милица. – Като по-голяма започнах да си записвам мечтите. Например искам да имам малка къща с дворче. Със 7-8 стаи, които да са обзаведени еди как си... И следва една мегаломания с басейни, спални, бани в различни стилове...“
Дневниците на Милица са в ръцете ми – цялата й душа като на длан, млада, светла, добронамерена. Загрижена за всичко и всички, за целия свят. („Какво ли изпитва Земята? Дали и тя има душа? Може би болка, разочарование, скръб, мъка, отчаяние, гняв, огорчение или може би и тя си задава същите въпроси като мен, а?“) И за мързела, който трябва да победи у себе си.
(„Нуждая се от знания, но ме мързи да уча. Трябва да премахна този мързел. Само с воля, която е много слаба, ще успея.“) И за гласа, който трябва да шлифова и развива. И за тялото, което трябва да извае. Ах, това тяло, това тяло! Преобладаващи в дневниците на Милица са програмите и клетвите за отслабване, защото от това е зависел според разбиранията й в онези крехки години и любовният, и артистичният й живот.
Ето ви я Милица в избрани моменти от дневниците на нейното юношество. Които впрочем са истински вълнуващ моноспектакъл на една голяма актриса.
(Правописът е запазен в оригиналния му вид.)
16.12.92 г.
Духът е във вечна борба с тялото, но и двете зависят едно от друго. Поне на Земята. Ако се сработят ще са почти непобедими.
Искам да стана велик човек. Винаги съм си мислела, че ще бъда много известна и богата. И фактически моите планове за бъдещето винаги са се базирали на богатството и известността ми, които сега са абсолютно нереални. ... Всъщност аз съм уверена, че славата и парите са въпрос на няколко години, ако пея, но дали е така?! Надали.
Сега чета продължението на „Вечната Амбър“. Супер е тая книга. Сега искам да стана театрална и филмова актриса. Тази професия е много по-интересна отколкото на оперната певица. От друга страна с пеенето славата идва по-бързо...
4.03.1993, четвъртък
Ето сега вече си имам една малка тайна! Днес бях на репетиция и понеже го нямаше Васко, аз изпълних ролята на Спиридон. Даже ми ръкопляскаха, викаха ми браво и че от мен ще стане голяма актриса. Самият режисьор три пъти, ама представяш ли си, три пъти ме похвали пред колегите и каза, че ще стана велика актриса. Само че имам един доста сериозен дефект – говоря носово. Дикцията ми не е добра. Но ще я поправя! Сега разбра каква е тайната ми. На никого няма да я казвам. Това ще ми помогне да издържа диетата с плодовете.
27.10.1993 г., сряда
Ставам в 7.00 и си сварявам лайка. Също така включвам бойлера. Така-а-а-а! После взимам книгата и започвам да чета до 8.00. Когато стане 8.00 влизам в банята и правя к’вото правя. След това си правя чай и започвам да мия чиниите. Когато всичко е наред (не знам дали се пише отделно или не) се връщам в стаята си и се заемам с осф-то. Вероятно това ще стане към 8.30. До 11 без 10 уча и след това гледам „Зоро“. Като му се израдвам, сиреч като го изгледам (той свършва приблизително към 11.30-40) отивам пак да уча по осф.
Вероятно ще се занимавам с учебна дейност до 12-12.15, а не само до 12, че после докато се оправя... И така-а-а, прияде ми се. До себе си ще имам този драгоценен тефтер и книгата „Целебният глад“ на Лидия Ковачева. Може би ще е добре да почета малко м/у 7 и 8 часа, за да се заредя с въодушевление. М-м да-а! Сигурно така ще стане, иначе няма начин. Представяш ли си колко кила съм? О, сигурна съм, че си представяш много добре, но все пак за документацията ще ти кажа!
Тежа точно, е може и да не е толкова точно, та тежа цели 79 килограма, което значи, че от 62 кг съм качила на 79 кг и ако изчислим излиза, че съм се увила с нов юрган, тежащ около 17 кила. Леле-мале! Остава да заспя зимния си сън, ама не става така лесно. Абе въобще много ми е трудно сега. Страшно съм се депресирала или така беше поне преди седмица. Не знам! Въпреки лошото си състояние аз продължавам да се тъпча. Е на това му се казва: се ла ви! Аайде (ех, да му се не види, все го пиша с две а-та) чао! Лека нощ! Утре трябва да ставам рано, а сега е точно 10.40. Ау, ужас! Майко-о, колко е късно!
15.12.1993 г.
И така, какво става с кариерата ми на актриса ще попиташ, е може и да не попиташ, но аз ще ти кажа. Ами нищо! Нямаме представление на „Една бурна нощ“. ... От друга страна пък, леле, да знаеш само какъв вятър духа навънка, ужас, дори си свирка негодникът му, но е топъл, абе въобще навън е много готино сега. Обожавам такива вечери и дни. През деня, докато духа вятъра, облаците постоянно се променят и уголемяват, като плуващи острови във въздуха, листата се сипят, ако са останали такива, къщите свирукат и се задяват с вятъра, а той като те подхване ще те отнесе.
Сякаш те кани „Хайде с мен, хайде с мен!“ А ти си седиш на земята и тя не те пуска, а на тебе ти се лети ли лети! Но както и да е! Та за какво си говорехме? А, какво било от другата страна. Ами аз ще ставам страхотна певица. Имам много хубав глас – мецосопран – силен при това. Това за страхотната певица ти разбираш, че е фукня, но какво да се прави, човек не може без това.
Има и друго съобщение. Бях на рождения ден на Ети и си изкарах ептен купонджийски. Аз бях центъра на забавлението, аз поддържах веселото настроение. Като взех, че се разтанцувах им обрах точките на всички. Танцувах на сръбско, модерна музика, под звуците на „Джипси кингс“ въртях пола и въобще беше чудесно. И оттогава насам се обличам много хубаво, с новите обувки и си навивам косата. Момичетата ме подозират, че съм влюбена, но не е така. Пък и за какво да се влюбвам, като никой не ще да се влюби в мен?! Това беше казано с изключителна тъга и мъка в сърцето ми. Сериозно!!!
22.12.1993 г.
... Май пак съм в депресия. Може би е силно казано, но съм доста отчаяна и без светлина в душата. И с гласа ми нещо става. Като ме обработва като сопран, леля Жужи казва, че изваждам глас като сопран, но не мога да стигна високото си, а почна ли да пея ария, звуча като мецосопран, но пък обработва ли ме в низините, гърлото ми се свива и не мога да изкарам глас. А може би нищо няма да стане от мен. От театъра не ми се обаждат. Трябва след празниците да се обадя на режисьора и да му кажа, че трябва да започне да ме подготвя за ВИТИЗ макар и малко по малко. Е, сега отивам да ям и да гледам „Стартрек“. Какво друго да правя, нямам ищах!
29.03.1994 г., вторник
Сега, всъщност след час и половина тръгвам за АОНСО-то и там ще ми извадят един зъб, после още един, но не наведнъж, а в рамките на един-два месеца, после ще ми поставят шина, за да ми се изправят бивниците. Ох, тежко ми е, но не поради зъба, а заради зъболекаря. Той е дърт похотливец, но е много добър зъболекар. Опита се да ме свали. Не ме е опипвал, но ме прегърна като ме галеше по ухото и ми предложи кино. Аз тогава въобще не засякох за какво си мисли той, въобще и не подозирах, че има такива вонящи помисли (добре казано).
Та той е дядо, сигурно е на около 55 години, има внуци!!! Толкова ми стана противно след като майка ми обясни за какво става дума. Аз му говоря за наука, за литература, а той какво си мислел, простия човечец. Толкова се отвратих и потресох, че направо ми се доповръща. И как бих му повърнала в лицето, ама не съм чак до там изпаднала. Сестрата намерила в кабинета му порнографско списание. Пфу! Отврат! Нищо, затова пък ще го използвам докрай за зъболекар и без това е безплатно. И постепенно ще охладнявам. Ще се държа любезно, но хладно, без да разговарям излишно.
