Момичето се приближава до нас, за да ни вземе поръчката, но не успява да устои на изкушението и се обръща към Деси Бакърджиева: „Снощи гледах „Фамилията“ и ми стана много кофти, че играете толкова гадна роля“. Деси е в ролята на миската Диана, която е малтретирана от властния си съпруг. Сервитьорката продължи: „А Нели беше толкова сладка, много я харесвах!“ Нели, спомняте си сигурно, е секретарката, влюбена в шефа си, от сериала „Стъклен дом“ – ролята, с която Деси стана наистина много известна. По време на разговора ни тя на няколко пъти каза „Ама какви звезди сме ние тук!“ и „Какво толкова съм направила аз?!“.

Истината обаче е, че докато вървяхме по улицата, всички хора в радиус от 20 метра се обръщаха след нея. Може би и защото не се беше скрила зад огромни тъмни очила и под шапка бейзболка (нечувано и невиждано!), върви и си пуши колкото й душа иска, смее се на висок глас, докато ми разказва за филмите, които е гледала напоследък, и въобще не се пази да не я познаят.

Деси Бакърджиева спокойно може да напише роман със заглавие „Фамилията“, в който да разкаже за собственото си семейство, което е с изключително интересна история. Тя е бизнесдама, майка, решила сама да отглежда детето си, има черен пояс по карате, колекционира обувки и никога не говори за мъжете си.

Деси, позволяваш ли на дъщеря си да те гледа такава пребита и насинена, каквато често си в сериала?

Тя е само на 10 години. Предупреждавам майка ми да не включва телевизора, когато има особено брутални сцени, но Ана Мариа („с „а“, не с „я“ накрая“, уточнява Деси – б.р.) успява да я изиграе и ме гледа понякога. Водила съм я на снимачната площадка на сериала и тя много добре знае, че това е „на кино“ и се постига с много грим. Освен това моето семейство е дистрибутор на висок клас професионална немска козметика, която има специална линия за филмов грим, с които да направиш кървави рани, дупки от куршуми, изкуствени носове и така нататък.

Харесва ли ти да си имаш собствен бизнес?

Да, защото двете със сестра ми попътувахме доста на различни симпозиуми на фирмата, на която сме представители. Ходих на двегодишно обучение в Германия, за да продължим този бизнес, това беше изискването. Учих при един гениален човек – Рене Кох, стилист и личен гримьор на Клаудия Шифър, на София Лорен. Предлагаха ми да остана там да работя, имам много роднини, които от години живеят в Берлин. Обаче на мен сърцето ми е в актьорството. Винаги е било там, независимо с какво друго съм се занимавала. Аз много, много си обичам професията.  

Защо така се получи? Откъде дойде тази любов?

Моята прабаба Теодора Бакърджиева е една от основателките на Народния театър, а нейната племенница Екатерина Златарева също е известна актриса, говоря ти за началото на ХХ век някъде, 20-те години. И после – никакви хора на изкуството. Само икономисти, политици, военни.

И изведнъж Деси става актриса.

Защо изведнъж? Аз от четиригодишна съм на сцената. Дори съм ходила на театрална студия в детската градина. Майка ми искаше да ме прави журналистка, беше й хрумнало, че пиша добре, не знам защо. И аз правих всякакви неща, за да успокоя нашите и да ги убедя, че мога да се справя.

Когато бях в трети клас, дойдоха в училището момче и момиче да записват деца на карате, въпреки че по онова време карате учеха само военните. Точно тогава изгарях от желание да направя нещо много шантаво. Записах се въпреки предположението на майка ми, че ще ме натупат два-три пъти и ще се откажа. Седем години ходих на карате, влюбих се в този спорт, два пъти бях републикански шампион.

Ама ти сериозно си тренирала! Мислех си, че си ходила два пъти седмично по два часа например.

Ходих всеки ден по два пъти на тренировки – сутрин и вечер. Всеки ден. Как се става републикански шампион! Щях да стана и трети път, но получих много тежка травма и останах втора. Аз съм си комитаджийка! Имам черен колан все пак, въпреки че това въобще не е важно.

Какво означава това, че си комитаджийка?

Ами такава, боец. Ходих подстригана втори номер, а това е много късо, и с една дълга опашка, която тръгваше от тила и като змиорка се спускаше по гърба ми. Чупила съм си нос, китки, глезени при тренировки, развалих си страшно походката и накрая майка ми каза, че няма никаква грация в мен и че трябва да се запиша на балет, за да заприличам на момиче. И взех, че я послушах. Вече бях започнала да се подготвям за кандидат-студентски изпити в НАТФИЗ. Приключих с каратето така внезапно, както бях започнала, и се записах наистина на джаз балет.

Клетата ти майка!

Ооо, да, отдъхна си. Спомням си, че след едно състезание й се обадих и я попитах има ли специален препарат, с който да се пере кръв, защото цялото ми кимоно е в кръв. И си беше точно така. Тя беше полудяла от притеснение около това карате.

И си е казала – по-добре актриса, отколкото комитаджийка.

Хората си мислят, че на мен всичко ми се случва много лесно и леко. Обаче аз родих на 25 години, малко след като завърших театралната академия, точно когато най-много трябваше да работя. Спомням си, когато разбрах, че съм бременна, репетирахме с Мариус Куркински „Кралят елен“. Мариус е гений и за всеки млад актьор и тогава, и сега е уникален шанс да работи с него. Освен това ние бяхме и близки приятели.

Обаче се появи бащата на Ана Мариа, забременях и реших да спра да играя, защото първоначално ми казаха, че са близнаци, но после остана само единият плод. Мариус сякаш ми се разсърди, че слизам от сцената. Гледах си детето до две години и след това трябваше да започна от нулата.