Някъде в Люлин (или „Надежда“, или „Обеля“). В подземията на секретна военна база в България е скрито опасно биологично оръжие, което превръща хората в зомбита. Малцина ще оцелеят. Аз обаче оцелях и си изгледах филма докрай. Казва се „Код червено“, режисьор е Валери Милев, продуценти са „Инди филм“, тоест Башар Рахал и Константин Боров, в ролите на добрите са американски актьори – Пол Логан е единият, в ролите на лошите – български. Представяме ви първият български зомби филм, макар да го наричат „постапокалиптичен екшън“. От петък е в кината.

Винаги, винаги, винаги ми харесва, когато някой се опита да направи нещо различно, защото това означава, че му стиска да поеме риск. „Код червено“ е финансиран изцяло с частни средства – браво на „Инди филмс“! С филм, спонсориран от програма „Медия“, НФЦ, БНТ и прочие е някак друга работата. Затова, макар да не съм фен на зомби филмите, ми е някак приповдигнато и радостно, че български екип се е пробвал в този толкова американски жанр. Кратко отклонение. Наскоро една моя приятелка ми каза: „Имам големи резерви по отношение на филма на Ники Илиев „Живи легенди“, но отидох да го гледам, защото от трейлъра ми се стори, че е различен от обичайните български филми“. Ами честно казано, и аз имам големи резерви, заради много неща, които чух и ми разказаха, но и аз ще отида да го гледам, защото ми се струва различен от „обичайните български филми“ с битовата среда, битовата престъпност, омърлушения монтаж, лица без капка грим, дрехи собствен гардероб, безумни диалози без връзка с реалността и така нататък. Нека да има и други филми, пък нека да ги наричат лигави, жанрови, безмозъчни и прочие. Казах си го и ми олекна. Но да се върнем на зомбитата.

На първо място имаме фантастичен грим, един от най-любимите гримьори на EVA Дани Аврамова е правила зомбитата. Филмът е отлично заснет (Емил Топузаков е зад камерата) и технически издържан на много високо ниво. Не се чудиш кой от актьорите какво казва, защото и Валентин Ганев и Георги Стайков са заставени да говорят бавно, ясно и отчетливо. Ами така де, на човек му омръзва да се пита какво казва този и какво – онзи. И сюжетът, и филмът са си съвсем в стилистиката на жанра, и никой не се е правил на интересен. И всичко това ми се струва някак много честно и достойно. Имаме си малко момиченце с плюшено зайче в ръка, което е разделено от майка си и за чийто живот най-много се страхуваме. Имаме майка-военен лекар, която търси детето си. Имаме смел американски генерал, който десетина пъти спасява детето от орди зомбита, които го гонят с размазани лица, клатушкащи се походки и протегнати напред ръце, за да го изядат. Аз, като пълен невежа, едва сега разбрах, че зомбитата ядат хората. Досега някак си мислих, че само ги гонят и никога не съм си задавала въпроса какво ги правят като ги стигнат. Е, ядат ги. Но както и да е. Накрая и детето е спасено, и зайчето, и майката, а добрият американец (Пол Логан) се заразява при ръкопашен бой с едно зомби и моли майката да го застреля, за да умре като човек. И така. Филмът се гледа. Умерено кървав, в ниска степен отвратителен, но предполагам, че ако сте големи фенове на жанра (ако има такива сред читателите на нашия сайт, моля дайте знак, много ми е интересно) ще ви се стори доста обран откъм ужаси. От българските актьори участват Валентин Ганев, Георги Стайков, Димо Алексиев и най-доброто зомби – леля Койна, в ролята – Люси Иларионов, напълно неузнаваем, разбира се.

И в крайна сметка по-добре зомбита като зомбита, отколкото голи претенции.