Мария Стоева: Сега изглеждам по-добре, отколкото на 30
Адриана Попова 02 November 2006
Колко пъти ни се е случвало да кажем: край, от утре спирам да се тъпча с шоколад, да пуша, да завиждам на онази гъска, колежката ми, че всички мъже я харесват, в събота няма да спя до 10, а ще ходя да посрещам слънцето в парка, изобщо хвърлям слабостите си в кошчето на историята и ставам нов човек.
Както е казал Марк Твен - няма нищо по-лесно от това да откажеш цигарите, аз самият съм го правил много пъти. Но ето историята на една жена, която наистина се е променила. От брюнетка е станала блондинка, от работохоличка без свободно време - работохоличка с време за себе си, смъкнала е 6 номера в облеклото и всичко това започнало, когато...
Тя е Мария Стоева, дизайнерката, известна с пъстрите си тапицирани мебели, а всичко започнало, когато синът й Станимир катастрофирал тежко. 4 месеца той е абсолютно неподвижен, правят му серия операции, "Пирогов" става втори дом за Мария. Това се случва преди 5 години. Преди катастрофата тя е г-жа Амбиция, на която се свидят дори 15-те минути за едно кафе с приятели. Добре де, пие го, но кракът й в това време нервно потропва. Никога не изключва телефона си, защото бизнесът не чака.
Вярно е, той, бизнесът, върви, но стресът си казва думата -Мария не се чувства добре и не изглежда добре. Облича се в широки и скучни от нейна днешна гледна точка дрехи. Първо - за да скрива онези несъвършенства на фигурата, които тя си ги знае, но все няма време да направи нещо по въпроса. И второ - защото е консервативна и смята, че бизнес облеклото по закон е леко "сивичко", иначе току-виж престанали да те вземат насериозно. Изобщо закусва, обядва и вечеря с работа. После... После се случва катастрофата. Докато е в болницата при сина си, тя открива, че телефонът може да стои изключен, а бизнесът все пак да върви, поръчките да не намаляват, клиентите да не се разбягват.
За пръв път си дава сметка, че щом може да намери тези "свободни" минути за лошо, може да ги намери и за добро. Сривът идва после, след като синът й постепенно започва да се връща към живота. 110-процентната мобилизация е забравена там някъде, зад вратите на "Пирогов". Никакъв живец не е останал, никаква сериозна причина да иска да продължава, или поне да продължава така, както преди. Отпуска се, напълнява и когато за едно парти установява, че нито една дреха не й става, саморазочарованието я прорязва като светкавица. Не е щастлива в личния си живот.
Дава си сметка, че вместо да позволи на приятелите си да я вдигнат "на крака", тя ги смачква с нещастното си излъчване. Осъзнава, че й е нужна промяна, спешно. И решава да се захване с теглото си. Опитва сама с плодова диета, но при захранването се изрива ужасно. Помага й д-р Мария Лозанова, която комбинира хранителен режим с физиотерапия. Така се случва промяна номер 1. Смъква килограми, качва самочувствие и тогава чува от докторката: "Сега е време за фитнес". Мария е дисциплинирана и ето я във фитнес залата в Ситняково.
Някъде по това време Виктория Гешева (представител на Escada, Versace и Betty Barclay за България) я натоварва в колата си и я завежда на фризьор. Така става факт промяна номер 2 - заклетата брюнетка се превръща в блондинка. Идва ред на промяна номер 3 - в облеклото. Отново Вики Гешева я облича в един доста екстравагантен черен гащиризон на Escada. "Този гащиризон ми стана повратна точка. Излязох с него от магазина, оглеждах се във витрините, чувствах, че ходя 20 см над земята", казва Мария. Един гащиризон и Мария вече е друг човек - това впрочем може да се случи само на жена...
"Постигнах си хармонията, това ме направи по-блага, не толкова рязка, не толкова поддадена на стреса. Преди бях един голям свръх Аз. Давам си сметка, че от амбиция съм била и непоносима на моменти. Когато синът ми катастрофира, целият мой свят се срина, стигнах дъното. После имаше период на захранване - със самочувствие и лична свобода. Надявам се да съм победила в битката с аза. Сега искам да покажа на жените, че могат да изглеждат добре, независимо от възрастта, могат да се обикнат. Преди бях по-суетна, интересувах се много от мнението на околните - одобряват ли ме, не ме ли одобряват.
От 2 години тя ходи на фитнес в "Кемпински", редовно, наистина редовно. По 2 часа 5 пъти седмично при инструктора Вълкан Тодоров. Резултатът е видим - на срещата ни Мария е с изрязан черен топ на "Ескада" и тесни черни копринени джинси с ниска талия и инкрустации с кристали Сваровски от "Версаче". Няма корем, възглавнички по талията, раменете са изправени, деколтето - стегнато. Най-впечатляващи са голите й ръце - елегантно загатнат трицепс ("не като при Мадона, треньорът ми набляга на разтягането, а не на натрупването на мускулна маса"), нищо не виси.
А всички знаем, че възрастта си личи най-вече там. "Пристрастила съм се към фитнеса. За мен това е социално мероприятие, там имам група сърдечни приятели, постоянно си коментираме хранителния режим. Това е хубаво, защото спираш да пушиш, намаляваш алкохола до абсолютния минимум за социални събития. Усещам си дори когато кача половин килограм", казва Мария. През лятото тя е наддала малко заради сладоледите в Италия, и сега е на режим, основан на разделното хранене, съставен от инструктора й и съобразен с нейните вкусови навици. Понеже обича сирене, на обяд и вечеря редува салатата със сирене с пилешката пържола със салата.
Сутрин похапва активия със зародиши, парченце сирене и черен хляб. Има предиобедна и следобедна закуска с плод. "Като килограми съм свалила не повече от 7-8 общо, но смъкнах обиколките и номерата на дрехите. Преди по немските размери бях 42, сега съм 36 и дори 34. Когато отидох на фитнес за пръв път, ми казаха, че истинските резултати ще дойдат след 2-3 години. Много хора нямат това търпение, а нещата не стават с магическа пръчица. Затова пък сега удоволствието от комплиментите е голямо. Аз изглеждам и се чувствам по-добре, отколкото на 30. Какво ти - сега получавам повече цветя, картички и комплименти, отколкото на 20", коментира Мария над купа със свои стари снимки.
Усмихва се, когато си спомня как в пълния си период преследвала дизайнера Васко Василев да й ушие малка черна рокля. Най-накрая на него му писнало и той казал, ОК, но няма да бъде малка. Сега тя има доста черни рокли в гардероба, от малките. И има време за фризьор - 2 пъти в седмицата при Стефан Янков, за професионален гримьор (Лора Николаева) - когато ще ходи на вечеря или на светско събитие. Всъщност промяна има и в макияжа й. Преди се е гримирала със силни, тюркоазени тонове, сега е по-естествена, по-натурална.
Тя е Мария Стоева, дизайнерката, известна с пъстрите си тапицирани мебели, а всичко започнало, когато синът й Станимир катастрофирал тежко. 4 месеца той е абсолютно неподвижен, правят му серия операции, "Пирогов" става втори дом за Мария. Това се случва преди 5 години. Преди катастрофата тя е г-жа Амбиция, на която се свидят дори 15-те минути за едно кафе с приятели. Добре де, пие го, но кракът й в това време нервно потропва. Никога не изключва телефона си, защото бизнесът не чака.
Вярно е, той, бизнесът, върви, но стресът си казва думата -Мария не се чувства добре и не изглежда добре. Облича се в широки и скучни от нейна днешна гледна точка дрехи. Първо - за да скрива онези несъвършенства на фигурата, които тя си ги знае, но все няма време да направи нещо по въпроса. И второ - защото е консервативна и смята, че бизнес облеклото по закон е леко "сивичко", иначе току-виж престанали да те вземат насериозно. Изобщо закусва, обядва и вечеря с работа. После... После се случва катастрофата. Докато е в болницата при сина си, тя открива, че телефонът може да стои изключен, а бизнесът все пак да върви, поръчките да не намаляват, клиентите да не се разбягват.
За пръв път си дава сметка, че щом може да намери тези "свободни" минути за лошо, може да ги намери и за добро. Сривът идва после, след като синът й постепенно започва да се връща към живота. 110-процентната мобилизация е забравена там някъде, зад вратите на "Пирогов". Никакъв живец не е останал, никаква сериозна причина да иска да продължава, или поне да продължава така, както преди. Отпуска се, напълнява и когато за едно парти установява, че нито една дреха не й става, саморазочарованието я прорязва като светкавица. Не е щастлива в личния си живот.
Дава си сметка, че вместо да позволи на приятелите си да я вдигнат "на крака", тя ги смачква с нещастното си излъчване. Осъзнава, че й е нужна промяна, спешно. И решава да се захване с теглото си. Опитва сама с плодова диета, но при захранването се изрива ужасно. Помага й д-р Мария Лозанова, която комбинира хранителен режим с физиотерапия. Така се случва промяна номер 1. Смъква килограми, качва самочувствие и тогава чува от докторката: "Сега е време за фитнес". Мария е дисциплинирана и ето я във фитнес залата в Ситняково.
Някъде по това време Виктория Гешева (представител на Escada, Versace и Betty Barclay за България) я натоварва в колата си и я завежда на фризьор. Така става факт промяна номер 2 - заклетата брюнетка се превръща в блондинка. Идва ред на промяна номер 3 - в облеклото. Отново Вики Гешева я облича в един доста екстравагантен черен гащиризон на Escada. "Този гащиризон ми стана повратна точка. Излязох с него от магазина, оглеждах се във витрините, чувствах, че ходя 20 см над земята", казва Мария. Един гащиризон и Мария вече е друг човек - това впрочем може да се случи само на жена...
"Постигнах си хармонията, това ме направи по-блага, не толкова рязка, не толкова поддадена на стреса. Преди бях един голям свръх Аз. Давам си сметка, че от амбиция съм била и непоносима на моменти. Когато синът ми катастрофира, целият мой свят се срина, стигнах дъното. После имаше период на захранване - със самочувствие и лична свобода. Надявам се да съм победила в битката с аза. Сега искам да покажа на жените, че могат да изглеждат добре, независимо от възрастта, могат да се обикнат. Преди бях по-суетна, интересувах се много от мнението на околните - одобряват ли ме, не ме ли одобряват.
Мария сега и преди
Сега държа да се харесам най-напред на себе си. Сутрин буквално си се усмихвам в огледалото. Казвам си: много си готина днеска. Освободих духа си, нямам притеснение да сложа по-къса пола, да се появявам на по-младежки места, като "Тифани", "Дали", "Червило". Най-голямата ми победа е, че вече не мисля, че си губя времето, когато съм на маникюр, на фризьор, на кафе, не си мисля, че хората ми губят времето. "От 2 години тя ходи на фитнес в "Кемпински", редовно, наистина редовно. По 2 часа 5 пъти седмично при инструктора Вълкан Тодоров. Резултатът е видим - на срещата ни Мария е с изрязан черен топ на "Ескада" и тесни черни копринени джинси с ниска талия и инкрустации с кристали Сваровски от "Версаче". Няма корем, възглавнички по талията, раменете са изправени, деколтето - стегнато. Най-впечатляващи са голите й ръце - елегантно загатнат трицепс ("не като при Мадона, треньорът ми набляга на разтягането, а не на натрупването на мускулна маса"), нищо не виси.
А всички знаем, че възрастта си личи най-вече там. "Пристрастила съм се към фитнеса. За мен това е социално мероприятие, там имам група сърдечни приятели, постоянно си коментираме хранителния режим. Това е хубаво, защото спираш да пушиш, намаляваш алкохола до абсолютния минимум за социални събития. Усещам си дори когато кача половин килограм", казва Мария. През лятото тя е наддала малко заради сладоледите в Италия, и сега е на режим, основан на разделното хранене, съставен от инструктора й и съобразен с нейните вкусови навици. Понеже обича сирене, на обяд и вечеря редува салатата със сирене с пилешката пържола със салата.
Сутрин похапва активия със зародиши, парченце сирене и черен хляб. Има предиобедна и следобедна закуска с плод. "Като килограми съм свалила не повече от 7-8 общо, но смъкнах обиколките и номерата на дрехите. Преди по немските размери бях 42, сега съм 36 и дори 34. Когато отидох на фитнес за пръв път, ми казаха, че истинските резултати ще дойдат след 2-3 години. Много хора нямат това търпение, а нещата не стават с магическа пръчица. Затова пък сега удоволствието от комплиментите е голямо. Аз изглеждам и се чувствам по-добре, отколкото на 30. Какво ти - сега получавам повече цветя, картички и комплименти, отколкото на 20", коментира Мария над купа със свои стари снимки.
Усмихва се, когато си спомня как в пълния си период преследвала дизайнера Васко Василев да й ушие малка черна рокля. Най-накрая на него му писнало и той казал, ОК, но няма да бъде малка. Сега тя има доста черни рокли в гардероба, от малките. И има време за фризьор - 2 пъти в седмицата при Стефан Янков, за професионален гримьор (Лора Николаева) - когато ще ходи на вечеря или на светско събитие. Всъщност промяна има и в макияжа й. Преди се е гримирала със силни, тюркоазени тонове, сега е по-естествена, по-натурална.
Мария и Бари
Досега говорихме за трите промени у Мария, но истината е, че има още една - четвърта, свързана с човека, който от неин професионален гуру в годините се превръща в спътник из завоите на живота. Казва се Бари Стивънсън и се появява в България около промените през 1989 г. Намерението му е да прави тук мебели и да ги изнася. Мария е завършила английска гимназия в Пловдив, след това английска филология в СУ и по това време работи в британска фирма в София. Там се запознава с Бари - офицер от Кралските военновъздушни сили в оставка, опитал бизнес с меки мебели в САЩ и в бивша Югославия.
В България търси предприятие, което да му изработва мебели за износ. Намира го в Ловеч, то е държавно. Мария му помага, отношенията им са като между ментор и ученик. В един момент обаче предприятието се опитва да провали доставка за западен клиент. Тогава Мария и Бари правят собствена фирма, с тях от Ловеч тръгват и част от шивачките в държавното предприятие. И къде мислите ги настаняват в София - в парк-хотел "Москва"! Шест месеца шивачките живеят и се хранят там, но поръчката е изпълнена, след нея и други. Бари решава, че общата им фирма ще се казва "Мария Стоева", а не с някакво чуждоезично име.
Добре, покрай бизнеса бившият офицер на Нейно Величество - два пъти развеждан, с четирима синове на Острова, остава в България. Двамата с Мария (тя има един ранен брак, завършил с развод, от който е синът й Станимир) се откриват взаимно. Българката е впечатлена от изискаността му, от високата му и елегантна фигура. Година и половина след запознанството си заживяват заедно. Бари обаче никак не харесва страната. По-точно я ненавижда. Не може да разбере тези толкова български неща като бурканите със зимнина, киселото зеле и коленето на прасе. Не успява да превъзмогне цивилизационния шок, впрочем той и до ден днешен не говори езика.
Малко преди катастрофата на Станимир двамата дори се разделят заради негативизма му. Решението е на Мария. След 3 месеца и половина се събират. Откриват Библията, като ключ към нея им става посланието на апостол Павел за любовта. За Бари това е истински проблясък и той изживява 18 месеца в своеобразно отшелничество. Сега отново е в бизнеса. Страхотно е променен обаче, даже по стар български обичай отглежда домати в гигантски саксии на балкона на жилището им. Не иска да се прибира в Англия дори за малко, иска да седи тук - при слънцето и доматите. Домошар е, обича вкъщи, не се събира с други чужденци в София. "Понякога се плаша, че започва да ме превръща в целия си свят", казва Мария. Тя пък от своя страна най-сетне е проумяла съчетанието на чай с мляко, английския хумор и навика на Бари да бъде директен. Дори вече смята, че "в критиката си той е добронамерен".
Бари е донякъде потърпевш от промяна номер 5 у Мария, но не протестира. "Преди" тя е кулинарка, умира да експериментира в кухнята, организира вечери за приятели с френска и китайска храна. Близка си е с всички продавачи на пазара в Ситняково, защото е там всеки ден, с часове избира плодове и зеленчуци. Сега вече не й е интересно да се заседява в кухнята, да й се умирисва косата от готвенето: "Суетата ми по отношение на косата изигра лоша шега на кулинарните вкусове на Бари. Но той не е капризен, в това отношение ми е направо подарък от съдбата, не мога да си представя, че някой български мъж може да издържи неготвенето ми и неяденето, прави сандвичи и някакви салатки, при това много добре. Примирил се е, че ритуалът файв-о-клок ще включва само чай с мляко, защото бисквитки и тортички все едно няма."
Има и неща, които не са се променили естествено. Едното е грижата за кожата. За Мария е закон масажът 2 пъти седмично и грижите за лицето. "Имах проблемна кожа като млада и това ме научи на дисциплина. Кожата ми винаги е била с много добър турго р, това даде възможност при стягането с фитнеса да не се получат стрии и увисване." Другото, което е непроменено: бизнесът върви добре, тя има две фабрики в Ловеч, изнася, обзавела е куп хотели из България, сред тях - "Мираж" в Бургас, "Фенерите" в Боженци, "Перун" в Банско, куп жилища, работила е включително за Лили Иванова, Богдана Карадочева, Стефка Костадинова, Гена Димитрова, Жени Калканджиева, братя Диневи (обзавела е жилищата им в Св. Влас и яхтата им "Пейтриът Сий").
За да има и професионална диплома в тази област, Мария завършва дизайнерско училище в Челси-Харбър във Великобритания, макар да признава, че там само е научила термините на нещата, които така или иначе вече е знаела, и е усвоила техниката на водене на преговори. Няма намерение да разширява бизнеса си. По-уютно й е, когато го държи в човешки размери и влага разумно количество енергия в него. Парадоксално е, че още не е обзавела собственото си жилище. Двамата с Бари живеят на квартира, а най-много време прекарват в офиса, близо до зала "Универсиада".
Определят се като вярващи, но не и религиозни. Чувстват се добре. Мария е щастлива и защото през лятото Станимир се е оженил за момичето, което обича - Боряна, и на чиято ръка има пръстен с диамант. Всъщност това е първият диамант, който Мария купила за себе си, но при годежа го подарила на снахата. Надява се, че синът й ще й помага във фирмата, той е завършил бизнес мениджмънт в Уитиър Колидж до Лос Анджелис - там е учил Ричард Никсън.
В България търси предприятие, което да му изработва мебели за износ. Намира го в Ловеч, то е държавно. Мария му помага, отношенията им са като между ментор и ученик. В един момент обаче предприятието се опитва да провали доставка за западен клиент. Тогава Мария и Бари правят собствена фирма, с тях от Ловеч тръгват и част от шивачките в държавното предприятие. И къде мислите ги настаняват в София - в парк-хотел "Москва"! Шест месеца шивачките живеят и се хранят там, но поръчката е изпълнена, след нея и други. Бари решава, че общата им фирма ще се казва "Мария Стоева", а не с някакво чуждоезично име.
Добре, покрай бизнеса бившият офицер на Нейно Величество - два пъти развеждан, с четирима синове на Острова, остава в България. Двамата с Мария (тя има един ранен брак, завършил с развод, от който е синът й Станимир) се откриват взаимно. Българката е впечатлена от изискаността му, от високата му и елегантна фигура. Година и половина след запознанството си заживяват заедно. Бари обаче никак не харесва страната. По-точно я ненавижда. Не може да разбере тези толкова български неща като бурканите със зимнина, киселото зеле и коленето на прасе. Не успява да превъзмогне цивилизационния шок, впрочем той и до ден днешен не говори езика.
Малко преди катастрофата на Станимир двамата дори се разделят заради негативизма му. Решението е на Мария. След 3 месеца и половина се събират. Откриват Библията, като ключ към нея им става посланието на апостол Павел за любовта. За Бари това е истински проблясък и той изживява 18 месеца в своеобразно отшелничество. Сега отново е в бизнеса. Страхотно е променен обаче, даже по стар български обичай отглежда домати в гигантски саксии на балкона на жилището им. Не иска да се прибира в Англия дори за малко, иска да седи тук - при слънцето и доматите. Домошар е, обича вкъщи, не се събира с други чужденци в София. "Понякога се плаша, че започва да ме превръща в целия си свят", казва Мария. Тя пък от своя страна най-сетне е проумяла съчетанието на чай с мляко, английския хумор и навика на Бари да бъде директен. Дори вече смята, че "в критиката си той е добронамерен".
Бари е донякъде потърпевш от промяна номер 5 у Мария, но не протестира. "Преди" тя е кулинарка, умира да експериментира в кухнята, организира вечери за приятели с френска и китайска храна. Близка си е с всички продавачи на пазара в Ситняково, защото е там всеки ден, с часове избира плодове и зеленчуци. Сега вече не й е интересно да се заседява в кухнята, да й се умирисва косата от готвенето: "Суетата ми по отношение на косата изигра лоша шега на кулинарните вкусове на Бари. Но той не е капризен, в това отношение ми е направо подарък от съдбата, не мога да си представя, че някой български мъж може да издържи неготвенето ми и неяденето, прави сандвичи и някакви салатки, при това много добре. Примирил се е, че ритуалът файв-о-клок ще включва само чай с мляко, защото бисквитки и тортички все едно няма."
Има и неща, които не са се променили естествено. Едното е грижата за кожата. За Мария е закон масажът 2 пъти седмично и грижите за лицето. "Имах проблемна кожа като млада и това ме научи на дисциплина. Кожата ми винаги е била с много добър турго р, това даде възможност при стягането с фитнеса да не се получат стрии и увисване." Другото, което е непроменено: бизнесът върви добре, тя има две фабрики в Ловеч, изнася, обзавела е куп хотели из България, сред тях - "Мираж" в Бургас, "Фенерите" в Боженци, "Перун" в Банско, куп жилища, работила е включително за Лили Иванова, Богдана Карадочева, Стефка Костадинова, Гена Димитрова, Жени Калканджиева, братя Диневи (обзавела е жилищата им в Св. Влас и яхтата им "Пейтриът Сий").
За да има и професионална диплома в тази област, Мария завършва дизайнерско училище в Челси-Харбър във Великобритания, макар да признава, че там само е научила термините на нещата, които така или иначе вече е знаела, и е усвоила техниката на водене на преговори. Няма намерение да разширява бизнеса си. По-уютно й е, когато го държи в човешки размери и влага разумно количество енергия в него. Парадоксално е, че още не е обзавела собственото си жилище. Двамата с Бари живеят на квартира, а най-много време прекарват в офиса, близо до зала "Универсиада".
Определят се като вярващи, но не и религиозни. Чувстват се добре. Мария е щастлива и защото през лятото Станимир се е оженил за момичето, което обича - Боряна, и на чиято ръка има пръстен с диамант. Всъщност това е първият диамант, който Мария купила за себе си, но при годежа го подарила на снахата. Надява се, че синът й ще й помага във фирмата, той е завършил бизнес мениджмънт в Уитиър Колидж до Лос Анджелис - там е учил Ричард Никсън.
Чувства се обичана, изглежда млада. "Не съм била от типа момиче от корицата, след което се обръщат. Мисля си обаче, че никой не се е родил красив или грозен, трябва да пожелаем да изглеждаме красиви, да излъчваме светлина. Аз имах дисциплината да се грижа за себе си и сега бера плодовете на тези грижи, не на гена си. Догодина ще се събираме за 30-годишнината от завършване на гимназията, ще се облека в бяло като лебед и всичките там бивши красавици да очакват едно плавно появяване на езерото", смее се Мария. До Пловдив със сигурност ще пътува с първата си кола за 16-годишната си бизнес кариера - сладък червен миникупър. Свикнала е заради него хората да й махат по улиците, а усмивките им да кодират деня й.
От разказа на Мария излиза, че промяната дреме там някъде в нас. Въпросът е дали наистина искаме да се променим, дали ни стиска, или ще чакаме съдбата да направи първата крачка вместо нас. А ако изберем промяната, можем да започнем от малките неща. Един черен гащиризон е добро и много женско начало, не мислите ли?
От разказа на Мария излиза, че промяната дреме там някъде в нас. Въпросът е дали наистина искаме да се променим, дали ни стиска, или ще чакаме съдбата да направи първата крачка вместо нас. А ако изберем промяната, можем да започнем от малките неща. Един черен гащиризон е добро и много женско начало, не мислите ли?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
