Тази вечер се открива 18-ото издание на София Филм Фест и следователно най-големият български международен филмов фестивал вече е пълнолетен. За всички нас, които умираме да гледаме филми, живеем в България и не сме си подредили така нещата в живота, че само да прескачаме от кинофестивал на кинофестивал, София Филм Фест е изключително важно събитие, тъй като е единствената ни възможност да видим какво се случва в световното независимо, некомерсиално кино. Прегледах програмата на фестивала и тутакси си набелязах десетина заглавия, които ще гледам на живот и смърт. Споделям с вас моята подборка, а за датата, часа и мястото на прожекциите на филмите можете да се информирате на www.siff.bg

1. „Великият майстор“ на Уон Карвай е абсолютен визуален шедьовър. Гледах го на домашен киноекран и задължително искам да го гледам на голям. Изумителни портрети, невъобразимо красиви цветове. Историята е посветена на живота на легендарния кунг фу майстор и учител на Брус Ли Ип Ман.

2. „Параджанов“  - филм-портрет на гениалния арменски кинорежисьор Сергей Параджанов, изключителен бохем, култова фигура в света на киното през 60-те и 70-те, лежал в затвора по обвинения в търговия с икони и хомосексуализъм, неистово преследван от комунистическия режим. Ако ви попаднат филмите му „Цвят на нар“ и „Сенките на забравените прадеди“, просто трябва да ги гледате. Това са филми, за които Параджанов получава писма, изпълнени с възхищение от режисьори като Фелини, Антониони, Годар, Куросава. Уникален творец!

3. „Джинджър и Роза“ на Сали Потър  Бях на 20, когато гледах филма на Сали Потър „Орландо“ и с чиста съвест все още го наричам „много изтрещял филм“ - действието се развива, ако не се лъжа, в продължение на 200 години и е нещо като историята на различните прераждания на една душа. Сали Потър е луда за връзване и има съвсем различен поглед към живота и към киното. Но нали се разбрахме – не ходим на фестивал, за да гледаме блокбастъри.

4. „Ив Сен Лоран“ - биографичен филм за живота на един от гениите на модата от 20 век. Това е един от двата филма, посветени на дизайнера, които се появяват тази година. Дългогодишният партньор на Ив Сен Лоран Пиер Берже допуска екипа до архивите на дизайнера, но впоследствие е много разочарован от филма и дори заплашва създателите му със съд. Така или иначе не мога да пропусна филм за Ив Сен Лоран.

5. „Катедрали на културата“ - филм, създаден от петима режисьори, всеки от които е избрал да разкаже за една иконична сграда. Вим Вендерс например разказва за сградата на Берлинската филхармония, дело на немския архитект Ханс Шарун, която той посетил за първи път през седемдесетте, за да слуша концерт на Майлс Дейвис и си казал: „А това трябва да е бъдещето!“ Редфорд пък избира сградата на Института Солк в Сан Диего – Джонас Солк е човекът, изобретил ваксината срещу полиомиелит, а Редфорд като дете е преболедувал лека форма на полиомиелит. Филмът ми се струва много интересен, защото както хората, така и сградите си имат своя история и доста често историите на едните се преплитат по интересен начин с тези на другите.

6. „Великата красота“ на Паоло Сорентино - „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, как няма да го гледам! Освен това много отдавна не съм гледала хубав нов италиански филм.

7. „Джобс“ - дългоочакваният филм за Стив Джобс с Аштън Къчър в ролята на покойния вече култов Appleman (мога да си измисля един супергерой и аз, нали?)

8. “Щастие“ - един малък монах от Бутан, напуска своя манастир и се отправя към столицата Тхимпху, мечтаейки да види що е то телевизия. И това също е щастие.

9. и 10. „Нимфоманка“, част 1 и част 2 - защото Ларс фон Триер е истински екзорсист в киното и макар да изпитвам ужас от филмите му, не съм пропуснала нито един до този момент. Няма да пропусна и тези. Дълбоко вярвам в неговата лудост.