За втори път съм в Индонезия и наблюдавам едно и също – през ден премествам дупката на колана, като обиколката намалява и намалява, панталоните ми падат. Храним се по-редовно, отколкото у дома. Само че с местната храна – ориз, много зеленчуци – откриваме нови и нови плодове: рамбутан, джакфрут, гуава, мангостин, карамбола, хлебен плод...
Само след първите няколко дни вече се чувствам като преди десет години, преливам от енергия, мога да се наспя за 5-6 часа, да тичам и да се катеря по цял ден с техниката на рамо и да съм по-заредена от всеки миг от живота ми в асфалтово-пластмасовия град. Така получавам отговор на въпроса защо търся диви скрити местенца и оцелели от набезите на маркетинга кътчета… И защо от разглезена, свикнала на изтънчен лукс жена се превръщам във вманиачен изследовател и търсач на девствени културни съкровища…
Този път искам повече от истинската Индонезия – жива, сочна, изненадваща. Затова тръгваме към тропика на Източна Ява.
Пристигаме в един от най-очарователните хотели, част от общността от бутикови хотели в Азия (Secret Retreat; www.tuguhotels.com). Тугу е първият хотел музей, в който попадаме, бързат да ни кажат, че тук отсяда Кейт Мос.
Безценна колекция от азиатски антики замества обичайния хотелски интериор. На всяка крачка спираш, докосваш история, понасяш се в легенди. Кътче от кралски покои, реплика на храм в Ангкор и безброй керамични съдове, статуетки, кукли и предмети от бита на най-заможните древни азиатски фамилии могат да те докарат до лудостта на колекционер! Посреща ни ароматът на фантастично цвете – sedap malam го наричат местните, според ботаническия справочник е вид тубероза. И най-великолепният парфюм не може да предизвика такъв екстаз за обонянието… Малките бели цветчета ухаят само през нощта и правят въздуха опияняващо еротичен…
Първата целувка на Индонезия е толкова страстна, че разтапя съществото ми в сладост! Променям цялата програма за снимки веднага щом разбирам, че само на няколко часа път мога да присъствам на едно от най-необяснимите вселенски тайнства – гнезденето на двуметровите гигантски костенурки. Местни рейнджъри, по-ниски от десетгодишния ми син, ни повеждат към трикилометрова плажна ивица на Меру Батири. Луната е изгряла, пътеката ни криволичи през дива тропическа гора. Гърлени и пищящи звуци на диви зверове карат кожата ни да настръхне, а пулса – да се ускори…
Ходим по ситния пясък, разчитайки само на слуха си, на светлината от звездите и светулките, наричани от местните „молитвата на дракона“… Нямаме право да светим – светлината пречи на гигантските майки да изпълнят свещения си дълг – те се дезориентират и се връщат обратно в морето, без да снесат яйцата си. Можем да бъдем само тихи свидетели на този божествен акт. Пред нас е първата костенурка – започва едно от най-разтърсващите преживявания в моя живот на пътешественик.
Chelonia Mydas, с дължина 1,50 м и тегло около 400 кг, е била едно от хиляда малки костенурчета, което преди около 50 години се е излюпило на същия този плаж. И е оцеляло както на сушата, така и в океаните, които е кръстосвало повече време, отколкото аз ходя по земята… И на всеки 3-4 години се връща тук, за да снася яйцата си.
Дълго търси място за целта, след което изкопава с плавниците си дупка, дълбока повече от метър. Снасянето започва. Затаила дъх, слушам как меките бели яйца падат едно върху друго, чувам дъха на костенурката, сърцето ми бие в ритъм с големите вълни на Южнокитайско море…
В този миг нещо малко и хладно докосва врата ми. Не отдавам внимание на тази ласка веднага – тъмно е, а лунните лъчи осветяват силуета на още един гигант, който преодолява белите дантели на вълните и тръгва тромаво по пясъка. Преди да си тръгнат майките заравят яйцата си и изкопават нова, фалшива дупка, за да заблудят хищниците, които дебнат само на крачки от мястото. Рейнджърите преброяват точно двеста яйца при нашата героиня. Ще ги отнесат в специални помещения, където след два месеца ще се излюпят малките. А туристите ще могат да ги отнесат до водите на топлото море и да ги изпратят по пътя им към океана…
На тръгване от плажа няколко часа по-късно откриваме следи от ягуари в кръг около мястото, на което сме стояли цяла нощ, а детето ми кротко е спало върху раницата си на самия пясък…
Усещам целувката на съдбата закрилница… Побиват ме тръпки при мисълта колко неподготвена съм била в това приключение… На следващата сутрин съпругът ми ме пита какво имам на врата. Огледалото ми отговаря – изгорено с площ около 8 кв.см е превърнало шията ми в неприятна гледка. Хладното бегло докосване, на което не обърнах внимание през нощта, е от неизвестно насекомо, хвърлило върху кожата ми токсин, подобен на киселина. Страстна и нетърпяща отказ целувка! Но у мен няма гняв, приемам я. За мен това е порастване, помъдряване и сливане с Майката Природа.
