Казват, че началото му е поставено в чест на победата на "Република дела Серенисима" над Улрих - владетеля на Агилея през 1162 г. Отначало той започвал в дните около Коледа, когато правителството давало официално разрешение да се носят маски, и продължавал до първата сряда от Велики пости.

В дните на карнавала Венеция живеела с представленията по театрите и площадите, с танците, веселбите и пъстрите костюми, с продавачите на сладкиши, клоуните и змиеукротителите. Но най-големите атракции били водната процесия с богато украсени лодки и маскирани гребци и най-вече пищният бал на площада "Сан Марко", с който приключвали празненствата.

След няколко века на забрава, през 1979 г. по инициатива на жителите на Венеция, традицията е подновена. В десетте дни преди първата сряда от Велики пости Венеция отново живее с блясъка на карнавала и празненствата покрай него.
По това време в града се събират над милион туристи от цяла Европа и из тесните улички е истинско стълпотворение.

Но пък на всяко малко площадче и край всеки кей нещо забавно привлича погледа. Най-често това са облечени в старинни костюми и маски хора, които претворяват на живо позабравени епизоди от традиционната италианска Комедия дел Арте. На много места улични артисти свирят джаз, рисуват или разиграват куклен театър от типа на "Пънч енд Джуди" пред любопитната тълпа.

В дните на карнавала на площада "Сан Марко" буквално няма място игла да падне. Наоколо се вдига страхотна врява - хора говорят на всякакви езици, докато под колоните на катедралата огромна тълпа аплодира появата на всяка нова маска под бурния ритъм на група бразилски музиканти, току-що пристигнали от Рио.

Мястото на гълъбите е заето от стотици художници, които рисуват портрети или разкрасяват лицата на туристите в традиционни за карнавала разцветки срещу пет евро. Както и от продавачите на венециански маски. Всъщност, може би най-продаваната стока в цяла Венеция са именно типичните карнавални маски, които струват от две евро за миниатюрните маски на Арлекин, до 30-40 и повече евро за украсените с пера екземпляри.

По време на карнавала тази година на много балкони или по фасадите са провесени знамена с цветовете на дъгата, на които пише на италиански: PACE (мир).

В днешно време поминъкът на венецианците се крепи на непрестанния приток на туристи. Плаването с гондола е една от главните туристически атракции и доходен бизнес. В зависимост от дължината на маршрута, цената на возенето е между 50 и 120 евро. Самите гондолиери са образували нещо като каста, в която се попада доста трудно.

И ако гондолите носят световна слава на Венеция в днешно време, в миналото благополучието на републиката се е дължало на един друг вид плавателни съдове - галеоните. Тези бойни кораби се прославят най-вече с победата си над могъщия турски флот при Лепанто в Кипър през 1571 г.
Ако искате да допълните палитрата си от усещания за Венеция, трябва да посетите типичните венециански "остерии" (традиционни ресторанти) и да опитате прочутите местни гозби.

В началото на всеки обяд се сервира обикновено ризото (ястия с ориз), или супи като "дзуппа ди пеше" (рибена супа), "чиполине ин агродолче" (лукчета в сладко-кисел сос) и "паста е фаджоли" (супа от боб и паста), както и тестени изделия - ньоки с тиква, спагети с миди, "бигои в сос" - спагети със сос от лук и аншоа, или тънки спагети, готвени с миди, магданоз, маслини и чесън.

Разнообразието на основните блюда в менюто също е голямо. Един от най-добрите варианти е да опитате местните специалитети от прясно уловени в Адриатика морски дарове - костур, калмари, скариди. В ресторантите тук можете да поръчате както плата от различни видове пържена риба, така и манджи като "сарде ин саор" (сардини в сладко-кисел сос).

Но всеки, който си мисли, че венецианската кухня се състои само от риба, би сгрешил: много вкусни са и гозбите с месо. Като алтернатива на рибата се явяват прочутото "фегато ала венециана" - нарязан на тънки парчета черен дроб, пържен в масло и подправен с магданоз и лук; както и "карпачо" - сочни лентички сурово месо, сервирано със сос и настърган пармезан отгоре.

От вегетарианските блюда в ресторантите заслужава да се опитат екзотичните за българския вкус ястия с аспержи и артишоци. Цените на ястията във Венеция варират от 10 евро за готови менюта в някоя от малките кръчми около моста "Риалто", до над 20 евро за по-изисканите блюда в туристическите ресторанти.

Всяко угощение би било непълно, ако не е полято с някое от ароматните италиански вина. Районът на Венеция от дълго време е голям производител на всякакви сортове бели и червени вина. Сред белите се открояват Колио и Пиаве, както и сухото, леко газирано Просеко ди Марка. Червените са застъпени с Каберне, Мерло и Марцемино.

Венецианската гастрономическа панорама може да бъде завършена с няколко думи за кафето, което тук се сервира по правило с изстудена вода с лимон, папине (мляко с бадеми), бисквити или други глезотии.

За първи път кафето е донесено във Венеция от посланика на републиката в Истанбул през 1585 г., който съобщил пред Сената, че е видял турците да пият гореща черна течност - "кааве", от която не могат след това да заспят. В средата на следващия век кафето започва да се внася масово във Венеция и до края на века само на площад "Сан Марко" вече са отворили врати 24 кафенета, където се събират както местните интелектуалци, така и знатните венецианци и чужденците, посещаващи републиката.

Едно от най-шикозните места на "Сан Марко", където в днешно време човек може да се наслади на чаша еспресо или капучино, е "Gran Caffe Ristorante", известно още като "Куадри". Сред окичените със старинни огледала и украси помещения, на посетителите се сервира само в прибори от порцелан и сребро. Отворил врати през 1775 г., "Куадри" е смятан за символ на гастрономичния перфекционизъм, съчетан с традиционното венецианско гостоприемство.

Специалитетът на кафенето е пържен сладолед - смес от меринге, сладолед и амарето. Терасата на "Куадри" пък е сред най-добрите места във Венеция за пийване на аперитив на фона на отпускащите мелодии на оркестъра в заведението.
По-известно от "Куадри" във Венеция е може би само кафе "Флориан", работещо от 1720 г. под аркадите на площад "Сан Марко".

Постепенно "Флориан" се е превърнал в един от символите на Венеция, където има изискана и елегантна атмосфера и перфектно обслужване, което лятно време включва и концерт на открито пред кафенето. Много често на съседната маса във "Флориан" може да бъде видяна някоя филмова звезда или друга знаменитост от първите страници на списанията. Но за това пък удоволствието да изпиете чаша кафе тук струва 30 евро.

Ако не можете да си позволите този лукс, не се отчайвайте. На "Сан Марко" има и други кафенета със старинна венецианска атмосфера. В някои от тях кафето стига до 15 евро, но има и такива, където за 5-6 евро също може да се сръбне чашка от ароматната течност. Освен с усета си за хубавата кухня и страстта към пиенето на кафе, венецианците са известни и със склонността си към любовните авантюри.

Типичен пример за тази страна от характера им са историите, свързани с легендарния покорител на женски сърца Джакомо Казанова, роден в града на св. Марко. Много от любовните афери на Казанова и неговите последователи са започвали именно из кафенетата на площада "Сан Марко". Затова през 1767 г. правителството издава забрана жените да посещават тези места.

За да спрат неморалните похождения на самия Казанова, властите го хвърлят в затвора, откъдето той обаче успява да избяга и живее 20 години в Париж, преди да бъде помилван и да му бъде разрешено да се завърне в любимата си Венеция.
Много често една от забележителностите на Венеция - Мостът на въздишките, е свързван погрешка с някоя романтична история.

В действителност, той получава името си от факта, че по него са минавали затворниците, които отивали в килиите си и за последен път виждали синята лагуна и острова Сан Джорджо.