Най-успешната българска биатлонистка и първият наш спортист със златен медал от зимна олимпиада – Нагано 1998. Катя има европейска титла от Минск (2004), два бронзови медала от световни първенства. Участва в Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити (2002) и в Зимните олимпийски игри в Торино (2006). Посланик на платформата „Нестле за Живей активно“ от 5 години. 

ОЩЕ ПЪРВАТА ПОКАНА, в която се включих, ме вдъхнови – толкова много хора се бяха събрали пред НДК. После постепенно спортистите, които бяхме станали посланици на платформата, се превърнахме в страхотен екип. Много ми е приятно всеки път, когато се събираме. Нeли (Нели Ангелова – бел.ред) става причина да се срещаме и извън ангажиментите по платформата и за 15 години това се превърна в особена приобщеност и истинско приятелство. 

ДА СЕ ХРАНЯ ПО-МАЛКО за мен не е проблем. Даже като дете ме записаха да тренирам спорт, за да се закаля и да ми дойде апетитът – била съм и болна, и злояда. Спортът ми помогна да се заздравя и се случи това, което никой не очакваше – отидох в другата крайност и станах  професионален спортист. Иначе се движа много, обичам да ходя, имам куче и с него правя разходки по 7 км. В околностите на Чепеларе е прекрасно – хубав въздух, хубави гледки. А зимата съм на ски. Всички видове ски редувам. От 1-2 години давам и уроци по пантене. Така поддържам балансите в себе си.   

ЖЕЛАНИЕТО ЗА ЗАБАВЯНЕ НА РИТЪМА е актуално в големия и забързан град. В малкия град нещата са различни – там хората имат нужда от разнообразие, от динамика, от забързване дори. Ето и тук проличава необходимостта от балансиране, това, за което призоваваме в платформата.   

ПОБЕДАТА, АКТИВИРАЛА НАЙ-МНОГО ЕМОЦИЯ в спорта, със сигурност това е олимпиадата, много по-различни са от всички други състезания, пък когато си осъществиш и мечтата за златен медал, е наистина неописуемо.  

КОГАТО СЕ ОТКАЗАХ ОТ АКТИВНИЯ СПОРТ, при мен се превключиха бързо нещата, защото малко преди да сложа край на кариерата си, от общината ми бяха подарили място на Пампорово. И аз през последните си състезателни години правех планове да построя нещо там, с което да се занимавам след спорта. В крайна сметка заедно с мъжа, с когото бях тогава, решихме да построим хотел. Този конкретен проект и тази конкретна цел ме ангажираха дотолкова, че нямах време да мисля и да преживявам, макар че приключих кариерата си с травма на рамото. А хотелът вече ми е ангажимент цели 18 години. 

МОТИВАЦИЯТА откривам, като си напомням, че животът продължава и трябва да гледаме напред, защото назад нищо не може да се промени. И аз имам своите слаби и тежки моменти в личен план. Колкото и големи успехи да постигаш, има моменти в живота, в които е много трудно да се справяш. Отдадеността на спорта е едно, справянето с житейските ситуации е друго. В спорта играеш по правила. В живота не е така. Но животът учи.  

ЕДИН ОТ НАЙ-ВЪЛНУВАЩИТЕ МИ МОМЕНТИ в работата ми с „Нестле за Живей активно“ беше, когато се качихме на ледената пързалка преди две години, толкова беше забавно! Да пробвам да стоя на кънки! Съвсем различно е от ските.