Да, столицата на Непал е голям, шумен град, с много хора, автомобили,  рикши, мотоциклети и какво ли още не. Всичко живо надува клаксони и това страшно  много ми напомня за незабравимите индийски градове. И хората са цветни, като в  Индия, но въпреки това всичко е някак различно. Дори и това, че времето в Непал  тече с 15 минути напред от индийското, все едно искат да ни кажат - ние не сме  Индия, ние сме нещо по-различно (спрямо България времето е 3 часа и 45 минути  напред).

Какво е Непал

Непал е единственото в света хиндуистко кралство и в същото време е родина на основателя на будизма - принц Сиддхарта Гаутама, който впоследствие е получил името Буда, което означава просветления, пробудения (интересно е съвпадението на корените на името Буда и българската дума "буден", но това е тема за изследване).

Непал е страната, която привлича като магнит хора от целия свят не само със своите забележителности, но и най-вече със спокойната, мъдра красота на Хималаите. Това между другото е и целта на нашата малка група. В непалската част на Хималаите се намират 9 от 14-те най-високи върхове в света, а тези, които са над и около 6000 метра, са 1350.
Непал е известен с името "Центъра на земята" или още "Покрива на света", както и наричат Еверест.

Тибетското му име е Джомолунгма (Майка на света), а непалското - Сагармата (Господар на света).
Непал е наричан още и "Пътят между двата камъка", поради това че е разположен между Тибет и Индия.
Непал е с площ 147 181 кв.м. - малко по-голяма от България, и там живеят около 22 милиона души. Въпреки наличието на множество племенни групи, основните религии са две - хиндуизъм и будизъм.

Непал е конституционна монархия, кралят е с доста по-големи пълномощия от британския монарх. По конституция той е "символ на непалската нация и единството на народа на Непал". Хиндуистите го почитат като божество, като живо превъплъщение на бога Вишну.

Катманду и хипитата

Столицата на Непал е провъзгласена за такава още през 1769 г. от гуркхите. Не знам точно кои са те, но знам кои са хипитата, които са преоткрили Катманду и едва ли не са го провъзгласили за своя столица малко след като Непал отваря своите граници за чужди посетители през 1951. През 60-те и 70-те години младежи, преситени от западната цивилизация и нейните норми, се влюбват в хималайското кралство, като го приемат, най-вероятно, за "последното убежище на истинския образ на Живота". И така са се появили цели колонии с хипита, особено в долината на Катманду.

Те били привлечени от отдалечеността на страната, девствената природа и източната екзотика. И още от топлия климат и евтиния живот. А може би най-вече от лекотата за набавяне на наркотици. В началото в Непал се зарадвали на хипарския приток - все пак това е валута за начинаещия туризъм, но когато се появили негативите, непалците не знаели как да въдворят ред. Но законите свършили своята работа и днес в Непал използването на наркотици е забранено и се наказва изключително строго. Сега екстравагантните хипита са изместени от малко по-нормални туристи.

Тамел - кварталът на туристите

В хотела ни посрещат едва ли не с военни почести - на входа униформен пиколо козирува като по устав на всеки гост.

Пред хотела виждаме надпис - "24 часа топла вода". Надяваме се това да отговаря на истината! Не далеч от хотела виждаме компютърен клуб с интернет и международни телефони. Веднага пускаме по един мейл. Ресторантът, в който решаваме да обядваме, е с прекрасна градина, много растения и цветя, и именно там, на 1-вия час от пристигането ми в Катманду, видях познат от България. Но това е Катманду - световната столица на хората, търсещи приключения и по-различни преживявания.

Отново сме на улицата. Тук лесно можеш да се заблудиш. Нито имена на улици, нито номера. Само на по-големите кръстовища тук-таме има табели и стрелки към по-забележителните места. Живописната картинка се довършва от садхутата - безцелно бродещи аскети, които търсят духовно пречистване и не пропускат да се намажат с пепел от погребалните клади или с кравешки тор.

Щом видят фотоапарат, повечето от тях застават в поза и след това са много сърдити, ако не получат подобаващ хонорар. Но има и такива, които са абсолютно несъгласни да бъдат снимани и смятат, че снимката отнема част от душата им.

ОМ МА НИ ПАД МЕ ХУМ

Оставяме броденето по магазините за последните два дни и се запътваме към Сваямбунат - величествен будистки храм, разположен на един от най-високите хълмове в Катманду. До него водят 365 стръмни стъпала и по тях могат да се видят не само поклонници и туристи, но и цели стада маймуни, заради което той е известен като храмът на маймуните. Качваме се там към края на деня, всеки момент ще се стъмни (в Непал се стъмва към 17.30ч.) и се наслаждаваме на невероятната гледка към столицата и долината около нея.

Около храма са разположени много "мани" - цилиндрични барабани, които се въртят по оста си, гравирани със свещени молитви. Движението около светите места е по часовниковата стрелка и за това барабаните се въртят само с дясната ръка и при въртенето си издават прекрасни звуци.
ОМ МА НИ ПАД МЕ ХУМ... Музиката на тази магична будистка мантра се носи във въздуха (О, скъпоценност в цвят на лотос). Шест срички на санскрит, в които е затворен целият свят и цяла една философия. Гледай очите на Буда. Те са там, на върха на ступата. Всевиждащите очи на Буда. Тук те са навсякъде. Те пазят света от зло.

В центъра на цялата композиция е огром-ната ступа, като мачта, от върха на която във всички страни са опънати въженца с молитвени знаменца.

Скоро става толкова тъмно, че решаваме да се върнем с рикша, теглена от велосипед. По пътя се сблъскваме с какво ли не, но водачът умело преодолява всички препятствия, като на моменти скача от велосипеда и бутайки, ни измъква от разни дупки и баирчета.

Пашупатинат, река Багмати

Пашупатинат е главната светиня на хиндуистите в Непал. Труднопроизносимото име произлиза от Пашупати, пастир и покровител на добитъка, поредното миролюбиво превъплъщение на бог Шива. Река Багмати разполовява територията на комплекса и едновременно с това свързва в едно хаотично натрупани домове, храмове, пансиони, олтари, мостове, ступи, лингами, клади, вътрешни дворове.

Тук и хората са някак хармонично разположени - старци, които чакат смъртта си, прилегнали до някой свят камък; деца, които си играят до старците; търговци, които преследват всеки турист; жени, които мият телата и косите си във водите на реката; хиндуисти, които просто седят на някоя пейка и наблюдават; туристи, които със своето любопитство и непрекъснато щракане на фотоапаратите са не по-малко досадни за тези, които са тук заради вярата си.
Тук непрекъснато кремират някого.

Димът от кладите е част от пейзажа. Прахът на починалия директно отива в река Багмати и след това по маршрута - Ганг и Индийския океан. Специфичния мирис не ти позволява да се задържиш дълго на едно място. Кремациите се извършват пред погледите на всички и имаш чувството, че си във филм, или още по-точно в някакъв сюрреалистичен театър. А около всичко това са маймуните във вечно брауново движение.

Патан

Следващата ни цел е градът на майсторите - Патан. От всички страни се чуват шумовете от коване, пилене, шлайфане, заваряване. Главите им са съсредоточено наведени над поредните изработки на Буда и Шива. В едно дюкянче на стената виждам огромна чиния със знака ОМ в средата. ОМ е символът на единството на трите главни хиндуистки бога - Брахма, Шива и Вишну. Патан е градът на дърворезбата. Прозорците, вратите и стрехите дори на най-обикновените къщи са с майсторски изработена дърворезба.

Освен с майсторите и техните произведения, Патан е известен и с непалската бохема. Тук златото е в изобилие. Освен Златен трон, има и Златна врата и Златен храм. Те са използвани за декор във филма "Малкия Буда" на Бертолучи.

Бодхнатх

Още една будистка светиня в Катманду е втората по големина ступа в света, първата се намира в Тайланд. Грандиозната ступа е на мястото, където е умрял предишният Буда - Кашяпи. До ступата се намират множество будистки манастири. Денят започва с удари на гонг и рев на тръби, всички улички се изпълват с монаси, поклонници и туристи, които търсят покой и просветление. Безкрайният поток от хора обикаля ступата по посока на часовниковата стрелка.

Катманду е обявен за паметник под закрилата на ЮНЕСКО през 1979 г. За разглеждането на многобройните забележителности ти трябва поне седмица.

За десерт си оставяме площада Дърбар и евентуалната среща с живата богиня Кумари. Площадът е приютил множество будистки, хиндуистки храмове и стари дворци. Входовете на храмовете са барикадирани от продавачи на сувенири, плодове, садхута "на хонорар" и безметежно излегнали се безпризорни кучета. А неканените гидове изникват сякаш изпод земята, почти на всяка крачка. Те ти обещават среща с богинята Кумари, разбира се, срещу добро възнаграждение.

Кумари - живата богиня, дете

Живата богиня Кумари Деви е истинско момиченце, което се избира измежду много желаещи деца от будистки семейства. Детето не трябва никога да е виждало кръв и е на тази "длъжност", докато достигне полова зрялост или поради някаква друга причина види кръв. Това дете е живото превъплъщение на богинята Кали.

Легендите са много. И всичките звучат достоверно. Първата разказва за това как веднъж крал Джаяпракаш, известен с изключителната си потентност, прелъстил богинята Таледжу (покровителка на долината) докато играели любимата си игра на табла. Това наранило божествения й престиж и тя обявила, че от този момент нататък ще проповядва от устата на малко момиче, което никога през живота си не е виждало кръв. Друга легенда гласи, че кралят блудствал с малко момиче, вследствие на което то умряло. Разкаян за деянието си, той наредил да се избира момиченце от кралството и всички да му се покланят като на богиня.

Има и още една - веднъж богинята Дурга (това е същата Кали или Парвати - съпруга на бога Шива) отвлякла малко момиченце, поданица на местното кралство и я заточила извън пределите на долината. Разбрала за тази несправедливост, разгневената кралица поискала от съпруга си да върне момиченцето и да я почитат след това като жива богиня. Как точно е било, май всички са забравили, но до ден днешен този ритуал се спазва.

Организира се конкурс за момиченца от 4 годинки до полова зрялост от семейства, изповядващи будизъм, от подкастата на златарите (невари). Кандидатките се подбират по 32 критерия: цвят на очите, форма на зъбите, тембър на гласа... Тези, които стигнат до финалния етап, се подлагат на изпитания като плашене със страшни маски, ритуални кланета на животни пред очите на кандидатките - реинкарнацията на кръвожадната богиня Кали не трябва да се плаши от кръв. Ако заплачат или се изплашат, момиченцата моментално изпадат от списъка на кандидатките.

И накрая, съвсем като при избора на поредния Далай Лама, момиченцето е длъжно да избере измежду множество предложени й предмети, дрехите и украшенията на нейната предшественица. Щастливите родители и близки (за тях това е добър бизнес) излизат заедно с новата Кумари от двореца. Един път в годината се провежда голям празник с пищни шествия в чест на живата богиня. Даже кралят лично отива при Кумари, за да получи нейната благословия и точка на челото от малкото й пръстче.

Бях в двореца, но не видях Кумари. Един от служителите обясни, че между 12 -16 часа богинята си почива. Е, нека не забравяме, че тя все пак е дете, а децата следобяд спят.

Последна вечер,
непалскияТ SWINGING HALL

Отново се проявяваме като непоправими традиционалисти, но решаваме, че последната ни вечеря в Катманду ще бъде отново в онзи прекрасен ресторант, в който вечеряхме още първия ден. Посрещат ни като стари приятели. Вечеряме наистина като за последно. Всичко е много вкусно и мноооого люто. Вечерта завършваме в един от многото клубове с жива музика. Купонът е страхотен и непалската рок банда забива парче след парче. Лее се бира Еверест и на никого не му се тръгва.

От край време съжалявам, че денонощието е само от 24 часа. Не стигат за нищо. И тук е така. Повярвайте, има с какво да запълните времето, което лети ужасно бързо. То не ни стигна за много неща в Катманду, но съм сигурна, че никой няма да ми се разсърди, дори и боговете, ако се върна отново някой ден.