Време беше в жертва да паднат и тъканите, които доскоро кротко се спотайваха в мъжкия гардероб или смирено следваха предписаните им от илюзорните модни правила силуети.

Да вземем за пример туида. Материята, някога предпочитана основно за неформалните мъжки костюми (до своевременната намеса на Коко Шанел в началото на миналия век), отдавна има своето място в дамския гардероб, но този път изненадва не с присъствието си на подиума, а с формите, които заема. Първоначално привлече вниманието със силуета new look и препратките към 40-те и 50-те в колекциите на Prada, Dior, Chanel и Dolce&Gabbana от пищни разкроени поли и къси вталени сака до мини дължини и плътно обгръщащи тялото рокли с дълбоки деколтета. След това едва разпознахме материята, обсипана с блестящи пайети или декорирана с гладка или пухкава кожа, пера и прозрачен шифон (Lanvin, Proenza Schouler). Видяхме туид и в комбинация с мохер – следващата тъкан, която излезе от обичайната си роля и вместо пуловери и жилетки, на подиума дефилираха поли и сака в бонбонени цветове (Emporio Armani, Marni), кукленски рокли и широки палта, следващи тенденцията за макси обеми (Celine). Тяхна достойна конкуренция се оказа вдъхновението на Стела Маккартни: безупречно гладки и респектиращи със строгостта си фини вълнени материи в тъмно сиво или синьо с характерно тънко райе – съвсем като предпочитаните за елегантните мъжки костюми тъкани. Новата им задача включва къси женствени рокли и разкроени поли или палта със семпъл силует, но украсени с фриволни пера, романтични цветни бродерии или дискретен блясък на пайети и кристали (Dries Van Noten, Alberta Ferretti). Играта на контрасти, епохи и иновативни обработки на материите продължава. В очакване сме на следващия рунд.