Събрали сме се, както винаги, момичетата на питие. Кроим планове как ще прекараме вечерта и за пореден път убеждаваме Мая да не бърза да се прибира при гаджето или да го покани да дойде с нас. А тя неловко ни се усмихва и се чуди как да откаже. Душевната й борба е почти видима и общото весело настроение рязко спада. Тя е единствената от нас, която влезе в сериозна връзка.

Празник е, ние сме готини и свободни, вечерята в ресторант и нощният клубен купон са си просто задължителни. Поръчваме бутилка вино, говорим си за работата през седмицата и след втората чаша тя решително заявява: “Е, аз си тръгвам”.

Не мога да я разбера, другите момичета също. Става ни тъпо като я гледаме как се отдалечава. Преди година тя беше тази, която предлагаше да скитаме нощем от клуб в клуб, побъркваше ни от смях с коментари за мъжките дупета, обличаше се супер фешън и декларираше основното право на модерната жена: да преспиш, с когото поискаш, и да разкажеш за това. Сега не споделя нищо. Елена смята, че трябва да я освободим от това, което нарича любов, и да я върнем към истинското у нея. Та ние “пишем” еротичната харта на жените на 21 век.

“Какво я върза Мая толкова за този мъж? Да не смята да прекара живота си с него - чуди се Елена. – Ако е само заради добрия секс, добре, но той няма много общо с чувствата. Говоря ви за онзи, качествения здрав секс, когато след него тялото ти ликува. Ако спиш всяка вечер с един и същ мъж, това усещане няма как да се получи.”

“Е, не можеш да правиш секс с непознат току-така, ти не си проститутка” – казвам аз. “Какво общо има това с проституцията, пита Елена. – Аз не го правя за пари, а за чисто удоволствие. Е, понякога рискът не си заслужава, но когато съм имала добър секс, никога не съм очаквала да дойде при мен после с букет рози. Понякога ми се е искало да е така, но знам, че ако връзката продължи, започват дебненето, условностите, съобразяването. Кой на кого ще се обади и защо не се е обадил. А после идва ужасяващото чувство за притежание и с него – ревността. Това разваля насладата от живота”.

“Ама разбира се, казва Светла. - Всичко днес е създадено да ни доставя удоволствие и да ни подтиква да го търсим. Филмите, музиката, лъскавите списания, марковите дрехи, мъжете, които поддържат телата си като нас. Е, ако срещнеш мъж, в когото да се влюбиш, окей. Но ако не си влюбена, трябва ли да се откажеш от секса?” - пита Светла. “Еротиката не е ли наслада сама по себе си? Чудя се защо мъжете мислят, че сексуалното привличане между тях и момичетата зависи от дебелината на портфейла им. Страдат, че не могат да си “купуват” жени. Затъват в депресия, стават непробиваеми. Не могат ли като нас просто да се радват на живота?”

Светла все още мисли за Х., с когото излизаше преди месец. Той спря да я търси, както й каза, защото не можел да я извежда по заведенията. “Защо си мисли, че щом не може да ми плати питието, не трябва да сме заедно”, питаше ни объркано. Когато му се обадила да го покани навън, той категорично й отказал. “Е, да си с беден мъж е по-добре, отколкото с баровец – смята Соня. - Богатият мъж смята, че щом плаща, има правото на награда в секса – истински или поне наподобяващ истинския женски оргазъм. Ама за каква сделка става дума, мога ли аз да платя на любовник, за да го вдигне? Защо тогава да имитирам оргазъм? Защо?” Соня работи здраво, получава добри пари и не смята да прекарва живота си в разбиване на мъжки комплекси.

В нашата компания е някак си срамно да се говори за любов. Светла е единствената, която мечтае за бяла рокля и за думите “докато смъртта ни раздели”. Мисля обаче, че за нея бракът означава някаква сигурност, а не отдаденост. “Ти си представяш семейството като някаква бонбониера, от която избираш само вкусни неща” – казвам й и тя се съгласява. “Представи си колко е досадно да изискват непрестанно да бъдеш добра или да настояват да се откажеш от работата си в името на семейството. Или дори да настояват да се прибираш у дома точно в шест.” “О, ужас, - съгласява се пак Светла. - Не искам някой да ми пречи да живея живота, който харесвам. Нито да правя неща, които не желая.” “Какво точно искаш тогава”, нападам я и се усещам, че този въпрос ми го е задавал мъжът, когото наричах “моята голяма любов”. Светла замълчава, така както тогава мълчах и аз.

“Държа се гадно”, мисля си и прехвърлям разговора към новата колекция дрехи, която вчера гледах вMall-a.

*“Тирания на удоволствието” е термин, с който в съвременната психоанализа се описва явлението при младите жени да заместват стремежа към любов с желанието за незабавна сексуална консумация