За 32-рия си рожден ден (на 9 юни – б.р.) Калин Врачански получил два страхотни подаръка – полет със самолет от приятели и билет за постановката по Шекспировата пиеса „Хенри V” в Лондон с Джуд Лоу в главната роля – от своя мениджър Мила Георгиева. „Консумирането“ и на двата подаръка е отложено във времето, тъй като в началото на новия работен сезон Калин има толкова много работа, че няма време за нищо друго. (Намери обаче време за среща с EVA. Два пъти дори). Снима се в режисьорския дебют на Асен Блатечки и съпругата му Катерина Горанова с работното заглавие „Люси“, в сериала „Дървото на живота“ и репетира в Сатиричния театър в постановката „За няколко милиона повече“ с премиера през октомври.
Първа среща, предварителна. Продължителност – 30 минути. Много сини очи! Калин e в черен тишърт и с мотористката си каска в ръка. „Трябва да изиграе Стенли Ковалски от „Трамвай Желание“ – мисля си (ролята, която направи Марлон Брандо известен). Разтегнал е сухожилие, но продължава да кара мотора си и дори ходи на фитнес. Заради новия си филм – психотрилър с елементи на ужас, в който си партнира с Елена Петрова и Лидия Инджова. Първият български такъв. „Жанрово кино“ – казва Калин доволен. Питам го какво се случи с проекта за филм за Левски, в разговорите за който бе намесено и неговото име. Калин заявява, че не му се говори за тази криворазбрана история и че предпочита да работи с хора, които знаят какво искат. Смята, че един филм за Левски трябва да се направи с много пари и задължително с финансовото участие на държавата.“
Втора среща, същинска. Този път е със сако, синьо, и изобщо леко ърбън. Няма и помен от волния ездач. Делови е. Кавалер. Не пожелава алкохол, само минерална вода с резен лимон. Вино не обича по принцип, бира – да, но след интервюто имал да свърши още няколко неща. Много съм разочарована. Какви неща четох в интернет на тема „Калин Врачански и алкохола“! Откарваме в разговор повече от два часа. Ама колко са му сини очите!

Да си поръчаме нещо.
Не ми се яде. Само вода.
Не може.
Добре тогава. Една салата с леща, без лук. Много е хубава. Ти какво искаш?
Не знам.
(към сервитьора) Тя ще си поразмисли. Аз тук съм минал цялото меню. Много често идваме с приятели.
Сега с мотора ли дойде?
Да бе, с мотора и с това сако! Как ме виждаш?!
Защо, не може ли?
А, може всичко. Всякакви ги има!
Една спаначена салата. Мина ли ти разтегнатото сухожилие?
Не, още бедствам.
Бедстваш? Какво означава това?
Това си е наш израз – от къмпингите. Като дойде някаква силна буря, така си говорим – че бедстваме. Като се прецакаш нещо, като си закъсал или страдаш, пак така се казва. Много неща означава.
Разкажи ми някоя история, която сте преживели ти и твоят мотор.
Само ние двамата? Трябва да уточним с кой мотор, защото този ми е поредният. Запалих се по моторите преди пет години някъде. Най-интимното ни преживяване с този беше в момента, когато и двамата бяхме във въздуха на кълбета.
Звучи интимно наистина.
Случи се на първия ми мотосъбор. Летящ старт! А най-страшно беше миналата година, когато моторът се подхлъзна на един десен завой на някакво мазно петно на пътя. Слава Богу, нямаше ми нищо кой знае какво.
Само си бедствал известно време…
Бедствах. Но нали хората казват, че като паднеш от коня, веднага трябва да се качиш пак, иначе после развиваш страх. Та и аз така. Не веднага, но скоро. Известно време изпитвах ужас от десни завои, а то няма път само с леви и едва се престраших. Накрая се качих обаче. Реших – ще падаме, ще ставаме...
В живота така ли правиш?
В живота е различно. Какво означава паднал, какво – станал... По-трудно е да отговориш еднозначно.
Какъв ти е моторът?
Хонда СВ1000. Много ме кефи този мотор. Преди мен го е карала жена.
Кажи ми имената на три жени, които си карал на този мотор.
Луда ли си?! Нито една няма да ти кажа.
Кое е най-дългото разстояние, което си изминавал?
До морето и обратно. Все си говорим с моите приятели, ние сме четирима с мотори, да пътуваме из Европа заедно, но нещо още не сме се програмирали.
Можеш ли да си програмираш нещата?
Не мога. Как да си планирам отсега какво ще правя на Нова година! Не съм такъв човек. Иска ми се... (щрака с пръсти във въздуха)... ето така.
Убедена съм, че някога си бил с дълга коса.
Да, в училище и през цялото си следване в НАТФИЗ. Подстригах се заради казармата.
Ако сега не бяхме в „Спагети кичън“, а в кухнята на майка ти, какво щеше да пожелаеш да ти сготви?
Картофена крем супичка.
Близък ли си с вашите? Всъщност баща ти е починал, извинявай.
И то като бях доста малък почина. А майка ми се обажда всеки ден. И ме разпитва – какво, къде... Има навика да ме информира какво представление имам същата вечер, все едно аз не знам. И с брат ми и сестра ми също сме много близки. На брат ми дължа факта, че не пуша. Като ученик пушех, но брат ми ме видя и ме спука от бой. Сега съм му благодарен. Мразя да мириша на цигари, като се прибера вечер.