„На този свят душата заедно с тялото извършва три вида дела – добро, зло и онова между двете.“ Цитатът е от книгата на Мишима Юкио (ИК „Летера“). Едно изключително красиво момче от самурайски род – Кийоаки, изглежда обсебено от „онова между двете“. Не знае дали мрази или обича красавицата Сатоко, а когато е сигурен, вече е късно. В Токио през 1912 г., когато се развива действието в романа, влиянието на Запада се усеща все по-силно, дори семейството на Кийоаки живее едновременно в две къщи – японска и европейска. Това „разкъсване“ се отнася и за самия Мишима. От една страна, той иска Япония да се върне към самурайския кодекс на честта, от друга – маниакално се придържа към западните маниери на обличане и хранене. Казват, че който иска да разбере Япония през XX в., трябва да чете тетралогията „Морето на изобилието“, „Пролетен сняг“ е първата й част. Същото може да се каже за книгите на Мураками, само че за Япония на XXI век.

Харуки Мураками е силно повлиян от западната култура. Обожава джаза. В романа „След мръкване“ (ИК „Колибри“) заварваме героинята му Мари да седи в бар, слушайки американски поп от 60-те. До нея е бейзболната й шапка Red Socks... Но при Мураками, както и при Мишима, винаги го има „онова между двете“, което прави Япония толкова различна. Защото кой европейски писател се е самоубил като Мишима – с харакири пред десетки свидетели?! И то не в някакво средновековие, а в годината, когато “Бийтълс” пускат Let It Be! Това е Япония - трудна за разбиране и прекрасна за четене.