За първи път чух за това занимание от Биляна Савова. В Индия се беше научила да прави каменни „кули“ – често невъзможни от гледна точка на гравитацията фигури от закрепени един върху друг камъни. Издигат се за забава и медитация, защото се иска търпение да сглобиш каменните парчета, да намериш точката на равновесие.

За първи път видях такива каменни кули по нашето Черноморие това лято. Бяха цяла колония, накацали по крайбрежна алея и веднага се превърнаха в любим обект за снимане. Едва ли щяха да бият Николета по брой последователи, но доста хора си изкараха добри лайкове с тях. Мисля, че кулите ги правеха двама англичани, мъж и жена, на вид като изпаднали от хипи епохата. За 2-3 дена фигурките станаха около трийсетина. За следващите 2-3 дена от тях почти не остана следа. Само веднъж видях дете, което под благия поглед на родителите си събори една от фигурките. И смях, смях. Едва ли каменните кули щяха до оцелеят дълго в близост до вълните и под поривите на вятъра от морето. А и те не са световно наследство на ЮНЕСКО. Но защо трябваше да ги разрушат хора?

Преди време познат ресторантьор ми се оплака, че често след посещението на семейства с деца дворът на кръчмата му прилича на Картаген, малко след като римляните са го разрушили и за по-сигурно - и изорали. Дворът е застлан с плочи, чакъл, има и много цветя и зеленина. Нищо лошо за децата, това е табу, но те нали си имат и родители. Защо позволяват на Алек и Елена-Мари да съсипят нещо, което е хубаво, което не е тяхно и за което не са си мръднали пръста? Какво е посланието, което отправят към собствените си деца? Че всичко им е позволено? Еха, чакат ги много беди в живота с такова мислене.

Приятелка иронизира майките, които смятат, че децата им са абсолютно великолепно специални, като казва: „Тази е родила Христос“. И ето че сега поредните, "родили Христос", му позволяват да изоре един малък чудат оазис, подарен на всички срещу нищо. Могат ли да кажат не, не го прави, миличко. Могат ли да отворят очите им за красотата, създадена с усилието на друг. Или поне да опитат.

Когато Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, едва ли е имал предвид 90-60-90, а вероятно това, че стремежът към красота може да спре хората да вършат грозни неща, войни, каране в аварийната лента и стоене вляво на ескалатора. Както и безсмислено събаряне на камъни, които тъкмо са започнали да левитират.