Историята за любовта между иракската лекарка Айда Алрейс и сержанта от US-армията в Ирак Шон Блекуел обиколи целия свят. Преди година, точно след падането на Багдад Айда и Шон се срещат в Министерството на здравето. Тя работи заедно с американските медици, които издирват жертви на войната сред разрушените постройки. Като преводач й се налага да пита нещо дежурния войник и така "видях най-прекрасния мъж в живота си". Прекарват час-два в разговори. Когато на другия ден се връща в Министерството, й казват, че Шон цяла нощ е говорил за нея и се опитвал да каже името й правилно. Той е на 27, тя на 25. Започват да се виждат всеки ден. Първата им истинска любовна среща е в един от полуразрушените дворци на Саддам. За пръв път се целуват бързо в зала сред 150 войници. "Не съм вярвала в любовта от пръв поглед", казва Айда, но "той е толкова чаровен, че не можах да му устоя." Някои от американските войници ги насърчават. Шон й признава, че на 18 години е бил женен, но жена му го напуснала, когато заминал с мисия в Корея.Той тъгувал за двете си дъщери - едната от жена си и другата от своя стара приятелка. След това й прави предложение за женитба. И тя приема. Пет месеца след запознанството си те са във водещите новини на CNN, след това и на всички световни медии със женитбата си. За сватбата си младата арабка казва: "Това бяха 15-те най-щастливи минути от живота ми."Айда и семейството й започват да получават смъртни заплахи от фанатизирани мюсюлмани от цял свят, дори от съседите си. Ужасена, булката разбира, че е в списъка със смъртни присъди на групировките, поддържащи Саддам. Шон е посрещнат с гневно неодобрение от колегите и дори приятелите си. На сватбената снимка той е въоръжен и с бронежилетка, защото е дежурен. Снимката, разпространена по цял свят, поставя в смъртна опасност Айда. Тя е наивна и неопитна и никога не се е делила от семейството си. Принуждават я да се скрие. Оттогава, от деня на сватбата си на 17 август 2003, двамата не са се виждали. Едва в края на 2003 Шон е освободен от Ирак. Американските власти не разрешават на Айда да замине с него "от съображения за сигурност". Сега Шон е във Флорида, планирайки как да вземе Айда при себе си.
Айда всеки ден гледа с часове снимката му и си мисли колко удивително нещо е животът - само преди година тя не е имала нито приятел, нито намерение за женитба, единственото, което е искала, е да стане добър лекар. Днес Айда е загубила приятелите си, но е открила семейството си, твърдо застанало зад нея със съвета "да следва сърцето си". Тя живее с майка си, а баща й - отделно, но като богат бизнесмен ги поддържа финансово. Шон се е срещнал преди женитбата с майка й - учителка по физическо, и с брат й, за да им иска разрешение.
Когато се сеща за сватбата си, по лицето й се стичат сълзи: пред очите й е злобната физиономия на длъжностното лице, дворът на ресторанта, потънал в трева, разкошната й турска булченска рокля и сияещето лице на Шон над бронежилетката и автомата М-16. Но най-горещите сълзи са заради любовната жертва на Шон: за да се оженят, той е трябвало официално да декларира, че признава исляма. Точно тези 15 най-щастливи минути за Айда са били последните 15 минути от военната му кариера, макар тя формално да продължава още 4 месеца. Обвиняват го, че е нарушил устава, изложил е на опасност американската сигурност и е предал американските интереси.
Скриват го в базата след женитбата под предлог, че пазят живота му и го експулсират в края на миналата година, както вече стана дума. Двамата контактуват с имейли, благодарение на майката на Шон, Вики, а от скоро се чуват и по телефона.
Но тя обвинява американската армия, че ги е разделила. "Той беше наказан за това, че се влюби."
Айда се надява, че през май ще получи разрешение да замине за САЩ. Много се страхува от непознатото, но заради Шон е готова на всичко. "Ние сме готови да умрем един за друг. Има нещо, което се нарича любов, и когато се случи, никой не може да го спре", казва тя.
