Телефонът на Петя (моя приятелка) звъни. Може би някой я пита къде сме. Тя отговаря: „В рая.“ Наистина сме в рая. Клоните на боровете започват от земята сред най-нежното зелено на свежата трева в началото на лятото. Водата на язовира се накъдря от непрекъснатия вятър над него. Тук спират всички мисли. Преживяването е като да се разхождаш в жива картичка. Язовир „Широка поляна“, където сме за няколко дни, е в Западните Родопи, на 30 км след Батак по пътя за Доспат. Огромен е. Изглежда като наниз от няколко малки язовира. Докато се разхождате покрай него, ще видите полуостровче, къща, потънала до коляно във водата, мравуняци с големи като фибички мравки, скрит на тихо рибар, различни цветя и билки. Някъде бреговете се спускат стръмно към водата, другаде почти се сливат с нея. Въздухът е кристален. И е тихо, тихо! Чуваш само птици и лекия плисък на водата.
Ние отседнахме във вилно селище „Романтика форест“ в дървени къщички с покриви, спускащи се до земята, и големи веранди. Отопляват се романтично с камини с дърва. Между къщичките има и барбекюта за любителите на готвенето. Иначе има и ресторант. Моята почивка включваше разходки около езерото, сън на верандата на сутрешно слънце, каране на колело и на водно колело, четене на книжка в хамак, опънат между две дървета. Мястото е чудесно и за палатки и каяк. Ще се върна там, защото наблизо са Ягодинската пещера и „Дяволското гърло“. Имало и останки от древно римско селище и от римски мост на „Кемера“ в района на язовир „Дженевра“, който е наблизо.