Той е на 28. Американец с азиатски произход. За по-малко от десетилетие построи глобален многомилионен бизнес, а табелата с едноименния му лейбъл свети над собствените му магазини от Ню Йорк до Пекин. В края на миналата година се съгласи да оглави една от легендарните френски модни къщи – Balenciaga, заемайки мястото на креативен директор, освободено от Никола Геские.
През последните два месеца Алекзандър Уанг се превърна в символ на две неща – тържество на младостта и край на модата. Според поддръжниците му в комерсиалния подход, налаган от Уанг, няма нищо лошо дори когато се отнася за модна институция като Balenciaga. И въпреки че на пръв поглед ДНК-то на двата бранда изглежда трудно съвместимо, опорните им точки си приличат – любов към обемите, монохромните нюанси и – благодарение на Геские – спортните елементи. „Това бе успешна стъпка за Алекс и истински преврат за американската мода – сподели дизайнерката Даян фон Фюрстенберг. – Но той ще има нужда от известна помощ в Париж.“ Деликатният й намек към всеизвестното тесногръдство на „френския двор“ бе допълнен и от слуховете, че помощта ще дойде от бившия главен редактор на френския Vogue Карин Ройтфелд, която била поканена за консултант на Уанг. Като изключим обтегнатите й отношения с Conde Nast., опитът й несъмнено ще е огромна подкрепа за Алекзандър, защото в Balenciaga го очаква доста работа: женска и мъжка колекция, както и линия аксесоари. Да не забравяме и за коментара на новия му работодател Франсоа Пино (генерален директор на конгломерата PPR): „Той е млад космополит, отлично запознат с различните култури. Притежава огромен талант, с който би могъл да прави дори висша мода за Balenciaga.“
Критиците обаче са на друго мнение: „Младите дизайнери не са моделиери. Те са модни куратори. Стоят си на компютрите и копират идеи на други хора често от години, когато още не са били родени.“ Съвсем на място бе и коментарът на Сузи Менкес за New York Times: „Защо PPR избра млад дизайнер, възхваляван от „улицата“? Вероятно разрастването на Balenciaga изисква по-младежки и лесен за носене стил. Но истинската тайна зад назначаването на г-н Уанг може би се крие в неговите връзки с Китай. Той говори мандарин, а Balenciaga се развива все по-скоростно през последните години в Китай. Г-н Уанг ще бъде в уникалната позиция да даде тласък на имиджа на Balenciaga в азиатските страни и това е мнение на експерти в индустрията. Според демографските предположения през 2020 година 40% от азиатците ще бъдат под 30-годишна възраст. Може би френската компания смята, че е време да свали високата мода от възвишения й пиедестал.“
Кой е Алекзандър Уанг
„Аз не приличам на повечето дизайнери, които се отправят към някоя екзотична страна, за да получат вдъхновение. В повечето случаи при мен се случва по пътя към работа, в метрото или хващайки нещо извън обичайния контекст.“ На работното му табло може да се видят снимки на типични американски студенти, брокери от Уолстрийт и състезатели на NASCAR. Предпочита да облече Марлене Дитрих пред Мерилин Монро (защото харесва „хора, които крият в себе си някаква опасност и тайна“). Черното е любимият му цвят, пристрастен е към Red Bull, харесва енергията в музиката на M.I.A. и не би живял другаде, освен в Манхатън.
Всъщност е роден в Сан Франциско в скромно семейство от Тайван. Увлича се по дизайна след летни курсове на компанията OTIS и решава да кандидатства в известното училище за дизайн Parsons в Ню Йорк. Отказва да завърши обучението си още през втората година, работейки за кратко с дизайнерите Дерек Лам и Марк Джейкъбс. През 2006-а (той е едва на 23) създава марката Alexander Wang, а следващата година представя първата й дамска колекция изцяло от трикотаж и поръчана за повече от 200 магазина. Веднага е забелязан от модната публика и пътят му се нарежда в приказен ред: номиниран е за дебют от модната асоциация CFDA, печели 200 000 долара от модния конкурс Fashion Fund на CFDA и Voguе, следват награди за дамски дизайн и аксесоари. Получава и подкрепата на вездесъщата Ана Уинтър, а това – нека признаем – отключва много врати. „Беше като удивително пътешествие, което премина страшно бързо – коментира Алекзандър. – Влязохме в модния бизнес в края на 2004-а заедно с моя брат и съпругата му. Никой от нас не беше реално подготвен – той е с юридическо образование, тя работеше в сферата на производството, а аз напуснах училището за дизайн. Но имахме хъс. Не спряхме да се движим напред и събрахме шокиращ опит.“
Уанг изгражда характерен стил, с който според модната критика определя нови формати на женствеността – с доза мъжка бруталност и наивна нахаканост. Аморфни топове и плетени суичъри се комбинират с полупрозрачни рокли с перфектни кройки и неочаквани детайли с рокендрол привкус. „За мен най-важно е усещането за лекота и ирония. В крайна сметка модата трябва да те забавлява. В момента, в който забележа, че става твърде строга, контролирана и претенциозна, престава да ми носи удоволствие. Затова в Alexander Wang залагам на индивидуалност и чувство за хумор – неща, на които винаги гледам с леко сърце. Никога не диктувам на хората как да носят моите дрехи. Мотивира ме точно обратното – как те биха подходили към моя дизайн.“
До този момент брандът Alexander Wang включва дамска и мъжка колекция, линията нисък клас Т by Alexander Wang и линия аксесоари. Има и лайфстайл продукция (тефтери, запалки и т.н.), както и ред странични колаборации като тези със Uniqlo, Sally Hansen и Linda Farrow. Малка модна империя, на която мнозина предричат голямо бъдеще. „Трудно е да предскажеш какво ще се случи, но това е и една от причините да обичам модата. Винаги трябва да обръщаш внимание и на най-малките детайли. Защото утре всичко може да се промени и напрежението да не те остави да заспиш... Страхотно е, нали?“
