Вещица ме погледна с голямото си кафяво око, после обърна поглед към Пеци и все едно му каза: “Това ли е следващата?” Метнах се на гърба й и тя започна плавно и внимателно да крачи с дългите си крака по манежа. След около 10 минути вече бяхме в тръс. Раз-два, раз-два, отброяваше Пеци, а аз трябваше да следвам ритъма на движенията на кобилата, да стискам здраво тялото й с краката си (да държа шенкел*), да държа петите надолу, тялото изправено и кръста отпуснат. Сетих се за първите уроци по сърф, които вземах преди няколко години, и как трябваше да мисля за сто неща едновременно и в същото време да спра да се опитвам да се боря с вятъра. И тук е почти същото – освен техниката, която е задължително да се овладее, трябва да се получи и сливане с коня – с неговите движения, с неговата енергия.
Вещица вещо изпълняваше всяка команда. Търпеливо понасяше упражненията, които извършавах върху гърба й. По-късно разбрах, че в конюшнята я наричат Доктор Хонорис Кауза не само защото е много умна и търпелива, а и защото е най-старата кобила – на цели 12 години...
Та така започна всичко...


Залив, Загадъчна, Злодей, Значим, Здрач, Тива, Зоро, Хари, Еманация, Казино, Ейприл, Хайди, Захира... Това са останалите коне, които живеят под един покрив с Вещица. Там дълбоко в Родопите. Любовта към природата и кончетата завежда моите домакини Мария и Чавдар в Триград. Сега освен на малката къщичка, в която живеят, когато не са в Пловдив, те са горди собственици на хотел “Аркан Хан”, конна база “Аркан” и емблематичния бар “Самар”. А професионалистът в семейството е дъщеря им Маргарита. Освен че е отличен ездач, тя е завършила международен мениджмънт на туризма във Франция.


Ден първи Значим
След два дни интензивни тренировки на манежа на конната база заедно с Пеци (Петко Богданов, инструктор по езда и конен спорт) и двучасови разходки на кон в близката гора аз и малката ми дъщеря Белослава бяхме готови да се включим в предстоящия конен поход, макар и само за първите 2 дни. Той започна с желязна организация. Всички участници – група френски туристи и ние двете, рано сутринта се отправихме към конюшнята, за да получим своите кончета и храна за обяд. Връчиха ми поводите на прекрасен кон с още по-прекрасното име Значим. Бях разочарована, че няма да яздя Вещица, но когато видях Значим, разбрах, че той е по-добрият избор за мен. Беше любов от пръв поглед. Истински впечатлена от името, попитах защо са го кръстили така. И тогава разбрах, че имената на конете се измислят по специален начин – задължително първа е буквата на бащата, някъде в името трябва да присъства и буквата на майката. Оказа се, че почти всички коне с имена, започващи с буква З, са с баща Залив. А Залив, или както обичат да му казват още Лудия Макс, е конят на водача на групата Стефан Пецов. Той тръгва напред и всички коне от групата го следват с неговия ход и ритъм. Най-отзад е другият водач – Пеци, с Еманация.

Ходом, тръс, галоп, отново тръс и пак ходом... Така се сменят алюрите* по време на ездата. Галопът е не повече от 5 минути, защото е по-скоро за вдигане на адреналина, а не за пестене на време. Пестят се силите на кончетата. След около час и половина езда спираме за почивка и лек обяд. Конете остават със седлата на сянка и доволно хрупат трева. Ако един кон яде с удоволствие след езда, означава, че не е уморен. След почивката продължаваме. Целта са горите до село Буйново, ще прекараме нощта в малко селско семейно хотелче.
Яздя и отново си мисля за името на моя кон. Значим! Той се оказва един наистина важен персонаж в сценария на моя живот и направи този първи ден от похода наистина значим.
Разбира се, не забравям и Вещица... Никога не трябва да се забравя една Вещица!


Ден втори Еманация
Събуждам се в 6. Навън е прохладно, планинско свежо. След закуска заедно с водачите отиваме на поляната, където са нощували кончетата. Посрещат ни усмихнати и готови за новия ден. Светлината рано сутрин е прекрасна и конете изглеждат някак по-различно. Започвам да снимам. В обектива попада Еманация. Слънцето така е осветило тялото й, че то изглежда като златно. Невероятно красива кобила! Едновременно силна и нежна. Тя е в конюшнята от няколко седмици и е личният кон на моя учител Пеци. Адаптацията й не е била лесна, но бързо се сприятелила с Тива, дъщеря на Вещица и любим кон на дъщеря ми, и сега по време на почивките виждам как двете се търсят и докато не ги поставят една до друга, не им се успокояват душичките.
След тричасов преход през красивите Родопи стигаме до стар римски мост между Борино и Доспат, където местни са построили голяма дървена беседка. Маргарита е подготвила такава маса, че всички французи ахват от изненада - спаначена супа, шопска салата, пататник, червено вино и плодове. И всичко това сервирано максимално изискано за походните условия.

Еманация обаче има проблем. Точно при свивката на предните крака нежната й кожа се е наранила. Пеци и Стефан измиват старателно и нежно раните, после я намазват с лечебен мехлем. Пеци изважда голямо парче дебел вълнен плат и се захваща да крои и шие предпазител, който да направи опаса (специален пояс, който минава през корема на коня) по-удобен и по-мек и да не причинява повече наранявания на Еманация.
Два часа по-късно тръгваме отново. Целта е язовир “Доспат”. Пристигаме на уреченото място, което Маргарита и Чавдар ревностно са запазили и почистили от боклуците на току-що изнеслите се къмпингари. Настаняваме се между два палаткови лагера. Разлайваме кучета, привличаме вниманието на стопаните им, предизвикваме леко раздразнение у рибарите. Няма как! Кончетата имат нужда от баня, а язовирът е на всички.

Маргарита показва как се влиза с кон в по-дълбока вода. Разседлава Еманация, събува си маратонките и се мята на голия гръб на кобилата. Смело и уверено я насочва към водата. Изглежда толкова красиво. Всички се събуват, събличат каквото могат и възсядат голите гърбове на конете си. Моят Значим едвам дочаква да му махна седлото и докато се обърна, вече се търкаля по земята. Веднага след това, седнала на гърба му и хванала здраво сноп от гривата (между другото там конете нямат чувствителност, така че не се притеснявайте, че ще ги боли) и поводите, държейки шенкела, изправила гърба и отпуснала кръста, го повеждам право към водата. След мен и  Белослава яхва Значим и осъзнавам, че направи влизането във водата по-добре от мен, стоейки като истинска малка aмазонка на гърба на коня. Усещането при прекия контакт с конския гръбнак е уникално. Способността да предизвикваш доверие и да имаш доверие е много важно в ездата и комуникацията с конете. И когато имаш кон, който яздиш, тази искрена привързаност и доверие трябва да са насочени конкретно към него, а не изобщо към конете като цяло.
Поглеждам към копринената грива на Еманация и нежната й кожа. От раните вече няма следа. Седи редом до Тива, изкъпани и блестящи на вечерното доспатско слънце.
Да, това наистина беше ден еманация от красиви преживявания!

Ден трети Захир
Днес за мен и Белослава е последният ден от похода. По-точно ден за сбогуване. Станахме рано сутринта, за да се видим за последно с конете и да кажем довиждане на водачите. Бяхме тъжни. За няколко дни успяхме да се влюбим в тях безвъзвратно.
Сетих се за малката Захира (на снимката вдясно), най-младата кобила в конюшната, родена в края на тази зима. Красива, палава и леко боязлива. Сетих се и за значението на думата Захир. Тези невероятни същества наистина започнаха да изпълват мислите ни. След няколко думи и погледи с дъщеря ми се отказахме от традиционния сърф през август и си обещахме, че ще се върнем тук отново. По-можещи и по-уверени.
Най-вероятно и по-влюбени. Влюбването може да се смята за святост или за лудост. А аз избирам да е лудост!


Екипировка на ездача
Каска (Тока) – защита за главата на ездача.
Брич - Бричовете за езда са изработени от здрав плат, плътно обграждащ краката, същевременно достатъчно еластичен, за да не притиска, да не разтяга и да позволява на краката да се свиват свободно в коленете.
Чапси - От кожа или велур, наподобяват ботуши. Обуват се върху обувката и предпазват вътрешната част на крака от претриване и мръсотия.
Обувки - Не бива да се язди с маратонки, чехли, обикновени обувки, сандали, както и с обувки с грайфери. Най-подходящи за езда са островърхи ботуши с тънки, гладки подметки, с невисок (до 2 см), но добре очертан ток. Желателно е да се използват високи ботуши до коляното от мека кожа, които са плътно по краката. Те позволяват краката „да чувстват” коня и по-правилно да се предават командите.

Алюри (различните движения на коня)
Ходом. Бавен и неуморителен алюр. Скоростта е около 6 км/ч
Тръс. Двутактов алюр, скорост от 10 до 48 км/ч
Галоп. Тритактов алюр, скорост от 20 до 60 км/ч
Кариер. Бърз галоп