Толкова ли е категорична истината? Ето как двама български специалисти, застъпници на противоположни мнения по темата, защитават позициите си.

Д-р Владимирова, гл. ас., завеждащ секция Епидемиология на инфекциозните болести към Национален център по заразни и паразитни болести: Аз съм твърдо за ваксините, защото съм видяла ползата от тях

Д-р Владимирова

Аз съм твърдо за ваксините, защото съм видяла как благодарение на тях се снижава заболeваемостта от определени заразни заболявания. Един от приоритетите на Световната здравна организация и на всички страни, членуващи в нея, е превенцията на здравето, особено по отношение на заразните болести, за които има създадени ваксини.

С имунизирането на децата може да се намали или да се ограничи разпространението на болестта, да се прекъсне предаването й, да се създаде както индивидуална, така и колективна защита. В България имаме над 50-годишен традиционен опит с превенцията на заболявания, които са ваксинопредотвратими, включително с ликвидирането на вариолата например.

Дава ли ваксината 100-процентова защита срещу заболяването?

Няма ваксина, която да осигурява 100-процентова защита. Дори тя да е много добра, може да се окаже, че има чисто индивидуални, присъщи на имунизирания организъм фактори, които да попречат за създаването на добър имунитет.

Вярно ли е, че все още в масово прилаганите ваксини присъстват съставки като тимеросал (подчертано невротоксичен), формалдехид (биологична отрова и опасен канцероген) и неомицин (достъпен в лекарствени форми само за локално кожно приложение, проникването му в кръвта може да доведе до токсично увреждане на слуха и бъбреците)?

Тези съставки се използват на определен етап в производството на ваксините. Те са консерванти и присъстват като помощни вещества в нищожни количества. Или казано на професионален жаргон – „в следи”. Освен това ваксините се прилагат по схема от няколко приема, т.е. тези вещества попадат в организма наистина в пренебрежимо количество.

Въпреки че проучванията, провеждани в продължение на повече от десетилетие, не доказаха връзка между някои посочени отклонения в нервно-психичното развитие при деца (напр. аутизъм) и ваксините, съдържащи тимеросал като консервант, индустрията и контролните органи го редуцираха или напълно го изключиха от състава им.

В България например на новородените се прилага свободна от тимеросал ваксина срещу хепатит В. Но по принцип производителят е длъжен да проверява ваксината за имуногенност, за безопасност и включително за количествено съдържание именно на такива вещества.

Някои лекари препоръчват ацелуларните (безклетъчни) васкини като по-безвредни.

Вероятно имате предвид ацелуларната ваксина срещу коклюш, която през 2010 г. бе включена в Имунизационния календар на България за имунизация на децата в кърмаческа възраст. Счита се, че ацелуларните ваксини срещу коклюш причиняват по-малко нежелани реакции от целоклетъчните. Ацелуларните съдържат основните протективни антигени на коклюшния бактерий, които инициират имунния отговор при ваксинираното дете.

Чувала съм, че в западните страни имунизацията е въпрос на личен избор.

Но има различни капанчета. Дори имунизацията да не е задължителна, когато детето тръгне на училище или на детска градина, казват на родителя: да, ама то няма еди-кои си ваксинации. Т.е. детето ще трябва да ги получи, макар и в по-късен момент. Не са много заразните болести, от които можеш да се предпазиш чрез имунизация, и да не го направиш ми се вижда странно.

От друга страна, човек би трябвало да има право на личен избор. Но след като ти е предложено детето ти да бъде ваксинирано безплатно и ти откажеш, защо след това обществото да харчи пари, за да го лекува при евентуално заболяване? И обратното. Ако се докаже увреждане следствие на дадена ваксина, потърпевшият трябва да получи компенсации от държавата. В САЩ сериозни комисии проучват дали има връзка между дадена ваксина и последвало заболяване. Случаите, в които такава връзка е доказана, са изключително малко.

Може ли, ако не ваксинираме детето си и то заболее от съответното заболяване, да се стигне до фатален край?

Дифтерията и тетанусът например са изключително тежки болести, често с фатален край, както и коклюшът в кърмаческа възраст. Полиомиелитът (детският паралич) е свързан с инвалидизиране. Хемофилус инфлуенце b е един от честите причинители на менингити при децата. Факт е, че в цяла Европа имунизационните календари се разширяват.

Ние например от 2010 г. включихме ваксината срещу пневмококови инфекции, коeто е постижение на националната имунизационна програма. Пневмококовите инфекции протичат доста тежко в ранната детска възраст с възможности за усложнения от рода на менингити, инвазивни пневмонии, отити на средното ухо и т. н.

И все пак да вкараш в организма на дете омаломощени клетки на дадено опасно заболяване...

С годините ваксините стават все по-пречистени по отношение на състава си. Днес при повечето от тях се запазват само тези качества на вируса, причинител на заболяването, които създават имунитет. Единични са ваксините, съдържащи жив отслабен вирус. От задължителните само ваксината против морбили, паротит и рубеола е жива.

Противниците на имунизацията твърдят, че поливалентните ваксини са изключително рискови за здравето на децата.

Ние не живеем в стерилна среда и ежедневно се срещаме с различни микроорганизми, повечето от които не са толерантни към нас. Така че имунната ни система еволюционно е закрепена да „отвръща на удара” едновременно на повече от един чужд за организма „агент”.

Съвременните научни данни доказват, че поливалентните ваксини не увреждат нормалната имунна система. Те са също толкова ефективни, колкото и ако всяка една от компонентните ваксини бъде приложена поотделно. Същевременно рискът от нежелани реакции след прилагане на поливалентни ваксини не превишава този, установен при съответните моноваксини.

Искам да обърна внимание и на допълнителното преимущество на поливалентните ваксини: намалява се травмата от инжекционната болка при детето.

Предават ли се антителата, създадени при имунизацията на майката, на детето?

За някои от заразните заболявания да, но тези антитела се разграждат за няколко месеца. Всеки организъм трябва сам да си ги създаде, а това става или по естествен път (като прекара инфекцията), или по изкуствен (чрез имунизация).

Има ли в България система, която да следи за нежелани реакции от ваксините?

Всеки един случай на нежелана реакция след ваксинация се проучва от епидемиолози съвместно с лекари специалисти в зависимост от това какъв тип е реакцията. Прави се анализ и се търси причинно-следствена връзка между ваксината и реакцията. За България средногодишно съобщенията за нежелани реакции след ваксинация са около 29 при около милион и няколкостотин хиляди ваксинации. При това в повечето от случаите става дума за локални реакции или за висока температура.

Жените у нас се съмняват, че ваксините, които се използват в България, са от най-качествените.

Това наистина са слухове. Работим с ваксини, които се прилагат в Западна Европа. Основно внасяме от две световноизвестни фирми, доказани производители на ваксини от повече от няколко десетилетия.