„Добре възпитан бунтар“, „варварин“, „майстор на провокацията“ - дълго можем да изброяваме етикетите, които Франко Москино с насмешка приема, разписвайки се в страниците на модната история. Напук на критици и конкуренти създава модна империя и име, стоящо далеч от стандартните определения. Твърди, че не съществува добър или лош вкус, а само талантливи или бездарни вещи. Презира модата, но получава световна известност благодарение на нея. Ненавижда легендите, но сам се превръща в такава. А до него неизменно е Розела Джардини – музата, която продължава изкуството му да създава мода, надсмиваща се над вечната жажда за слава в света около нея.

Днес, 17 години след раздялата им, Розела живее сред бохемския разкош на двата й любими града - Париж и Милано, и твърди, че би било самонадеяно да се нарече дизайнер. Описва се като енергийния мотор, задвижващ сърцето на Moschino - екипа от талантливи моделиери, стилисти и декоратори, а уникалният й нюх поддържа остроумния дух на Франко жив. Отличава се с безупречен стил – често униформен (задължителна риза, широк панталон, златни бижута), но винаги запомнящ се благодарение на добре премерените ексцентрични нотки. Гардеробът й е истинска съкровищница за ценителите на винтиджа, а слабостта й са масивните и груби украшения. Колекционира изящни порцеланови кутийки и обожава кожените творения на Hermes – от чантите до дизайнерските мебели. Тъжно отбелязва, че „днес е много трудно да се намери жена със собствен стил“. Вероятно също толкова трудно, колкото и достойна за титлата Муза.
Историята на Розела започва през 1952 г. в италианското градче Бергамо. Първият й допир с модата е през щанд за дрехи, а ролята й - да я продава. През 1976 г. съдбата я среща с Никола Трусарди, който, усещайки самородния й талант, я наема за асистент. Розела напредва бързо и скоро в ръцете й е оставен дизайнът на немалка част от аксесоарите на модната къща. И така до 1981-а, когато се запознава с Франко Москино – вероятно най-важната среща в живота и на двамата.
„Честно казано, когато го видях за първи път, никак не ми хареса - спомня си Розела. - Беше доста... тлъстичък. Когато по-късно реши да отслабне, придоби мъжественост, която много повече отиваше на характера му.“ Франко обаче направо се влюбва в нея. Почти веднага й предлага работа и още същата година тя става негов асистент в колекцията му за италианската модна къща Cadette.
До този момент кариерата на Москино се развива добре, но не и в полза на собственото му име. Още докато е студент в престижната Академия за изящни изкуства в Милано, заработва като илюстратор за модни списания и рекламни агенции. След края на обучението си през 1969 г. той се заема сериозно с илюстрациите и сътрудничи на GAP, Linea Italiana и Harper’s Bazаar. Следва предложението на Джиджи Монти за дизайнерско място в модната къща Bazelle, а по-късно е забелязан от настроения да завладее модния свят Джани Версаче. Впечатлен от „веселия и ярък“ характер на младежа, Джани му поверява илюстрациите за следващата колекция Versace през 72-а. Сътрудничеството им продължава 5 години – достатъчно, за да може Франко да наложи провокационния си и „непочитателен“ стил в задкулисните модни среди. След раздялата им Москино разработва първата си линия модели именно за Cadette – в пълен разрез с установените до момента модни традиции, и то далеч не само в Италия.

Но въображението на младия дизайнер се оказва недостатъчно, за да задържи Розела. След няколко месеца тя го оставя заради място в отдела за обувки и аксесоари на Bottega Veneta. И вероятно историята им би приключила дотук, ако Франко не се решава да захване собствен бизнес. През 1983-а той основава собствена модна компания (Moonshadow S.p.A.) и представя първата дамска колекция с марка Moschino. И е време отново да потърси музата си. Година по-късно творческият тандем Москино-Джардини е окончателно сформиран и двамата остават неразделни до смъртта на Франко. „С него попаднах в екстравагантен, странен и чудесен свят - споделя Розела. - Беше пълно сливане. Той започваше някаква фраза, аз я довършвах и обратното... Но творчеството, ескизите, кройките – всички бяха негови. Рисуваше отлично, но контролираше и всичко останало: тъкани, бродерии, шев. И ако поискаше рокля „ябълков пай“ или „новогодишна елха“, аз превръщах фантазията му в продукция.“
Смехът и иронията вървят рамо до рамо с въображението и практичността в съюза им. И резултатите не само не закъсняват, но и надхвърлят всичките им очаквания. През 1985-а се появява линията Moschino Cheap&Chic, а година по-късно и първата мъжка колекция на бранда. Следват колекциите деним, обувки, бельо и разбира се, парфюми.
Трудно е да се опише магията, която двамата създават на подиума – от зимните шапки, скроени от плюшени мечета, през саката, декорирани със златни безопасни игли, пържени яйца или вятърни мелници, до сюрреалистичните рокли с танцуващи балерини и блузите с надписи, често игра на думи („Твърде много ирония“, „Това е много скъпа блуза“). Дори самият Франко се обърква (или по-вероятно надсмива) в разсъжденията си: „Не ме карайте да определям стила си. Това е и ирония, и еклектика, и свобода на интелекта, и философия, и даже теософия. От друга страна, нищо от горното не е вярно. Аз винаги лъжа. Веднъж например си представих себе си в уличен театър и поисках ролята на Арлекин! Моите модели са моите мечти. Не ви ли се е искало да ходите шест стъпки над земята? Ето ви рокля, с която винаги ще летите два метра над нея. А искате ли такава, която да накара кръвта ви да закипи? Имам я! Имам всичко. От вас се иска само да не се страхувате да ги носите. Все едно да се развеселите, когато някой ден случайно излезете от вкъщи с различни обувки. И това е само началото – на моето име, цвят или стил, които няма да намерите на рафтовете в магазините.“

Всъщност Moschino се ражда в точния момент и на точното място. Марката е просто идеална за средата на 80-те, когато светът на модата започва трансформацията си в шоубизнес, а дефилетата се надпреварват по грандиозност на спектаклите. Появява се феноменът fashion victum и гладът за модни етикети. Именно против тази система въстава Франко. И не пести коментарите си: „Отричам система, която не се движи. Оставам встрани от бизнес, който експлоатира човешката склонност към идиотизъм. Тази система е като болен организъм. В кръвта й има твърде много сол, твърде много холестерол. В момента наблюдаваме истински случай на атеросклероза.“
Всяка следваща колекция на Москино демонстрира презрението му към системата. Всяко ревю се превръща в стряскаща провокация. Подкопава „уютните“ основи на модния свят и кара зрителите да се усмихват. Иронията продължава и в рекламните кампании - най-вече в надписите им: „Предупреждаваме ви: модните дефилета могат да бъдат опасни за вашето здраве“, „Животът е различен, модата – също“, „Добрият вкус не съществува“... В края на 80-те на витрината на своя бутик в Милано Франко закача надпис: Ready to where? (Готови за къде?), което се произнася точно както ready-to-wear (конфекция). Нарича медиите „зли средства за информация“, непукизмът му относно бизнес правилата в модата влошава отношенията му с не една модна къща и се стига дори до правни спорове. Веднъж например получава съдебна призовка от френския гигант Chanel, след като щампира на риза стар телевизор, надпис „Канал №5“ и легендарния парфюм под формата на мишена. А кулминация на справедливия му гняв става колекцията есен-зима 1990/91, наречена Stop The Fashion System (“Спрете модната система”). Специално за нея Франко и Розела създават емблематичния и до днес блестящ образ на жената вамп – алегоричен образ на модата. В сценария на шоуто тя има и реплики: „Модата измъчва нещата. Нещата – това е енергията и свободата на творчество. Те стават жертви на това безупречно чудовище.“
 
През пролетта на 1994-а Москино презентира първата в света колекция от екологично чисти материи, а заедно с нея и нова марка – Nature Friendly Garment. Никой не подозира, че тя ще бъде последна за Франко. Само няколко месеца по-късно той умира – едва на 43 години. Диагнозата е СПИН. Модната къща и отговорността към наследството му остават в ръцете на Розела. „Все още смятам, че Москино е гений - признава тя. - Иначе не знам как да си го обясня – той отдавна не е между живите, а продължава да е в центъра на събитията. Неговият ентусиазъм и позитивна енергия продължават да са с нас. Забавлявахме се много заедно. Продължаваме да го правим и днес.“
Колкото и скромно да отрича заслугите си за успеха на марката, Розела продължава да развива философията на Франко, удивлявайки публиката с нова порция добро настроение, подправена с щедра доза кокетство и щипка ирония. Освен че съхранява пародийните нотки, присъщи на марката от основаването й, Розела слага акцента върху леко преувеличените модни трендове, адаптирайки ги към ежедневието и базовите дрехи, които всяка жена има в гардероба си, без значение от нейния ръст, тегло или възраст. „Искам жената в Moschino не само да бъде красива и да печели внимание, но и да получава удоволствие от дрехите си. Бляскавият свят на модата никога не ме е привличал. В крайна сметка за мен най-важното в нея са творчеството, изследването, търсенето на новото и свободата да избираш – с лекотата, с която избираш какво да ядеш. Още по-добре, ако междувременно и се забавляваш.“