Колко странно нещо е животът! Как някъде там, във времето и пространството съществува частица от теб, която смяташ за изгубена, но тя те намира и ти напомня, че животът е сън. Сън, в който се смесват спомени и фантазии, време и пространство, в които си едновременно и малко албанско момиченце, и зряла жена с удивителна филмова кариера зад гърба.

Тези снимки - от пътуването й в Албания - са останали на телефона на Катето, няма ги в албумите и кутиите със снимки, които сега разглеждам. Признавам, че ги разглеждам с особено чувство. Петдесет години от живота на тази изключителна жена са затворени между страниците им.* Тя не би допуснала всеки до тях, както не допуска всеки до живота си. Лаская се от мисълта, че ни свързва приятелство - скрепено с много текила и цигари в пет сутринта, с пътувания и приключения в чужбина, с много дрезгав смях, с дребни жестове, които си разменяме, и с една саксия с теменужки, която тя ми подари, когато още не бяхме толкова близки. Просто дойде на гости и каза: когато се ходи в друга къща за пръв път, нещо трябва да се донесе. И така аз започнах да отглеждам нейните теменужки - семпли и закачливи на пръв поглед като самата нея, но с дълбок аромат, какъвто нямат екзотичните цветя.

Мога да говоря много за нея, нейната естественост, за доматите, които отглежда, за майсторството, с което танцува ирландски танци, за смешните диалози, които води с катаджиите, когато се връща посред нощ с колата си в Панчарево, където живее, за бързината, с която се изстрелва да спасява закъсал приятел, за обожанието, с което я гледат в кварталния магазин, в автосервиза, в телевизионното студио, за топлината и смеха, които пръска около себе си, за шантавите идеи, на които винаги е навита... Както пише един прочут американски писател: „Тя се страхуваше само от гръмотевиците и търговския успех." Нека вместо мен снимките от личния й албум да разкажат за живота й.

Честита годишнина, Кате! Бъди жива и здрава и дръж все така високо знамето!