За Мария Игнатова като че ли се знае всичко.
Че е записала 3 песни и е играла в 2 филма, но няма да прави кариера нито в музиката, нито в киното, защото „човек трябва да си дава сметка къде е най-добър“. А тя е най-добра в телевизията.
Че има малък син, един развод, една провалена сериозна връзка, а в момента е гадже на колегата си Митко Рачков.
Че успя да спечели феновете на „Господари на ефира“ въпреки първоначалното им възмущение какво търси жена сред стерилния мъжки свят на техните любимци.

Когато сядаме да си говорим, ми прави впечатление друго. Обикновено камерата играе лоша шега на тези, които редовно са срещу нея. На живо без грима, прическите, сценария и стилните тоалети те са разочароващо обикновени. Не обаче и Мария. В деня преди да се срещнем, тя е имала тежки и продължили до късно снимки, станала е преди час, но си е същата като на екрана - слънчева, хубава, енергична и добронамерена. Затова много се изненадвам, когато ми казва, че още не може да се отърси от кошмара, който е сънувала през нощта. Така че разговорът ни тръгва от нощните кошмари, а после задълбава в причините за лошите сънища. Точно в живота на Мария.    

Не мога да повярвам, че позитивен човек като теб сънува кошмари.

Всичките ми сънища са негативни. Години наред не съм сънувала нещо хубаво. Когато ми се насъбере повече, на момента не реагирам. Стягам се и се мобилизирам, докато всичко отмине. След това ме удря една вълна... Умора, депресия. Но щом имаш работа и дете, не можеш да си позволиш да се вкараш задълго в такъв филм. Поне аз не си позволявам.

И напрежението се натрупва в подсъзнанието ти.

Някои лягат и заспиват. Искам да се науча да го правя, ама не мога. Като остана вечер сама, започват да ми се въртят едни неща из главата... В такива моменти гледам да съм с приятели навън. Да се позабавляваме, да потанцуваме, да се изморя, да се прибера, да си легна и да заспя. Другата ми хитринка е, без значение в колко съм се прибрала, какво съм правила и колко съм уморена, задължително да почета от някоя книга. Доставя ми изключително удоволствие, успокоява ме и ме приспива.

Каква зодия си, че гълташ всичко в себе си?

Везни, но не знам дали има значение. Не обичам всякакъв вид обобщения – заради цвета на косата или кожата, заради пол, зодия и т. н. Защото всеки човек е различен.  Не си правя хороскопи, не ходя по гледачки, за мен тези неща са абсолютни глупости.

Да, ама някоя гледачка може да ти каже нещо за бъдещето.

И да ми каже, най-вероятно няма да познае. Аз сама не мога да си направя какъвто и да е план - всичко се обръща с главата надолу, камо ли някоя гледачка. Тя според мен ще види в бъдещето ми абсолютен хаос. Разбира се, знам, че сама го предизвиквам. Защото ако съм си седяла мирно на дупето, нямаше да ми се случат 80 процента от нещата, които са ми се случили.

Какви толкова лоши неща са ти се случили?

Раздялата със съпруга ми, да речем. (Петко Димитров, един от собствениците на столичното заведение Син Сити.) Можех да си замълча и да си лежа на едната сигурност. Много хора я търсят и като я намерят, се чувстват комфортно. Аз пък, като я усетя, ме хващат нервите и започвам да търся начини да я няма. Несъзнателно го правя, естествено, знам, че не е хубаво за мен. Когато обаче толкова години си живял сам и знаеш какво си направил и какво можеш, е трудно да оставиш някой да има контрол върху теб и да си преглътнеш егото в името на някаква сигурност.

Виждам нещо ново в имиджа ти. Татуировка на ръката.

От години искам да си направя и наскоро се престраших. На китайски е, извадих от интернет йероглифите, за да не ми се смеят какво съм написала, като отида в Китай. Свързано е със сина ми, но няма да кажа какво е, защото не било хубаво.

Каниш се да ходиш в Китай?

Засега не, но майка ми имаше бизнес там и съм ходила с нея два пъти, за да й помагам. Направи ми впечатление, че китайците са щастливи с малко. За тях е важна купичката ориз и да има къде да спят. Често съм се питала кое си струва в крайна сметка. Защото понякога цената е по-висока от това, което получаваш. Но когато си видял какво можеш да имаш, е трудно да се върнеш назад. А и имам необходимост да бъда в екшъна.

Стига ли ти времето да бъдеш с детето си?

То, достатъчното време, е да съм непрекъснато с него. Той е само на 2 г. и половина и още не мога да го вземам с мен. Засега го гледам с помощта на гледачка и на баща му. Редуваме се двамата. Разбираме се прекрасно в това отношение.

Обикновено жените трудно дават детето си на бившия си мъж.

Така наказваш най-много детето си. Липсва ми, разбира се, но най-важното е, че Вики е щастлив да бъде с тати.

От какво ти е този белег на челото?

От дивотия. Като ученичка тренирах художествена гимнастика и лека атлетика и всяко междучасие висях на катерушката. Докато един ден се забих в земята като в анимационните филмчета. Главата ми се разцепи, виждаше се костта, имаше страшно много кръв. Целият клас плака за мен, мислеха, че ще умра. Направиха ми 7 шева. Месец след това бях подута и със затворени очи. Изобщо цялата съм в белези. На главата имам поне десетина. С леката атлетика имам големи пребивания. При катастрофа с кола счупих с лакът страничния прозорец. И от раждането си имам белег. Ама всичките си ги харесвам, защото ми напомнят за нещо. И този на челото няма да го махна.

Чух, че нямаш българска диплома за средно образование. Вярно ли е?

Вярно е. На 16 години заминах по една образователна програма да уча в Щатите. Взех 2 години за една и завърших там средно образование. У нас обаче не ми признаха американската диплома, трябваше да вземам приравнителни изпити. Не го направих - щях да загубя наваксаната година, и решихме с родителите ми, да кандидатствам в чужбина отново.

Трудно ли ти беше, като се отдели от вашите на 16 години?

Нашите се разделиха, когато с брат ми бяхме малки. И двамата работеха страшно много, никога не са ни контролирали. В Щатите трудно понасях манталитета на американците. Като цяло това беше една от най-трудните ми години. Но явно не чак толкова, след като заминах да следвам моден мениджмънт в Холандия.

Това ли искаше да учиш - моден мениджмънт?

На 17 години не може да знаеш нито какво ти се удава, нито какво искаш. Беше ми интересно, защото обичах да рисувам, и реших, че е близо до изкуството. Пък и не го завърших. Прехвърлих се радио- и телевизионни комуникации в частен колеж. Получих бакалавърска степен, имах възможност за една година стаж. Не я изкарах, защото се прибрах тук и започнах работа.   

Явно не ти е комфортно да живееш в чужбина.

Напротив, не съм мислила да се връщам. Дори бях казала на майка ми да не ме чака. Но обстоятелствата се стекоха така, че ми се налагаше да си идвам често и всеки път оставах за по-дълго. В един момент се появи възможността за водеща на „Втори тотошанс“ по БНТ. Отидох, взеха ме, това беше. Не съм ходила в Холандия оттогава.

Имаше ли гадже в Холандия?

Имах си. Бяхме заедно почти три години, даже живеехме заедно. Холандец, много добре се разбирахме. Обаче беше със 7-8 години по-голям и искаше нещо повече освен връзка, докато на мен  точно тогава ми започваше животът. Така че и този мой приятел има пръст да се върна тук. Само така можеше да приеме раздялата и да ме остави на мира.

Излиза, че в началото на любовния си живот си разбила едно сърце.

Хич не е хубаво, защото всичко се връща, но рядко и двамата искат разделите. Всъщност не знам кое е по-кофти – да разбиеш сърце или на теб да ти го разбият. Защото чувството за вина е убийствено и продължава дълго. А когато ти разбият сърцето, раната заздравява със следващия човек и продължаваш напред.

На колко години се омъжи?

На 27. Все пак трябваше да се установя на едно място, за да направя такава сериозна стъпка.

С голяма любов ли се взехте?

Естествено. Решихме да се оженим само след две седмици ходене. Беше през декември, но изчакахме до май, искахме сватбата да е, когато е топло. Тогава вече бях бременна.

Колко време продължи бракът ви?

Една година. На 14 май се оженихме, на следващата по същото време се разделихме. Адски трудно ми беше, защото трябваше да призная пред себе си и пред другите, че съм направила грешка, че съм се провалила. До последно мълчах и не казвах пред никого, че имаме проблеми. Не вземам лесно решения, но реша ли – това е. Не обичам идими дойдими, така тормозиш и другия човек, и себе си.

Защо се разделихте?

Малкият се роди в осми месец, до последно не се знаеше дали ще живее. Същевременно имунната ми система се срина, така че и аз бях много зле. Той в една болница, аз – в друга. Цял месец не можеха да открият какво ни е. Не бях на себе си. Спрях да се храня, да говоря, плачех по цял ден. Видях детето 20 дни след раждането. Когато го взехме, ми се подкосиха краката. Беше ме страх да го пипна, за да не му направя нещо... Изобщо много тежка следродилна депресия. Оттам тръгнаха нещата. Ситуацията, вместо да ни сплоти, докара зверско напрежение между мъжа ми и мен.

Не се ли разделихте заради Преслава?

Връзката им започна много след нашата раздяла. Но по принцип, за да се стигне до изневяра, обикновено нещата между двама души явно не са били съвсем наред. Дали е имало трети човек, никога няма да разбера, защото бившият ми мъж страшно ме обичаше и се държеше прекрасно с мен. Почти до края на връзката ни.

Наистина ли просто си събра багажа и си тръгна?

Станах и заминах. Сега ми е смешно, тогава не ми беше. Не вярвам и на мъжа ми да му е било лесно... Може би ако бяхме поживели заедно, преди да се оженим, щяхме да разберем, че не можем да мелим брашно заедно... В момента Петко е един от хората, с които мога най-много да си споделя и най-много да ми помогне.

Предполагам, че след това си била по-внимателна във връзките си.

Как да се опазя? Да се затворя в една стая и да не излизам никъде? Това е невъзможно. Разбира се, със следващия ми приятел Стилян (Стилян Шишков, собственик на няколко сайта) в началото бях доста резервирана, докато не ми каза: Мария, не съм виновен за това, което се е случило преди мен. Тогава си дадох сметка, че наистина не е честно да подхождаш към някого по този начин, че той не може да плаща за моите и на предишния ми мъж грешки. Със Стилян бяхме заедно година и половина.

Показваш ли гаджетата си на сина си?

Показвам ги, не се притеснявам. Малкият знае много добре кой е тати и това нищо и никой на света никога няма да промени.  
Оказа се обаче, че и Стилян не е бил точният мъж. В доста отношения е бил. С него до последно се разбирахме прекрасно. Обстоятелствата ни разделиха, а не това, че не си пасвахме. 

Какви обстоятелства?

Работата ми. Който и да е, ако не работи в съшия бранш, е адски трудно да ме приеме. Не става дума за дребнавост. Стилян не е човек, който примерно да се дразни, че ме снимат в списания, че ми обръщат внимание. Напротив. Даже се гордееше. Но това, че трябва много да пътувам, че съм заета от сутрин до вечер, неизменно пречи. По едно време нямахме възможност даже да се видим. От друга страна, работата ми е такава, че давам в нея цялата си енергия. Накрая се прибирам като парцал и искам само да мълча. Нищо не ми е останало. Така че не мога да съдя Стилян. Между другото той никога не ми е казвал или се откажи от работата, или ставай и си заминавай. Но общо взето, дотам се стигна. Сега е моментът да направя нещо за себе си. Нямам право да изпусна шанса, защото кой знае дали ще ми се удаде друг.

Не беше ли Рачков причината да се разделите?

Нито Рачков е човек, който ще си позволи да ме постави в конфузна ситуация, знаейки, че имам мъж до себе си, нито аз съм жена, която когато е с един мъж, ще си позволи флиртове насам-натам. Така че не беше Рачков, беше пресата. Още преди между нас да е имало каквото и да било, започнаха писанията и това създаде между мен и Стилян проблеми, които не можахме да преодолеем.  

Но пък може би именно пресата ви събра с Рачков?

Напротив. Пресата само пречеше. Дори да сме искали подсъзнателно нещо да се случи между нас, по никакъв начин не го показвахме. Беше повече натоварващо, отколкото друго.

Кога решихте да бъдете заедно?

Изобщо не си спомням как и кога се случи. В този момент беше пълна лудница, имахме непрекъснато участия, снимки и някъде там по трасето стана.

Крихте доста време.

Защото не искаме да занимаваме хората със себе си. Знам, че им е интересно, но все пак вършим работа и това е по-важно, отколкото кой с кого си ляга.

Защо избра точно Рачков от всичките господари на ефира? Струва ми се, че извън екрана той е мълчалив, кисел и мнителен.

Най-малко пък е мнителен. Много е позитивен, слънчев и готин. Трудно ми е обаче да говоря за него. Трябва да мине малко време, за да можем спокойно дори двамата да обсъждаме такива неща. 

И двамата сте с деца. Как се оправяте, като се съберете четиримата?

Митко и Вики си играят чудесно, разликата им е 1 месец. Наскоро ги водихме на цирк. Те нищо не гледаха, но и ние нищо не видяхме покрай тях. Митко е по-настъпателен и агресивен, моят е добричък и малко като му скочиш отгоре, се плаши и започва да плаче. Но ще се наместят.

Да разбирам ли, че градите общо бъдеще с Рачков?

На този етап не обсъждаме как да се случват нещата. Не живеем и заедно заради малките. Ще го мислим по-нататък.

На колко години си?

През септември ще стана на 30. Не ги крия. Нямам никакви скрупули по отношение на възрастта си и мисля, че никога няма да имам.

Остава ли ти време да се погрижиш за себе си чисто по женски?

Не, ама и да имам, няма да го правя. Обикалянето по магазините ме натоварва. След 20-ата минута ме заболява главата. Напоследък всичко, което си купувам, е от някои фотосесии. Така е по-лесно. Хората са взели нещо, което ми отива и ми става. СПА, фризьорски салони – това също изключително ме натоварва. Наскоро разбрах, че сешоарът излъчва 10-20 пъти повече радиационни вълни, отколкото джиесемът. А аз си мислех, че ме боли главата от шума на сешоара. Защото, общо взето, заради работата всеки ден трябва да го ползвам.

Може би спортуваш, нали си се занимавала с лека атлетика и гимнастика?

Откакто забременях, не съм влязла във фитнеса. За спортуването наистина се чувствам адски гузна.

Правила ли си корекции на бюста?

Не, не си ли личи? След раждането стана по-малък. Абе, цялата ми фигура се промени. Имам чувството, че с бременността ми се разградиха всички мускули, които бях трупала през годините.

При това положение ще има ли друга бременност?

Като родих малкия с всичките проблеми, си казах, че повече това нещо физически няма да мога да го преживея. Но всички ме уверяваха, че като мине време, ще забравя. Действително стана така. Искам да имам три деца... е, поне едно детенце още ще имам.

В едно списание каза, че си пожелаваш да се омъжиш по бански на екзотичен остров.

Защото на първата ми сватба имаше 400 гости и беше пълна лудница. Плюс това нашите вече са ме виждали в бяла рокля. Така че ако имам втора сватба, ще бъдем само аз и бъдещият ми съпруг. Но това е нещо, за което не мисля сега.

За какво мислиш сега?

За кариерата. Нямам време да мисля за друго. Радвам се, че имам работа, тъй като ако нямам, започват да ме хващат нервите. Не само заради финансовата страна, просто имам нужда да се чувствам  полезна.

Е, ти никога не си имала финансови проблеми.

Да чукна на дърво, не съм усетила какво е да нямаш, тъй като майка ми има добър бизнес и грижите за образованието ни, а и всичко останало поемаше тя. От една страна, може би е добре, защото когато на човек му липсват разни неща, е готов на всичко, за да ги получи. От друга, имала съм достатъчно, но не прекалено. Знам, че мога и с малко. 

Обаче досега все си избирала мъже с добро материално положение.

Това пак са стереотипи и предразсъдъци, които адски ме дразнят. Аз самата за какво работя като луда?! Никой никому не е длъжен и да смяташ, че това, което притежава човекът до теб, ти принадлежи, е най-малкото нахално. Единствената зависимост, в която си позволявам да изпадна от мъжа до мен, е емоционалната или физическата. Финансово зависима мога да бъда само от тези, които ми плащат заплатата. Не желая да се обяснявам, заради хора, на които им се иска да е обратното. Всичко, което имам, съм постигнала с моя труд и подкрепата на родителите ми.

Долавям агресия. Често ли ти се случва?

Агресията ме кара да се вцепенявам. Дори когато е позитивна. Мога дълго да търпя, а с годините се научих да се поставям в ситуацията на отсрещната страна. Ако човекът е такъв, че можем да говорим, обикновено стигаме до консенсус. Където преценя, че няма да се получи, просто се оттеглям. Никой от мъжете, с които съм била, не е бил глупав, за да спорим и да не стигаме доникъде. Никога няма да бъда с такъв човек. Е, понякога може леко да прекалиш, но после е важно да кажеш съжалявам. Нямам проблем с това. На мен също, когато някой ми се извини, го приемам по друг начин. Макар че по принцип след 5 минути вече съм забравила за какво се сърдя. И ми е важно човекът до мен да не е от хората, които мълчат по 10 дни. Това не мога да го издържа.

Мислила ли си, че в отношенията си с мъжете повтаряш модела на поведение на майка си, която е предпочела сама да се оправя в живота?

Не че я следвам, но ми е показала, че една жена може да се оправи сама не по-зле от един мъж, стига да е достатъчно интелигентна и да не я мързи. Разбира се, ако мъжът до мен е по-успял и стабилен, чудесно, нека той да е водещият. В никакъв случай не съм от еманципираните жени. Обичам нежност и внимание, непрекъснато имам нужда от физически контакт. Просто искам  за себе си да знам, че каквото и да стане, мога да се оправя сама с детенцето и с живота си.

Кариерата ти ще продължава ли да бъде свързана с телевизията?

В близките години не бих се отказала от „Господарите“ за никакво друго предаване в нашия роден ефир. Сега обаче имам невероятната възможност да бъда част и от уникалното шоу „Пълна лудница“, отново  с Глобал Вижън и отново по Нова телевизия. Както вече знаете, всяка събота от 21ч. „ Пълна лудница“ разсмива хората до сълзи. Между другото и ние самите плачем от смях по време на снимки. И то след 13 или 15-часов снимачен ден.