Анна Стоева снима вещи, останали след жертви на насилие, и тези предметни биографии са толкова силни, че буквално те блъсват като внезапно изпречила се на улицата стена.
Ирина Винер – президент на Всеруската федерация по художествена гимнастика
Храната говори на език, който всеки разбира. Ако я натоварим с допълнителен смисъл, тя може да накара човек да се чувства обичан, може да е лек за душата му, казва Ирина Тенчева
Когато се срещнах със служителя от японската пътна полиция с цел нашите шофьорски книжки да бъдат признати с двустранно споразумение, той отговори: „Моля ви, предоставете ни статистика от българската пътна полиция за броя на пътните произшествия в страната ви за последните пет години – катастрофи, ранени, загинали“. Получавам сравнително бързо от България официалния отговор. Чете японският служител писмото и придружаващата го статистика, клати глава. Без упрек или снизхождение, по-скоро загрижено, ама много загрижено казва само: „Изглежда, госпожо Антонова, у вас любезността не минава по улиците.“
Съдбата отказва на Магелан всичко, за което я бе молил в часа на заминаването си, пише Стефан Цвайг в абсолютно великолепната си биография на мореплавателя, която четем в също толкова великолепния превод на Асен Разцветников.
„Бебета, тикви и няколко ломски комара“ на Александра Попова ме спечели с веселия си нрав и практично звучене, въпреки че отдавна не ми се е налагало да общувам с новородени, още по-малко съм рязала тикви за бебешко пюре, а за снажните ломски комари само съм чувала от оцелели след сблъсък с тях хора. Авторката има добро алиби за деянието си.
Любовният триъгълник, в който Айн Ранд потъна.
Да живее в тежката сянка на Толстой – такава е съдбата на София, единствената съпруга на гения, оставил след себе си книги, които четат и в рая, и в ада
СЛЕДВАЙТЕ НИ