„Нова къща - нова телевизия“ – това е мотото в живота на изпълнителния директор на Nova телевизия Светлана Василева. Жената, която разработи btv и я направи най-гледания телевизионен канал в България, която пое fox life и също го направи предпочитан нишов канал и която бе един от хората, превърнали дори обикновената кабелна тв7 във фактор на медийния пазар у нас, в началото на 2011 г. застана начело на Nova TВ. И сега води най-трудната битка – тази със собствените си „деца“.


Селото, в което се намира къщата на Светла, е съвсем близо до Самоков и Боровец, на около 80 километра от София, и дори няма табела с името си. Затова пък на всеки стълб, наистина на всеки, има разкошни щъркелови... мезонети. Мезонети, не гнезда. Огромни. „Да, има много щъркели, напролет цялото село ги чака да дойдат”, обяснява ни домакинята, посрещайки ни на „родопската порта“ на къщата си. Светла е синеока, руса, крехка, но със здраво ръкостискане. Запознава ни с 13-годишната си дъщеря Криста, а после ни отвежда на просторния прохладен чардак и ни налива по чаша просеко. Чардак и просеко – тази комбинация спокойно може да се изведе като символ на стила, който властва в дома - хем старовремски-битов, хем средиземноморски-провинциален. „Тук си цари еклектика“, съгласява се домакинята.
Това не е просто къща с двор, а цял архитектурен ансамбъл, включващ също така къща за гости (спалня и баня долу и стая за деца на горния етаж, до който се добираш по очарователна стълбичка), кът с барбекю, лятна кухня и дървена беседка за – убедена съм – размазващи летни купони. Освен това има обособено място за баскетболни игрички с кош, окачен на стара греда, а в близост до него е предвидено и място за басейн. И всичко това върху прекрасно поддържана тревна площ с тук-там засадени дръвчета, леха с ухаеща лавандула, хортензии и дори магнолия.

Светла ни разказва как, когато поканила за първи път приятели в новата къща, гостите се пообъркали, докато я намерят. Спрели насред селото и питали за дома на Светлана Василева, а селяните, които тогава още не били запомнили името на новодомката, ги попитали: Коя Светлана? Кой я води? „Кой я води”, естествено, означава кой е мъжът й, ама на самоковски.
Та Светла и „мъжът, който я води“ - Васил Димов, син на проф. Димо Димов, известния български цигулар и основател на Празници на изкуствата „Аполония“, знаят отдавна за селото, тъй като техни приятели имат къща там. В тази къща се вихрели толкова готини безкрайни партита, че когато преди почти две години разбрали, че се продава съседната къща, веднага я купили. Купили я, а после я разрушили чак до каменната основа и я построили наново, като включили в новия интериор колкото се може повече от старите греди. Затова сега подобна греда украсява модерния абсорбатор в кухнята, а в дневната от такава греда висят три метални лампи, купени от солунската ИКЕА. Между другото почти целият дом е обзаведен оттам. Един ден Светла, Васил и Криста отишли, обикаляли, избирали, натоварили, докарали и обзавели. Всичко – от мебелите през кухненските пособия, спалното бельо, аксесоарите. Криста обяснява как едва останало мъничко местенце за нея в буса. След това техният приятел Нейко Нейков, син на художничката Златка Дъбова и сам художник, им подарява свои картини, друга тяхна приятелка им носи рогозки от Индия и... къщата постепенно се превръща наистина в техен дом. И макар че на практика това е крайградска къща-вила за уикендите и ваканциите, а през седмицата семейството си живее в апартамент в София, моето усещане е, че се намирам в истинското, постоянното им жилище.

„Винаги съм мечтала за просторна, удобна кухня – разказва Светла. – Първо, защото много обичам да готвя, и второ, защото често готвя за много хора. Тук събираме огромни компании. Случвало ми се е да посрещам и по 20 души. Затова особено внимание обърнах на кухнята. Ето около този плот – Светла посочва високия правоъгълен плот в средата – празнувахме първата Нова година в новата къща. Бяхме се събрали 20-ина души само около плота, защото е най-уютно. Беше много готино, Левон Хампарцунян ни готвеше и ни сервираше директно върху плота. Аз приготвям тук страхотни пици, размятам тестото над главата си (смее се), правя мусака, телешко, салати, а според Криста съм най-добра в спагетите и лазанята.“ Наистина онова, което най-напред забелязваш в кухнята на Светла, е, че това е кухня, в която се готви. Леко сумрачна, ухаеща на дърво, с миндер, покрит с възглавнички, със старинен бюфет, върху който са подредени множество бурканчета със сладка и туршийки, с всевъзможни като форми и размери кухненски съдове, с начената бутилка вино на плота...
„Майсторите от Самоков, които направиха къщата, бяха особени чешити. През цялото време спорехме и се карахме с тях, имаха мнение по всички въпроси и не приемаха безропотно всяко наше желание. Така например бяха много изненадани от идеята ми кухненските шкафове да наподобяват старовремски долапи, направени от гипсокартон. Помислиха ме за луда, но после признаха, че се получава много интересно. Смешно беше и с камината. Оставихме ги да правят камината, а ние заминахме на ски в Италия. Обадих се в някакъв момент да питам как вървят нещата и единият ми каза: „Ааа, всичко е наред, ти само кажи колко място да оставим за телевизора.“ Бяха направили гигантска камина, заемаше почти целия хол, та трябваше да я дяламе след това, макар че пак е голяма. Обаче се оказа, че това е удобство, защото хората могат да седнат и на тези миндери и да са близо до огъня. Ние палим тази камина целогодишно, може би единствено без най-, най-горещите дни. Много обичаме живия огън. А най-готино е, след като си бил на ски цял ден (все пак Боровец е на броени километри оттук), да се прибереш, да седнеш пред камината и да си пийнеш чаша вино. И ние с Васил, и нашите приятели сме почитатели на виното.“
Атмосферата в дневната е особена, дължи се на високия таван. Досущ като в някой лондонски лофт се чувстваш, само дето не е лондонски, а родопски. Защото ако лондонските лофтове се помещават в бивши фабрики или други индустриални сгради, то родопските лофтове би следвало да напомнят на стари плевни. Точно така е и с къщата на Светла. Отвътре прилича на огромна, облагородена стара плевня. Дори високо горе, под гредите, е разположена бала сено – за аромат. Васил я купил за няколко лева от шофьора на камион, пълен със сено, който карал пред него. Сега ще я заменя с прясна, за да е по-силно уханието.

Светла и Васил са заедно вече четири години. „За мен Васил явно е кармично име, защото баща ми също е Васил, а когато дойдохме тук, се оказа, че половината от мъжете в селото заедно с кмета и бившия кмет се казват Васил. Така че всъщност, когато приятелите ми казали на местните „кой ме води“, името Васил никак не им послужило за ориентир.“ Светла казва, че нейният Васко е много емоционален и обича да доставя удоволствие на хората, а най-любимото му занимание е тази къща. Участвал в избора на всеки детайл. Той е този, който се грижи за уюта и романтиката, който пали свещи, пуска джаз. Освен всичко друго Васил има и бизнес, свързан със здравословното хранене. Фирмата му Eat for Fit се занимава с приготвянето на здравословна и биологично чиста храна и доставянето й до дома или офиса на абониралия се клиент. Питам Светла дали тя самата се възползва от услугите на фирмата. „Да – отвръща тя. - Макар и не стриктно, защото често ми се налага да ходя на работни обеди и вечери. Въпреки че дори и тогава гледам да си поръчвам неща като риба и салата например. Затова пък на Криста всеки ден в училище й носят обяд и тя наистина умира за техните пици и десерти. Сега обаче Васко ми каза, че ще предлагат омлет от щраусови яйца, и съм решила да го опитам.“
Къщата до голяма степен е усмирила Светла, която по собствените си думи дълги години е била бясна купонджийка. „Аз съм такава – зареждам се от общуването с приятелите си, обожавам компании. Сега си вземам моето тук, в тази къща. Не знам как съм издържала преди. Имало е случаи, когато купонясваме по цяла вечер и цяла нощ, после спя два часа и в 9 сутринта съм на работа в перфектна кондиция. Явно съм имала огромно количество енергия. Сега съм се поукротила, може би с възрастта. Но мисля, че просто съм загубила тренинг, малко ми трябва. Освен това работата ми е изключително напрегната, искам да върна Нова телевизия на позициите, на които беше преди няколко години. Така или иначе моята компания и моите приятели винаги са от средата, в която работя. Защото за мен телевизията не е просто работа. Тя е преди всичко страст и удоволствие.“
Светла ни разказва толкова забавни случки от пионерския период на частните телевизии у нас, че съм убедена, че е в състояние да напише цяла книга по темата. Преди 20-ина години Светла отказва предложението на Красимир Гергов да се присъедини към неговата рекламна агенция КRES, но пък приема да започне работа в телевизия „Триада“, която първа „внесла“ CNN на българския пазар. „Тогава всички кабелни телевизии бяха полулегални или напълно нелегални, излъчваха от някакви апартаменти, а аз се появявах, чуках бодро на вратата и казвах: „Здравейте! Нося ви CNN.“ Гледаха ме като извънземна.“

Вкъщи Светла гледа телевизия, но предпочита филмите, защото се определя като истински киноман. „Честно казано, гледам най-вече американски филми. Никой не може да се сравнява с размаха на Холивуд, с нивото на сценаристите, с диалогистите им. А и аз съм завършила все пак английска филология в Софийския университет, от 3-и до 7-и клас учих в Ню Йорк, тъй като баща ми беше дипломат, така че определено англосаксонската и американска култура ми е по-близка. Много обичам Ню Йорк. След като завърших университета, работих две години в централата на ООН като гид на туристи. Тогава бившият ми вече съпруг работеше в ООН и това беше възможност да сме заедно. Не мога да забравя мириса на Ню Йорк – една особена смесица от ухание на подправки от всички краища на света и асфалт. Това е Ню Йорк за мен.“
По повод „ароматите“ Светла се сеща как преди няколко месеца празнувала рождения си ден тук, поканила много гости и сутринта преди купона повикала двама местни, платила им и ги помолила да почистят пред къщата. А пред къщата Светла имала компост и дали заради това или кой знае защо конете, които обикаляли свободно наоколо, идвали точно тук, за да свършат естествените си нужди. Въпросните хора изчистили всичко, само че не го хвърлили на някое скрито място, ами го разнесли покрай реката. „Ароматът“, колкото силен бил, два пъти по-силен станал и освен това плъзнал из цялото село. „Вечерта идва Мария Илиева, слиза от колата, поема дълбоко въздух и казва блажено: „Ама тук си мирише на истинско село!“ А Васил мрачно добави: „Да, на лайна“ - разказва през смях Светла и приключваме темата с ароматите.
Докато говорим за новия сезон на Nova телевизия и за абсолютната убеденост на Светла в успеха на музикалното риалити X Factor („защото всички бачкаха с огромно удоволствие“), тя ми казва: „Правя всичко по интуиция. Винаги когато съм слушала логиката и здравия разум, съм допускала грешки. Например когато правя програмна схема, си мисля какво ще ми е приятно на мен да гледам в съответния часови пояс и така нататък. Често после колеги идват и ми казват: „Абсурд, това не може да е в този часови пояс, защото според проучванията млади жени гледат телевизия в еди си колко часа.“ Не ме интересуват проучванията, слушам вътрешния си глас. Телевизията не е обикновена работа от 9 до 6, тя е част от живота ти. Не мога да си позволя да си изключа телефона нито през уикенда, нито през ваканцията.“ Истината е, че Светла ваканция не е имала вече две години. Това лято отишла за три дни до морето и така и не стигнала до плажа. Обиколили с Васко приятелите си на Аркутино, на Арапя и толкова. После той заминал на „Аполония”, но тя нямала възможност да го придружи дори и за ден. „Преди ходих на нудистки плаж на Смокиня, въобще аз предпочитам такива места за почивка. Веднъж със Слави Трифонов трябваше спешно да се видим по работа и го поканих да дойде на плажа. Предупредих няколко души около мен да се облекат, но не можех да кажа на целия плаж. И идват Слави и Росен Петров – ама в костюми, бяха точно като мъже в черно – и тръгват към нашата палатка, следвани от сюрия голи деца, които крещят: „Слави, Слави, Слави!“ Искаха му автограф, разказваха му вицове, той влезе в палатката, седна на едно столче да говорим. И точно тогава влезе един от нашите приятели, гол-голеничък. Току-що бил излязъл от водата и въобще не знаел, че имаме гости. Застана пред Слави, размаха се, развъртя се, заразказва нещо. Щяхме да умрем от смях, а Слави доста се притесни, дори питаше после дали му е проличало. Малко след като си тръгнаха, той ми се обади: „Как може бе, Светла, ти си шеф на най-голямата телевизия в България! Как може да си на това място с тези ненормални хора!“ А истината е, че на мен просто ми харесва – и мястото, и хората.“

Питам Светла какво й е коствал този ритъм на живот, въпреки че подозирам поне част от отговора. Тя обаче не е от хората, които ще започнат да се обясняват как са жертвали семейството, личния си живот и колко малко време са имали за децата си. Просто не е сантиментална по онзи начин и не спекулира с ролята си на майка. И двете й деца – Виктор и Криста – са от първия й брак. „Да, не можех да бъда с децата си така, както други родители могат, но не мисля че това им се е отразило негативно. Наскоро синът ми Виктор - той в момента си е във ваканция, иначе учи в Манчестър икономика и финанси - се оплака, че никога не си говоря с него. И че другите родители избирали училища на децата си, ходели с тях, проучвали, а той горкият всичко сам. А аз му казвах: „Така ще станеш човек, маме!” Той наистина ме пита към какво да се насочи, но аз усетих, че въпросът му всъщност е къде ще изкарва най-много пари. И го оставих да избере сам. Криста е по-глезеничка, защото е вторичка и е момиче. Тя е по-креативна – рисува, занимава се с фотография, язди, танцува, пее.“ Криста едва изчаква майка й да свърши и казва с актьорска тъга в гласа: „А мама иска да ме прави продуцент.” „Ами да – казва Светла. - В България добрите продуценти се броят на пръстите на едната ръка.“
После Светла ми обяснява защо е избрала за дъщеря си това необичайно име. Беше точно на онзи етап от разговора, когато мъжете започват да си разказват за казармата, а жените – за ражданията. Броени дни след като разбрала, че е бременна с Криста, Светла пиела кафе със свекърва си, когато дошла приятелка на свекърва й и предложила на шега да им гледа на кафе. Погледнала чашата на Светла, която все още не била казала на никого, освен на мъжа си, че чака дете, и директно попитала: „Ти да не си бременна?“ Нямало как, Светла си признала. Жената продължила: „Това дете ще се роди на голям празник.“ Светла мислила, мислила, но така и не се сетила за някой голям празник около термина си. И на 31 декември, когато Светла била в края на шестия-началото на седмия месец от бременността си, Криста тръгнала да се появява. „Спомням си, че дежурният лекар беше огромен като мечка, с ей такива лапи. Казах си: ясно, този е касапинът. Затова са го оставили да дежури на Нова година. Още повече че той, като ме видя, и с акушерката си спретнаха облог: колко ще тежи бебето? Единият каза 600 г, другият – 800 г. Щях да се разрева, обаче лекарят ме успокои, че и той е седмаче, така че нямало страшно. Оказа се, че страшно има. Сложиха Криста в кувьоз и една седмица не ми казаха ще живее ли или няма. На втория ден след раждането аз се подписах, че искам да изляза, и от болницата отидох директно на купон при едни приятели, знаех, че и мъжът ми е там. Не можех да издържа и една секунда повече да седя в родилното в пълно неведение относно живота на детето ми. На четвъртия ден отидох на работа. На 6 януари, православната Бъдни вечер, след като всеки ден ми заявяваха: „Към момента състоянието на бебето е добро, но...“, ми казаха, че детето ще живее. Затова я нарекохме Криста.“
Светла твърди, че никога не се е смятала за амбициозна, но всеки път като погледне назад и види през какво е минала, си казва: „Дали пък не съм амбициозна?!“ Сега иска да върне Нова телевизия на позициите, на които беше преди няколко години. „Нова винаги е била по-рисковият играч в сравнение с btv. Тя първа тръгна с риалити форматите, първа закупи турски сериал, първа засне български сапунени сериали - „Хотел България“ и „Забранена любов“. Искам това да продължи.“ Нова телевизия определено има късмет с новия си изпълнителен директор. Дори да не знаех нищо друго за Светла Василева, домът й е достатъчна индикация. Жена, която може да „завърти“ една толкова прекрасна къща, със сигурност може да се справи дори и с една телевизия.