Днешните дизайнери очевидно се забавляват искрено с вазата като обект.

Те експериментират с конструкцията ѝ, разширяват границите на формата, играят с обеми и повърхности, така че предметът да изглежда едновременно познат и напълно преобразен.

Керамиката се държи като хартия – сгъната, намачкана, разкъсана; формите се извиват като уловени в движение; повърхностите се превръщат в платно, върху което се появяват рисунки – от наивни щрихи до сложни композиции. 

Някои вази приличат на триизмерни скици, сякаш току-що извадени от тефтера на автора. Други разкриват самия калъп, от който са родени – малък урок по занаят и процес.

А трети носят духа на археологически находки, сякаш извадени от потънал античен кораб.

Новите технологии дават на дизайнерите още по-голяма свобода: формите стават по освободени, по дръзки, по неочаквани. И въпреки това всичко остава дълбоко свързано със занаята – с ръката, с материала, с традицията.

Тази селекция показва колко далеч може да стигне фантазията, когато предметът е познат, но ограниченията почти не съществуват.