„Животът ми щеше да е по-лесен, ако бях гей. Разочарована съм от мъжете“, призна наскоро Ани Ленъкс - най-успешният британски музикант от женски пол на всички времена и носител на Ордена на Британската империя за дългогодишната си и много активна благотворителна дейност. Сега тя е на 56 г., има милиони продадени албуми, куп награди „Грами“ и Brit, а също така „Оскар“ и „Златен глобус“, два развода зад гърба си, две пораснали дъщери и един син, мъртвороден – това е първото й дете, чиято загуба тя никога не успява напълно да преодолее. Спекулациите около нейната сексуалност никога не са затихвали. Най-странната, най-непоносимата, най-съдбовната връзка в живота й все пак си остава тази с нейния бивш любовник, бивш приятел и бивш партньор в „Юритмикс“ Дейвид Стюарт.

2001 г. Върху отрупана с цветя платформа, която сякаш плава в лазурните води на Средиземно море, Дейвид Стюарт и фотографката Анушка Фиц сключват брак. В косите на булката са вплетени оранжеви цветя, същите, които висят в гирлянда на врата на младоженеца. Много хипарско наистина! Ани Ленъкс стои между Мик Джагър, Елтън Джон и Джон Бон Джоуви и наблюдава как нейният Дейв за трети път казва „да“.
Точно преди 20 години тя и Дейв са сложили началото на „Юритмикс“ - техния „брак“, тяхното семейство. Друго те двамата така и не успяват да създадат. Но пък какъв успех има „Юритмикс“ - над 70 милиона продадени албума за 10 години!
„Тази Анушка прилича на теб“, прошепва й Джагър. „Нищо общо – отвръща Ленъкс. - Тя е с дълга коса.“ За Ани косата е особен символ – на характера й, на съдбата й, на всичко онова, което е тя. След като напуска Кралската музикална академия, тя отрязва дългите си руси коси и никога, ама никога повече не оставя косата си да порасне повече от десетина сантиметра. И въпреки това не може да отрече - Анушка наистина прилича на нея. Същата прозрачна кожа, малко дълъг нос, впечатляващи очи. И други са й казвали: „Дейв се жени все за твои клонинги.“ Вярно, бившата му Шиван Фахи от „Бананарама“ и „Шекспирс систър“ също е неин дългокос „клонинг“. Дано пък с клонингите да е щастлив, мисли си Ани.

На екс
Ленъкс и Стюарт се срещат през 1976 г. в Лондон. Тя е сервитьорка в ресторант, той е дрогиран. По-късно разбира, че това е обичайното му състояние през последните няколко години. Освен това говори трудно – не само заради хероина в кръвта, но и защото все още не се е възстановил от третата поред автомобилна катастрофа, при която наистина се разминава на косъм със смъртта. Ани пък вече 2 години се препитава с всевъзможни дейности като продавачка в книжарница или сервитьорка тук и там. Преди това тя е отличничка в Кралската музикална академия – най-отвратителното място на света. Всички момчета там според Ани са гейове, а всички момичета се мислят за Мария Калас. А колко е щастлива, когато я приемат на 17-годишна възраст. Баща й – работник в корабостроителница, майка й – готвачка, а тя, обикновеното шотландско момиче от Абърдийн - студентка в Кралската музикална академия. Татко й просто полудява от радост. Самият той обожава музиката, особено шотландския фолклор, свири на гайда, а нея записва на курсове по пиано и флейта. И бачка като луд допълнително, за да й плаща курсовете. Когато е приета, баща й разтръбява как преподавателите от Академията казали на дъщеря му, че има глас в 4 октави!
Ани успява да издържи в превъзнасяната до небесата Академия точно 3 години и напуска точно 3 дни преди дипломните изпити. Не иска диплома и не иска да прекара и ден повече на това място. Става сервитьорка, за да си плаща квартирата в Лондон. А след работа вкъщи слуша любимите си Джони Мичъл и Стиви Уондър и разбира се – автентичен шотландски фолклор, „млякото“, с което е закърмена. И пише песни тайно от всички.
Когато сервира кафе на младия мъж, седнал на масата до прозореца, часът е вече 22 и Ани иска колкото се може по-скоро да се прибере у дома, за да се отдаде на музиката си. В ресторанта има само още няколко души, които скоро си тръгват. Тя отива при мъжа и му казва: „Скоро затваряме, все пак трябва да си хвана автобуса...“ Мъжът я поглежда със свръхразширените си зеници и избухва в неестествено висок смях. „Това вече ми се е случвало, седни да ти разкажа.“ Тя не сяда, но това не попречва на Дейв Стюарт – защото това е той – да й разкаже как на 12 започнал да свири на китара и да пее из кръчмите, обикновено пред „отбрана“ публика от 5-6 закъсали пияници. Веднъж дори имало само един човек. И както Дейв си пеел със затворени очи нещо на Боб Дилън, някой го потупал по рамото. Отворил очи и видял единствения си слушател. „Съжалявам, пич! - казал човекът. - Много си добър, но трябва да тръгвам, за да си хвана автобуса.“ Накрая Стюарт пак избухва в истеричния си хероинов смях.
После й признава, че не знае нито къде се намира, нито къде трябва да отиде, като излезе оттук. Фактът, че нещастникът е музикант, заинтригува Ани, пък и интуицията й подсказва, че не е опасен. Този път интуицията й я подвежда, но Ленъкс разбира това години по-късно. Дейв Стюарт се оказва опасен. Много опасен.
Тя го води у дома си, където той моментално заспива, а на другата сутрин приятелят му (също музикант) Пийт идва да си го прибере. Ани им свири нещо на дървената си хармоника, а когато изпява едно от своите „тайни“ парчета, двамата онемяват. „Най-бялата жена с най-черния глас“, казва Дейв. От този момент Стюарт и Ленъкс стават неразделни. Тя се влюбва в него „на екс“, изцяло, до дъно. Това е първата й любов. А според британските таблоиди – и единствената. Разбира се, според онези от тях, които не поддържат тезата, че е лесбийка.

Проклятието на късата коса
Двамата с Дейв живеят заедно 4 години. Създават групата The Tourists, записват 3 албума и имат само един хит – ремикс на стара песен на Дъсти Спрингфийлд. Ани спасява Дейвид от наркотиците и му дава криле. Той пък я запознава с великите поп и рок групи. Като двойка в живота обаче са истинска катастрофа. И двамата са силни характери, своенравни, безкомпромисни, властни и... талантливи. В един момент установяват, че по-скоро са съперници, отколкото любовници. Ани все още търси себе си, собствения си стил, дори сценичния си имидж. А Дейв... Почти всеки месец той има по една лоша сутрин, в която се поглежда в огледалото и казва на висок глас: „О, кошмар, пак аз!“ И после или си пуска мустаци, или си бръсне мустаците, или си купува някаква странна шапка, или й изневерява с някое закъсало групи. „Не мога да се понасям - казва той на Ани. - Ти казваш, че още се търсиш, а аз имам чувството не само че отдавна съм се намерил, но и че вече не мога да се понасям.“ Дейв е жесток, твърдоглав циник и Ани винаги го нарича наум „закоравяло копеле“. Веднъж й заявява, че иска от нея само да бъде жена. „Аз СЪМ жена“, казва Ани. „Искам да бъдеш жена като жена, с коса“, отвръща й троснато той. „Не съм такава жена – отсича Ани. – Не мога да бъда друга само за да ти угодя.“ Нито тя, нито той са  склонни да изпълнят поне едно от онези жертвоприношения, с които всяка любов се храни и от които се нуждае. Един ден просто решават да се разделят.
Денят не е случаен. Коледа 1981-а. Освен всичко друго 25 декември е рождената дата на Ани. Навършва 26 години. Значи – двоен празник. Случва се обаче така, че двойният празник се превръща в двойно „погребение“, защото точно тази вечер двамата решават да сложат край на две неща – на любовната си връзка и на бандата „Туристите“. Няколко месеца по-късно се случва чудо.

Един ден двамата отиват в звукозаписното си студио (намира се в църковна сграда, построена през XVI век) почти едновременно, без да са се уговорили предварително. След официалната си раздяла се държат хладно, говорят само на професионални теми. Изведнъж Дейв изсвирва нещо на синтезатора. Ани усеща сякаш повей на ангелско крило над главата си. „Мечтите...“ – започва Ани и думите сами се навързват една след друга. Така се ражда парчето Sweet Dreams (are made of this) и всъщност така се ражда и „Юритмикс“, британската музикална сензация на 80-те. Ани и Дейвид моментално разбират, че песента ще бъде суперхит и дори да не могат да продължат да се обичат като мъж и жена, могат да продължат да правят музика заедно. По някакъв парадоксален начин раздялата им носи успех.
Песента се превръща в знаково парче на „Юритмикс“ и единственото тяхно, включено в класацията на „Ролинг Стоун“ за 500-те най-добри песни на всички времена.
В клипа Ани се появява в строг тъмен костюм с мъжка кройка и яркочервена къса коса. Певицата си спомня, че когато се погледнала в огледалото за първи път, си казала: „Да, това съм аз.“ След огромния успех на Sweet Dreams „Юритмикс” правят тежко околосветско турне, в края на което Ленъкс изгубва гласа си.
Преди концерта в Дюселдорф Ани едва говори. Лекарите й казват, че е на психическа основа и има нужда от почивка. Часове преди концерта зад сцената идват група кришнари. Оказва се, че знаят за проблема на Ани и един от тях, казва се Радха, й подава купичка със специална отвара. Ани няма какво да губи. Малко след като изпива отварата, гласът й се възвръща до такава степен, че успява да излезе на сцената и да изкара концерта. След това Радха и приятелите му приготвят за Ленъкс и Дейв вегетарианска вечеря и отново й дават да пие от вълшебната отвара. Две седмици след случката кришнарите вече следват „Юритмикс“ на всичките им концерти, а Ани и Радха дори се женят.
Певицата и до днес твърди, че се омъжила за кришнаря от благодарност и ако любовта наистина трае 3 години, то благодарността със сигурност трае доста по-малко. Нейната специално издържа 14 месеца, след което двамата се развеждат. Защо? Отговорът е много прост. Радха също иска от Ани „да събуди дремещата жена в себе си“, като си пусне дълга коса и стане по-въздържана и уравновесена. Ани, която заради него минава на изцяло вегетариански режим на хранене, не може да направи и този компромис. Та нали това бе камъкът на раздора между нея и Дейв! След развода си с кришнаря Ленъкс зарязва вегетарианството и разбира, че всяка промяна заради другия е напълно безсмислена, когато е насила. Заявява в интервю: „Давам си почивка от всички форми на религия.“
През 1983 г. обаче се оказва, че и Дейв, и Радха грешат по отношение на „скритата жена“. Въпреки андрогинния си имидж, на който по онова време може да съперничи само Дейвид Бауи, Ани Ленъкс е включена в класация на Playboy за най-секси жените на планетата. Това хем й харесва, хем я дразни, защото по онова време поп музиката е пълна с певици, определяни като секси – като се започне с Ким Уайлд и се стигне до Саманта Фокс.
За да се противопостави светкавично на това клише, в което медиите се опитват да я вкарат, Ани се появява на наградите „Грами“ същата година облечена като Елвис Пресли, дори са й залепили бакенбарди. Повече никой журналист не се осмелява да я определи просто като „секси“.