Татко е класик авантюрист със спомени от бъдещето
„Всички неизвестни семейства си приличат, всяко известно е известно по своему“, бихме могли да перифразираме Толстой и получената сентенция ще е напълно валидна за семейството на Александър Кадиев.
Цяла България познава майка му Катерина Евро, а вече и самия него. Доскоро той бе звезда най-вече в театралното войнство на София, но ролята му на Пацо в сериала „Стъклен дом“ го направи така масово известен, както единствено телевизията може да те направи. Само един от членовете на семейството продължава упорито да стои в сянка и EVA реши да се намеси. Помолихме Сашо да ни разкаже за баща си. Общодостъпната информация за него се свежда до факта, че се казва Георги Кадиев, а всички го наричат Жорж. От разговора става ясно, че всъщност в първите три дни от живота си Сашо не се е казвал Александър, а Георги. „Майка ми е била зверски влюбена в баща ми и е искала да ме кръсти на него. Обаче баба ми, нейната майка, й казала: Детето си дойде с името. И понеже съм роден на 30 август, когато е Св. Александър Невски, в крайна сметка са ме кръстили Александър.“
Истината обаче е, че през цялото време Александър Кадиев най-много искаше да говори за своята нова любов Таня, професионален салса танцьор, която съвсем скоро ще зареже работата си в Лондон и ще се върне в София, за да свият двамата общо любовно гнездо. И Сашо в момента го търси това гнездо и докато говорихме за баща му, все се опитваше да направи завой към темата „Таня“.
Разкажи за баща си, Сашо. Приличаш ли на него?
Много приличам на Жорж външно – в стойката, в изражението, в погледа. Но като характер той е съвсем различен от мен и от Катето. Консервативен, интровертен, студен понякога. Много е разумен такъв, монолитен е. Рядко споделя проблемите си, не мрънка. Има много хубаво чувство за хумор. Дори най-тежките моменти от живота ги коментира с лека ирония. Затова, когато съм емоционално или психически нестабилен, винаги се сещам за Жорж и се успокоявам, и се приземявам.
А дава ли ти съвети?
Категорично отказва да ми дава съвети за момичета. Винаги казва: „Ти си мъж, трябва сам да вземаш тези решения.“ Основният му довод е, че когато той е бил на 28 години, т.е. колкото мен, вече е бил женен и е имал дете. Аз имам голям брат, който е от първия брак на баща ми. Така че ми дава съвети за някакви други неща, особено за роли. Защото баща ми много е чел, много неща знае – за музика, литература, изкуство, въобще. И има вкус. Така че той ми дава другата гледна точка към една роля – тази на зрителя, на ценителя. Катето ми дава гледната точка на актьора, а това са различни неща.
Запозна ли го вече с голямата си любов Таня?
Е как, наложи се да живее у нас седмици наред, защото е от Пловдив. Живяхме си четиримата. Баща ми я хареса и толкова, нали ти казах, че не ми дава съвети за жените. Единствено ме посъветва да имам повече търпение, защото аз съм много нетърпелив и винаги мисля за резултатите. Ето сега искам много бързо, веднага, ако може, да намеря квартира, да се изнесем с Таня, да заживеем заедно, да сложа печка вътре, хладилник, да купя рокли на Таня. Аз съм едно консуматорче гадно. Жорж ми каза, че не трябва да насилвам нещата, особено ако съм сигурен, че това е точната жена.
За какво са ви най-сериозните конфликти с баща ти?
Те са много, но най-често за дисциплината се разправяме. Не може да приеме, че мога цяла нощ да съм пред компютъра и после цял ден да спя, а като се събудя, да ходя на пръсти из къщата. Ето затова най-често ми прави забележки - че стъпвам вкъщи на пръсти. „Ти защо ходиш така? Добре ли си?!“ Според него така ходят хора, които не са на себе си.
А ти защо стъпваш на пръсти?
Де да знам. Обяснявам си го с това, че не искам да си изцапам целите стъпала, защото ходя бос. Обаче сега това ходене на пръсти го използвах в една роля. Та така, основно се караме за дисциплината. Дали се къпя за 10 или за 30 минути. Дали ще си купя един или два чифта дънки. Жорж все ми казва: ти си мъж, не трябва да си суетен. Баща ми между другото много мрази, като го наричам Жорж (изведнъж Сашо внезапно сменя темата). А Таня сега беше на един конгрес, ама такъв - за танци. А там е много натоварено – цял ден танцуват до късно, на сутринта дават уроци. И тя, като се върна, каза, че я болят чак пръстите на краката. „Болят ме, Саше – казва тя. - Обаче твоята любов ме крепи.“ Сега в момента е в Африка, другата седмица заминава за Куба. Забележи – Африка, Куба... Не мога да разбера защо все такива дестинации избира, където мъжете са все с едни големи... самочувствия. И аз се чувствам като малък нещастник.
Добре, добре. Кажи сега за баща ти. Има ли неща, които на него си спестявал, а на майка си - не?
Житейски моменти, които съм приемал по-инфантилно, по-невръстно. Просто не съм ги споделял с баща ми, защото знам, че той ще ми каже да не го занимавам с такива глупости, с несериозни неща. И тогава, за така наречените несериозни неща, съм се обръщал към Катето, а тя... отваря сърцето си и се почва.
Гледах я в „Черешката на тортата”...
Видя ли как готви леко и приказва, приказва. Бива я, бива я.
А бил ли те е баща ти?
Няколко пъти. Последната битка беше, когато бях на 16 или дори на 20 години. Защото аз имам мръсна уста и го обидих нещо, държах се непочтително и той ми заби един-два шамара. Но в името на истината майка ми ме побийваше повече.
Защо? Беше труден за издържане ли?
Труден за издържане, да. Даже Доньо Донев, Бог да го прости, ме беше кръстил Пустинна буря. Аз му имам респект на татко.
Сърдит ли си му? Според мен всеки е сърдит на родителите си за нещо.
„Сърдит“ е силно казано. Просто на него не мога да разчитам за ежедневна помощ – да ме закара донякъде, такива неща. Дребни, битови, важни обаче. За неговата лека безотговорност. Той оставя хората сами да се оправят. Направил е къщата и сега няма да започне да се занимава с мен. Той не участва в бита... Не съм му сърдит, просто ми се е искало да бъде по-ангажиран. Липсвало ми е може би. Въпреки че майка ми толкова много ми е давала! Той не е от най-толерантните, много е критичен, суров понякога и дори жесток, което не е моята емоционалност, аз съм по-мек. Но иначе татко е като монумент в съзнанието ми, като скала. Знам, че мога да се опра на него.
Какво правите, когато сте заедно?
Той не е традиционният тип баща, който в събота и неделя извежда сина си и са само двамата по мъжки. С него си говорим дълго и много. Сядаме в хола, пускаме си музика и говорим, говорим. Компютрите са наша обща страст. Спомням си, че в началото на демокрацията той имаше бизнес и беше поръчал едни компютри. Имаше офис на „Раковски”, пълен с компютри, аз се побърквах, като влизах там, защото в България тогава нямаше никъде компютри. Та това ни обединява, разменяме програми, информация... По интелектуалните занимания сме ние. Баща ми е класик. Него например рядко можеш да го видиш да се смее.
Какво ти харесва в него?
Че никога не е имал шеф, това ме кефи. Винаги е правил някакви неща сам. Като малък, по-малък от мен, е отглеждал гъби на село. И ги е продавал. После правил значки, по едно време правеше майонеза, ама този бизнес не му потръгна. Освен това баща ми е зодия Стрелец и дълбоко в себе си, убеден съм, е истински авантюрист. Навремето е бил хипар, ама типичен - „Пинк Флойд“, „Ролинг Стоунс“, дънките, косите. И после жена, дете, втора жена, второ дете. Освен това пише разкази и стихотворения. Въобще бих го определил като консервативен класик авантюрист със спомени от бъдещето.
Защо със спомени от бъдещето?
Такова ми е усещането.
Кога за последно му иска пари?
Миналата година.
За какво?
Еми да си имам. Нашите ми дават от време на време, макар че вече две години се издържам сам и дори мога да си позволя да им купя някакви подаръци.
Какво би искал да кажеш на баща си?
Татко, аз те обичам, макар че понякога съм показвал неуважение. Обичам те и те ценя за всичко, което си, макар че в много отношения не съм съгласен с теб. Но ти си мой баща и не бих те заменил с друг.
Да ти кажа за Таня.
Кажи ми.
Установих, че най-добре се чувствам в театъра и в споделената любов. Там съм себе си и само там виждам, че това се оценява. Като сериозен човек искам да споделя, че аз, Александър Делфин, Таня така ми казва заради една книга, не мога да живея без Таня Тончева! И да, сега търся квартира. С Таня се запознахме в София, беше ме гледала в едно представление, в което играя гей. И много ме беше харесала. С една наша обща приятелка почнаха да ме канят да ходим някъде, ама ей така - като приятелки. В началото си мислела, че наистина съм гей. Обаче после като я подхванах! (И Сашо показва как точно я е подхванал през кръста.)
„Всички неизвестни семейства си приличат, всяко известно е известно по своему“, бихме могли да перифразираме Толстой и получената сентенция ще е напълно валидна за семейството на Александър Кадиев.
Цяла България познава майка му Катерина Евро, а вече и самия него. Доскоро той бе звезда най-вече в театралното войнство на София, но ролята му на Пацо в сериала „Стъклен дом“ го направи така масово известен, както единствено телевизията може да те направи. Само един от членовете на семейството продължава упорито да стои в сянка и EVA реши да се намеси. Помолихме Сашо да ни разкаже за баща си. Общодостъпната информация за него се свежда до факта, че се казва Георги Кадиев, а всички го наричат Жорж. От разговора става ясно, че всъщност в първите три дни от живота си Сашо не се е казвал Александър, а Георги. „Майка ми е била зверски влюбена в баща ми и е искала да ме кръсти на него. Обаче баба ми, нейната майка, й казала: Детето си дойде с името. И понеже съм роден на 30 август, когато е Св. Александър Невски, в крайна сметка са ме кръстили Александър.“
Истината обаче е, че през цялото време Александър Кадиев най-много искаше да говори за своята нова любов Таня, професионален салса танцьор, която съвсем скоро ще зареже работата си в Лондон и ще се върне в София, за да свият двамата общо любовно гнездо. И Сашо в момента го търси това гнездо и докато говорихме за баща му, все се опитваше да направи завой към темата „Таня“.
Разкажи за баща си, Сашо. Приличаш ли на него?
Много приличам на Жорж външно – в стойката, в изражението, в погледа. Но като характер той е съвсем различен от мен и от Катето. Консервативен, интровертен, студен понякога. Много е разумен такъв, монолитен е. Рядко споделя проблемите си, не мрънка. Има много хубаво чувство за хумор. Дори най-тежките моменти от живота ги коментира с лека ирония. Затова, когато съм емоционално или психически нестабилен, винаги се сещам за Жорж и се успокоявам, и се приземявам.
А дава ли ти съвети?
Категорично отказва да ми дава съвети за момичета. Винаги казва: „Ти си мъж, трябва сам да вземаш тези решения.“ Основният му довод е, че когато той е бил на 28 години, т.е. колкото мен, вече е бил женен и е имал дете. Аз имам голям брат, който е от първия брак на баща ми. Така че ми дава съвети за някакви други неща, особено за роли. Защото баща ми много е чел, много неща знае – за музика, литература, изкуство, въобще. И има вкус. Така че той ми дава другата гледна точка към една роля – тази на зрителя, на ценителя. Катето ми дава гледната точка на актьора, а това са различни неща.
Запозна ли го вече с голямата си любов Таня?
Е как, наложи се да живее у нас седмици наред, защото е от Пловдив. Живяхме си четиримата. Баща ми я хареса и толкова, нали ти казах, че не ми дава съвети за жените. Единствено ме посъветва да имам повече търпение, защото аз съм много нетърпелив и винаги мисля за резултатите. Ето сега искам много бързо, веднага, ако може, да намеря квартира, да се изнесем с Таня, да заживеем заедно, да сложа печка вътре, хладилник, да купя рокли на Таня. Аз съм едно консуматорче гадно. Жорж ми каза, че не трябва да насилвам нещата, особено ако съм сигурен, че това е точната жена.
За какво са ви най-сериозните конфликти с баща ти?
Те са много, но най-често за дисциплината се разправяме. Не може да приеме, че мога цяла нощ да съм пред компютъра и после цял ден да спя, а като се събудя, да ходя на пръсти из къщата. Ето затова най-често ми прави забележки - че стъпвам вкъщи на пръсти. „Ти защо ходиш така? Добре ли си?!“ Според него така ходят хора, които не са на себе си.
А ти защо стъпваш на пръсти?
Де да знам. Обяснявам си го с това, че не искам да си изцапам целите стъпала, защото ходя бос. Обаче сега това ходене на пръсти го използвах в една роля. Та така, основно се караме за дисциплината. Дали се къпя за 10 или за 30 минути. Дали ще си купя един или два чифта дънки. Жорж все ми казва: ти си мъж, не трябва да си суетен. Баща ми между другото много мрази, като го наричам Жорж (изведнъж Сашо внезапно сменя темата). А Таня сега беше на един конгрес, ама такъв - за танци. А там е много натоварено – цял ден танцуват до късно, на сутринта дават уроци. И тя, като се върна, каза, че я болят чак пръстите на краката. „Болят ме, Саше – казва тя. - Обаче твоята любов ме крепи.“ Сега в момента е в Африка, другата седмица заминава за Куба. Забележи – Африка, Куба... Не мога да разбера защо все такива дестинации избира, където мъжете са все с едни големи... самочувствия. И аз се чувствам като малък нещастник.
Добре, добре. Кажи сега за баща ти. Има ли неща, които на него си спестявал, а на майка си - не?
Житейски моменти, които съм приемал по-инфантилно, по-невръстно. Просто не съм ги споделял с баща ми, защото знам, че той ще ми каже да не го занимавам с такива глупости, с несериозни неща. И тогава, за така наречените несериозни неща, съм се обръщал към Катето, а тя... отваря сърцето си и се почва.
Гледах я в „Черешката на тортата”...
Видя ли как готви леко и приказва, приказва. Бива я, бива я.
А бил ли те е баща ти?
Няколко пъти. Последната битка беше, когато бях на 16 или дори на 20 години. Защото аз имам мръсна уста и го обидих нещо, държах се непочтително и той ми заби един-два шамара. Но в името на истината майка ми ме побийваше повече.
Защо? Беше труден за издържане ли?
Труден за издържане, да. Даже Доньо Донев, Бог да го прости, ме беше кръстил Пустинна буря. Аз му имам респект на татко.
Сърдит ли си му? Според мен всеки е сърдит на родителите си за нещо.
„Сърдит“ е силно казано. Просто на него не мога да разчитам за ежедневна помощ – да ме закара донякъде, такива неща. Дребни, битови, важни обаче. За неговата лека безотговорност. Той оставя хората сами да се оправят. Направил е къщата и сега няма да започне да се занимава с мен. Той не участва в бита... Не съм му сърдит, просто ми се е искало да бъде по-ангажиран. Липсвало ми е може би. Въпреки че майка ми толкова много ми е давала! Той не е от най-толерантните, много е критичен, суров понякога и дори жесток, което не е моята емоционалност, аз съм по-мек. Но иначе татко е като монумент в съзнанието ми, като скала. Знам, че мога да се опра на него.
Какво правите, когато сте заедно?
Той не е традиционният тип баща, който в събота и неделя извежда сина си и са само двамата по мъжки. С него си говорим дълго и много. Сядаме в хола, пускаме си музика и говорим, говорим. Компютрите са наша обща страст. Спомням си, че в началото на демокрацията той имаше бизнес и беше поръчал едни компютри. Имаше офис на „Раковски”, пълен с компютри, аз се побърквах, като влизах там, защото в България тогава нямаше никъде компютри. Та това ни обединява, разменяме програми, информация... По интелектуалните занимания сме ние. Баща ми е класик. Него например рядко можеш да го видиш да се смее.
Какво ти харесва в него?
Че никога не е имал шеф, това ме кефи. Винаги е правил някакви неща сам. Като малък, по-малък от мен, е отглеждал гъби на село. И ги е продавал. После правил значки, по едно време правеше майонеза, ама този бизнес не му потръгна. Освен това баща ми е зодия Стрелец и дълбоко в себе си, убеден съм, е истински авантюрист. Навремето е бил хипар, ама типичен - „Пинк Флойд“, „Ролинг Стоунс“, дънките, косите. И после жена, дете, втора жена, второ дете. Освен това пише разкази и стихотворения. Въобще бих го определил като консервативен класик авантюрист със спомени от бъдещето.
Защо със спомени от бъдещето?
Такова ми е усещането.
Кога за последно му иска пари?
Миналата година.
За какво?
Еми да си имам. Нашите ми дават от време на време, макар че вече две години се издържам сам и дори мога да си позволя да им купя някакви подаръци.
Какво би искал да кажеш на баща си?
Татко, аз те обичам, макар че понякога съм показвал неуважение. Обичам те и те ценя за всичко, което си, макар че в много отношения не съм съгласен с теб. Но ти си мой баща и не бих те заменил с друг.
Да ти кажа за Таня.
Кажи ми.
Установих, че най-добре се чувствам в театъра и в споделената любов. Там съм себе си и само там виждам, че това се оценява. Като сериозен човек искам да споделя, че аз, Александър Делфин, Таня така ми казва заради една книга, не мога да живея без Таня Тончева! И да, сега търся квартира. С Таня се запознахме в София, беше ме гледала в едно представление, в което играя гей. И много ме беше харесала. С една наша обща приятелка почнаха да ме канят да ходим някъде, ама ей така - като приятелки. В началото си мислела, че наистина съм гей. Обаче после като я подхванах! (И Сашо показва как точно я е подхванал през кръста.)
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА
