И в професионален, и в личен план, във всякакъв. Сладката бивша водеща на "Мело ТВ мания" порасна пред очите ни, завърши НАТФИЗ и когато преди няколко месеца я гледах в постановката "Ножица-трепач", видях вече млада актриса със самочувствие.

Режисьорите я търсят все повече и повече и ето че през октомври предстои премиерата на първия български пълнометражен игрален филм, в който тя изпълнява една от главните роли - "Шивачки" на режисьора Людмил Тодоров.

Филмът разказва за три момичета от провинцията, които идват в София да си търсят работа, но се оказва, че законите на големия град са много по-различни от тези, с които те са свикнали. На Алекс партнират едни от най-готините млади български актьори - Елен Колева от култовата реклама на Mtel "Обичам те, Наталия!", Виолета Марковска, чиято звезда изгря със сериала "Хотел "България", Йоана Буковска, Юлиян Вергов, Асен Блатечки, Филип Аврамов... Поводът за интервюто ни с Алекс е филмът, но през цялото време се чудех дали тя е дошла на себе си от бясната скорост, с която се промени животът й през последните две години, когато добрите и лошите неща я връхлетяваха едно през друго.

Най-напред - преди повече от две години - тя се раздели с гаджето си Руслан Мъйнов, с когото имаха петгодишна връзка. В момента в медийното пространство се раздухва мълвата за близките й отношения с актьора Иван Ласкин, но Александра категорично отказва да коментира по какъвто и да е начин темата. В самия край на 2005 г. се пренесе в ново, самостоятелно жилище - до този момент живееше с майка си - покойната вече актриса Пепа Николова. На 1 септември 2006 г. бе назначена на щат в Театъра на българската армия. На 22 септември 2006 г. след тежко боледуване почина майка й и Алекс беше сама до ковчега й.

Все пак е само на 24. Малко ли ви се вижда?

Александра ме чака пред Театъра на армията. Косата й е подстригана на каре, няма никакъв грим, облечена е в черна дълга пола и черно-бял топ, не носи тъмни очила и изглежда като ученичка.

Алекс, как те избраха за филма "Шивачки"?

Майка ми все още беше сравнително добре, когато й дадох да прочете сценария и тя много го хареса. Одобриха ме след втория кастинг, а за пръв път видях какво съм направила чак на закритата прожекция за екипа. Лошото на киното е, че там си поставен пред свършен факт, не можеш да усъвършенстваш изпълнението си. Иначе дълго обмислям, преди да приема дадена роля. Преди го правех с майка ми, сега - с приятели. Майка ми даваше много съвети, но винаги ме оставяше сама да вземам решенията. И никога не е използвала връзките си, за да ме вкара където и да било. Казваше, че родителите са до време и трябва да знаеш какво да правиш с живота си, като си отидат. Не че аз сега знам какво да правя с моя.

Сама ли се издържаш?

Да, сама се издържам. Опитвам се да се справям, но така или иначе нямам друг избор, няма кой да ми помага. Хубавото е, че имам много работа. В момента репетирам "Чайка", където играя Нина Заречная, както и "Вампир". Приключих репетициите на "Боряна" и "По-големият син", пак в Армията. Работата ме спаси да не се побъркам.

Никъде не пожела да говориш за смъртта на майка си.

Защо да го правя? Знам, че не съм единствената, изгубила родител, но честно казано, никога не съм мислила, че ще ми се случи на толкова ранна възраст. Бях абсолютно неподготвена, макар че като се замисля, как може човек да бъде подготвен за подобно нещо.

В момента съм много объркана. Едва сега започвам да осъзнавам, че майка ми я няма. Досега все едно беше на турне. Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че тук, на земята, е адът. Страшно е да го каже момиче на 24 години, но все пак си мисля така. Само страдания има тук. Майка ми липсва все повече, защото това е единственият човек, който съм имала през целия си живот. Липсват ми разговорите с нея, понякога просто ми се иска да е тук, за да ме прегърне. Защото в някои моменти се чувствам страшно беззащитна и сама. Измина почти година от смъртта й, а на мен тепърва започва да ми се връща лентата с всички кошмари, болници... Непрекъснато сънувам кошмари.

Ти знаеше ли, че майка ти е тежко болна?

Не, нито тя знаеше, нито аз. Болестта й се разви изключително бързо.

Чухте ли се с Йосиф Сърчаджиев след смъртта й? Той обади ли ти се?

Не. Не сме се чували. Аз много пъти съм казвала, че му пожелавам да е здрав и щастлив и нямам какво друго да прибавя. Там нямам какво да губя, нито да печеля. Нямам нищо общо.