Удар в десетката
С Мария Илиева по време на записите на музикалното шоу X Factor
Кристина Симидчийска 25 September 2011
С Мария Илиева по време на записите на музикалното шоу X Factor
Точно 10 години минаха, откакто чухме първия сингъл на Мария Илиева „Лунен сън”. Оттогава Мария има издадени 3 албума, носител е на повече от 25 музикални награди, а през 2007 г. основа лейбъла Стерео стая, с който продуцира млади български изпълнители (засега в каталога му са Криста, MONA, B.O.Y.A.N. и KNAS, чиито първи албуми ще бъдат представени скоро). До края на годината Мария ще завърши цикъла от концерти с големите симфонични оркестри на България и ще представи четвърти албум с голям концерт в София. Както и ще посочи следващия голям талант на България, журирайки заедно с Васко Василев, Мага и Поли Генова в новото музикално шоу на Нова телевизия - X Factor.
Точно зад неговите кулиси се опитахме да хванем Мария в „движение“ и да откраднем малко от времето й. За да разберем каква е равносметката за едно звездно десетилетие и лесно ли е да си търсач на таланти.
ДНЕВНИЯТ РЕЖИМ на съдиите стартира в 9.30 сутринта. С грим, прическа и проби при стилистите в просторната зала с надпис Judges (съдии). Следват саундчек, тайно съвещание с редакторите и режисьора, официално пристигане с лимузини пред очакващата ги крещяща публика и раздаване на автографи. За целия ден им се полага около час обедна почивка и шоуто продължава. До 23 ч., когато ще са прослушали над 40 участници.
ЗВЕЗДНОТО ЖУРИ заема местата си сред лъскавия декор точно в 11.30. Васко Василев е преднамерено намръщен – задачата му е да играе лошия в съдийската група. Да получиш неговото „да“ е като да спечелиш еднопосочен билет за финала. Поли с рошавата си прическа се опитва да бъде сериозна, макар че никак не й отива. Мага гледа с истинско любопитство и не крие възмущението си от лошо представилите се участници. Мария е най-приветлива с кандидатите. Опитва да ги предразположи и почти непрекъснато танцува и припява на изпълненията им (дори и на очевидно недобрите).
ЕЛЕМЕНТЪТ Х-ФАКТОР е пропускът до финалния кръг. „Ние наричаме Х-фактор онази частица уникалност и разпознаваемост, която имат големите звезди. Пропорцията между качества като певчески талант, харизма, сценично поведение, личност и интелигентност е различна при всеки. Но „подправката“, която ги прави толкова въздействащи, е една и съща. Ние търсим точно нея.“
ДА КАЖЕ „НЕ“ на разтрепераните кандидати за слава е също толкова лесно за Мария, колкото и да ги пусне в следващия кръг на шоуто: „По-добре е да приема негативното отношение на някого, получил „не“, но това „не“ да му помогне да намери своя път. В това няма нищо лично. И ако някой лишен от талант вярва, че има такъв поради липса на обективна преценка на близките или средата си, много по-добре, вместо да губи време и енергия в неуспешни опити да го реализира, да намери своя истински талант. Тогава ще бъде много по-щастлив. Искам да виждам щастливи хора около себе си.“
НАЙ-РАЗОЧАРОВАЩОТО НЕЩО у кандидатите се оказва не липсата на глас, а липсата на хъс. „На кастингите забелязах, че някои нямат убедителна мотивация. И сила на характера. За да ти се случи нещо, наистина трябва много да го искаш. И то много да ти личи. Аз самата умея да мечтая смело. И въпреки многото препятствия, които съм срещала през годините, никога не съм си позволявала да бъда демотивирана.”
С НЕЯСЕН КРАЙ започват работните дни на Мария. Телефонът е неизбежно на ухото й дори когато е кацнала на гримьорския стол. Докато й правят косата, го сменя с лаптопа. В минутите, щом не е заета със съвременни комуникации, умело заблуждава умората, че няма място в ежедневния й график, като не спира да се шегува, танцува и разбира се, пее. Казва, че непрестанно търси емоционалната стойност на нещата. И не обича да вижда тъжни хора.
РАВНОСМЕТКАТА за 10 години солова кариера кара Мария да се чувства: „...суперщастлив човек с много късмет. Вярвам, че всичко се случва в правилния момент. Мисля, че успях да овладея до известна степен типичното за младите нетърпение и се научих да не съжалявам за възможностите, които са ми се стрували пропуснати. Като всеки прохождащ артист в началото исках всичко да ми се случи веднага и по най-добрия начин. Но животът ме научи, че сладостта от сбъдването на мечтите е именно в това да извървиш пътя до тях.“
ПЕТ ДНИ са почивните й за тази година. „Обичам да си почивам сама. И се опитвам да го правя активно. Отивам на някое красиво място и просто се наслаждавам на няколкото откраднати дни. Това лято бях в Капри и за 5 дни се заредих с толкова енергия, че да ми стигне до края на годината.“ Нищо чудно, че за свое любимо занимание напоследък определя откраднатото време за срещи с приятелите си. И че никога не си изключва телефона: „Все си мисля, че в момента, в който го изключа, някой, когото обичам, ще има нужда от мен и няма да ме намери. Това е болестта на съвременните комуникации.“
КИНОТО е сред сладките предизвикателства, изпречили се на пътя й. В няколкото епизодични роли във филми се хвърля като на шега: „Моята най-голяма филмова роля е поддържаща във филма „Механикът“ с Долф Лундгрен. Кастинг-режисьорът, който ме покани – Мария Станишева, провокира в мен желанието да опитам тази тръпка, и то нееднократно. Аз в никакъв случай не съм добра актриса и вярвам, че всеки трябва да намери своята сфера на изява. Така че за мен това бе просто удоволствие и интересно предизвикателство.“
НЕ Е ИЗНЕНАДА, че Мария закъснява за срещи. Изненадващо е как винаги екипът бързо й прощава и наваксва закъснението. Вероятно заради голямата обезоръжаваща усмивка, която изключва всички съмнения, че някога за нещо би могъл да й се разсърдиш, и енергията, с която бърза да организира нещо забавно, стопяващо всяко породило се напрежение.
КАЛИНКИТЕ са важна част от живота й. На дясната си китка е татуирала буболечката, носеща щастие – прави я преди 3 години като подарък за рождения си ден. Щастие й носят още две дами с име Калина – с първата изгражда целия си имидж в началото на кариерата, с втората започва новото десетилетие.
ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ е нещо, за което Мария никога не говори (според излязла наскоро класация тя е най-мистериозната спрямо личния си живот звезда в България). „Това е много малка частица от моето време и затова я пазя толкова ревностно. Не мисля, че да робуваш на обществени нагласи е добър съветник във важните избори в живота. А да разпознаеш партньора си в човека срещу теб е едно от благословенията, които имаме. Не бих искала да правя компромис просто за да съм поредната, която има своето семейство по общоприетите начин и време за него. Знам, че в момента, в който голямата любов ми се случи по най-пълноценния начин, ще мога да я разбера, вече имам житейския опит да я разпозная. И тогава няма да има причина да не говоря за нея, защото това ще е един от най-щастливите моменти в живота ми. И най-естественото му развитие.”
ПРОГРАМАТА й до края на годината продължава със серия концерти – през септември на Аполония в Созопол, Варна и Пловдив, а през октомври - във Велико Търново. Без да забравя подготовката на новия си албум, чието представяне предстои през декември. А тази есен ще чуем и третия сингъл от албума след вече наложилите се Truly и I Like.
Точно 10 години минаха, откакто чухме първия сингъл на Мария Илиева „Лунен сън”. Оттогава Мария има издадени 3 албума, носител е на повече от 25 музикални награди, а през 2007 г. основа лейбъла Стерео стая, с който продуцира млади български изпълнители (засега в каталога му са Криста, MONA, B.O.Y.A.N. и KNAS, чиито първи албуми ще бъдат представени скоро). До края на годината Мария ще завърши цикъла от концерти с големите симфонични оркестри на България и ще представи четвърти албум с голям концерт в София. Както и ще посочи следващия голям талант на България, журирайки заедно с Васко Василев, Мага и Поли Генова в новото музикално шоу на Нова телевизия - X Factor.
Точно зад неговите кулиси се опитахме да хванем Мария в „движение“ и да откраднем малко от времето й. За да разберем каква е равносметката за едно звездно десетилетие и лесно ли е да си търсач на таланти.
ДНЕВНИЯТ РЕЖИМ на съдиите стартира в 9.30 сутринта. С грим, прическа и проби при стилистите в просторната зала с надпис Judges (съдии). Следват саундчек, тайно съвещание с редакторите и режисьора, официално пристигане с лимузини пред очакващата ги крещяща публика и раздаване на автографи. За целия ден им се полага около час обедна почивка и шоуто продължава. До 23 ч., когато ще са прослушали над 40 участници.
ЗВЕЗДНОТО ЖУРИ заема местата си сред лъскавия декор точно в 11.30. Васко Василев е преднамерено намръщен – задачата му е да играе лошия в съдийската група. Да получиш неговото „да“ е като да спечелиш еднопосочен билет за финала. Поли с рошавата си прическа се опитва да бъде сериозна, макар че никак не й отива. Мага гледа с истинско любопитство и не крие възмущението си от лошо представилите се участници. Мария е най-приветлива с кандидатите. Опитва да ги предразположи и почти непрекъснато танцува и припява на изпълненията им (дори и на очевидно недобрите).
ЕЛЕМЕНТЪТ Х-ФАКТОР е пропускът до финалния кръг. „Ние наричаме Х-фактор онази частица уникалност и разпознаваемост, която имат големите звезди. Пропорцията между качества като певчески талант, харизма, сценично поведение, личност и интелигентност е различна при всеки. Но „подправката“, която ги прави толкова въздействащи, е една и съща. Ние търсим точно нея.“
ДА КАЖЕ „НЕ“ на разтрепераните кандидати за слава е също толкова лесно за Мария, колкото и да ги пусне в следващия кръг на шоуто: „По-добре е да приема негативното отношение на някого, получил „не“, но това „не“ да му помогне да намери своя път. В това няма нищо лично. И ако някой лишен от талант вярва, че има такъв поради липса на обективна преценка на близките или средата си, много по-добре, вместо да губи време и енергия в неуспешни опити да го реализира, да намери своя истински талант. Тогава ще бъде много по-щастлив. Искам да виждам щастливи хора около себе си.“
НАЙ-РАЗОЧАРОВАЩОТО НЕЩО у кандидатите се оказва не липсата на глас, а липсата на хъс. „На кастингите забелязах, че някои нямат убедителна мотивация. И сила на характера. За да ти се случи нещо, наистина трябва много да го искаш. И то много да ти личи. Аз самата умея да мечтая смело. И въпреки многото препятствия, които съм срещала през годините, никога не съм си позволявала да бъда демотивирана.”
С НЕЯСЕН КРАЙ започват работните дни на Мария. Телефонът е неизбежно на ухото й дори когато е кацнала на гримьорския стол. Докато й правят косата, го сменя с лаптопа. В минутите, щом не е заета със съвременни комуникации, умело заблуждава умората, че няма място в ежедневния й график, като не спира да се шегува, танцува и разбира се, пее. Казва, че непрестанно търси емоционалната стойност на нещата. И не обича да вижда тъжни хора.
РАВНОСМЕТКАТА за 10 години солова кариера кара Мария да се чувства: „...суперщастлив човек с много късмет. Вярвам, че всичко се случва в правилния момент. Мисля, че успях да овладея до известна степен типичното за младите нетърпение и се научих да не съжалявам за възможностите, които са ми се стрували пропуснати. Като всеки прохождащ артист в началото исках всичко да ми се случи веднага и по най-добрия начин. Но животът ме научи, че сладостта от сбъдването на мечтите е именно в това да извървиш пътя до тях.“
ПЕТ ДНИ са почивните й за тази година. „Обичам да си почивам сама. И се опитвам да го правя активно. Отивам на някое красиво място и просто се наслаждавам на няколкото откраднати дни. Това лято бях в Капри и за 5 дни се заредих с толкова енергия, че да ми стигне до края на годината.“ Нищо чудно, че за свое любимо занимание напоследък определя откраднатото време за срещи с приятелите си. И че никога не си изключва телефона: „Все си мисля, че в момента, в който го изключа, някой, когото обичам, ще има нужда от мен и няма да ме намери. Това е болестта на съвременните комуникации.“
КИНОТО е сред сладките предизвикателства, изпречили се на пътя й. В няколкото епизодични роли във филми се хвърля като на шега: „Моята най-голяма филмова роля е поддържаща във филма „Механикът“ с Долф Лундгрен. Кастинг-режисьорът, който ме покани – Мария Станишева, провокира в мен желанието да опитам тази тръпка, и то нееднократно. Аз в никакъв случай не съм добра актриса и вярвам, че всеки трябва да намери своята сфера на изява. Така че за мен това бе просто удоволствие и интересно предизвикателство.“
НЕ Е ИЗНЕНАДА, че Мария закъснява за срещи. Изненадващо е как винаги екипът бързо й прощава и наваксва закъснението. Вероятно заради голямата обезоръжаваща усмивка, която изключва всички съмнения, че някога за нещо би могъл да й се разсърдиш, и енергията, с която бърза да организира нещо забавно, стопяващо всяко породило се напрежение.
КАЛИНКИТЕ са важна част от живота й. На дясната си китка е татуирала буболечката, носеща щастие – прави я преди 3 години като подарък за рождения си ден. Щастие й носят още две дами с име Калина – с първата изгражда целия си имидж в началото на кариерата, с втората започва новото десетилетие.
ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ е нещо, за което Мария никога не говори (според излязла наскоро класация тя е най-мистериозната спрямо личния си живот звезда в България). „Това е много малка частица от моето време и затова я пазя толкова ревностно. Не мисля, че да робуваш на обществени нагласи е добър съветник във важните избори в живота. А да разпознаеш партньора си в човека срещу теб е едно от благословенията, които имаме. Не бих искала да правя компромис просто за да съм поредната, която има своето семейство по общоприетите начин и време за него. Знам, че в момента, в който голямата любов ми се случи по най-пълноценния начин, ще мога да я разбера, вече имам житейския опит да я разпозная. И тогава няма да има причина да не говоря за нея, защото това ще е един от най-щастливите моменти в живота ми. И най-естественото му развитие.”
ПРОГРАМАТА й до края на годината продължава със серия концерти – през септември на Аполония в Созопол, Варна и Пловдив, а през октомври - във Велико Търново. Без да забравя подготовката на новия си албум, чието представяне предстои през декември. А тази есен ще чуем и третия сингъл от албума след вече наложилите се Truly и I Like.
ТВОЯТ КОМЕНТАР