Защото първата българска рокля, която стъпи на Оскарите, бе нейна.
Защото направи собствени линии официални и булчински рокли, дънки, бижута, обувки и слънчеви очила.
Защото последното й ревю бе по световни стандарти.
Защото роклите й са перфектни като линия и изработка.
Защото колекциите й се продават в София, Лос Анджелис, Лас Вегас, Москва, Амстердам и Дубай.
Защото не може да рисува, но шие всяка рокля без нито една проба.
Защото за миналата година е продала над 500 рокли само в България.
Защото постигна това за 7 години.
Защото е българка.

По образование си инженер по автоматизация на производството, а работиш като моден дизайнер. кога и къде е началото на това, което правиш?
Моята сватба през 1996 г., за която уших сама роклята си. Беше по-скоро рокличка - ултра къса, защото се омъжих през юли, воал, под който бях с дълга, сплетена на плитка коса и обувки с огромни платформи и много високи токове. Изобщо много ретро. Същата година се роди първото ми дете. 3 години го гледах и когато тръгна на детска градина, вече имах идея с какво ще се занимавам и как ще стане това. Регистрирах фирмата на 6 май 1999 г. Малко след това направих първия си магазин в Пазарджик. Беше най-красивият по това време там. 2001 г. забременях с второто ми дете и стана невъзможно да се занимавам. Аз съм върла привърженичка на майчинството, на това децата да се кърмят и гледат независимо колко и каква работа имаш, как ще се отрази това на външния ти вид и т.н. И 2003 г. след второто майчинство направих първото си ревю в Царския дворец. Това се случи през май, а декември открих магазина в София.

Чакай, чакай... нае опитни шивачки в началото и с тях започна, така ли?
Може би трябваше да започна от там, че аз самата мога да шия страхотно. Шия най-добре от всички в ателието. Сядам на машината, сама правя кройките - нямам технолог, нямам конструктор, единственото, с което разполагам, е един шивашки екип. И всички в него са обучени от мен. В момента, в който дойде нова шивачка, значи тя или може да работи, или не; или се вписва в екипа, или не. Аз не разчитам на нейните умения. Не казвам, че знам всичко. Но имам усета, измислила съм го и знам как да се зашие. Като ми кажат „не може да стане"... Не може да не може - ще се смени редът на операциите, но това не може да не се ушие така. Не може да няма цип тук или джоб там. Те много се шегуват с това, че за мен няма невъзможни неща в тази област.
И другата тайна е, не знам дали е тайна, но е някакво тайнство - ние шием без проби. Всички наши клиенти могат да го потвърдят. Като кажат кога ще ми е първата проба - ама няма първа проба, направо идваш и си взимаш роклята. А те - добре де, аз за права пола ходя три пъти на проба, вие искате да ми кажете, че булчинската рокля ще дойда да си я взема без проба. Така е.

Кой те научи да шиеш?
Баба ми. Учеше ме за пропорциите на човешкото тяло, за краката, формите и какви дължини трябва да са дрехите. Когато аз се обличам, какво трябва да спазвам. Първата си дреха уших в 7-ми клас - eдна памучна тюркоазена риза на черни точки.

И как успя да организираш целия този бизнес?
Една птичка пролет не прави. Това е ясно на всички. Аз съм дизайнерът и лицето на този бизнес, но зад мен стоят директор маркетинг и продажби, шеф на ателие, шивачи и всякакъв род организатори - тези, които се занимават с доставка на платовете....

Не са ли твоя грижа платовете?
Аз ги избирам. Но има човек, който като дойде платът, трябва да сравни по фактурите доставката, дали цветът е точен и т.н. Има стегната организация, без която не може да просъществува и капка бизнес. Не че не може да излезе една рокля на ден, но целта ми не е това. Вече мисля в такива мащаби и толкова неща мога да реализирам и направя, че едната рокля не ми е съществена.

Тогава същественото - излезе ли на печалба в бизнеса, кога и какво казват числата днес?
Да - втора, максимум третата година. Няколкостотин рокли, продадени само в България за миналата година. За Москва също шием много. Всеки ден от ателието ни излизат между една и две рокли. Това са поръчки, които са продадени или тепърва ще се продават. Значи, магазини в Москва, Дубай, Лос Анджелис, Лас Вегас и Амстердам. В Мюнхен за съжаление не се разбрахме с партньорите и закрихме магазина, макар че тръгна много добре.

Навсякъде работиш с партньори?
Да. Нямам възможност да откривам сама магазини. Това е световен модел, не е нещо, измислено от мен.

Правиш рокли, обувки и бижута, от месец вече и дънки и слънчеви очила... какво следва?
Бельо, чанти и колани. Имам много идеи, имам кройки направени, но не съм намерила още къде и как. Очилата направих с единствения български производител - Kwiat, а дънките са мои, "виновни" за тях са клиентките ми. Не се шият в България - това качество е невъзможно да се постигне тук. Но беше едно ходене по мъките - какъв деним, как да се вари, какви капси да се сложат, какви бродерии... Един модел дънки има досие от около 20 страници. В него е записано какъв е платът, номерът на денима, какви са конците - избират се от едни огромни картели, пък дали да са преливащи, после номерът на конците на оверлога отвътре, оттам къде да са прищипнати при варенето, в какъв препарат ще се варят, после се пуска бродерията... Аз давам нарисуван проекта, правят я бод по бод, след което ми я изпращат за одобрение. Поне 5 пъти съм сменяла цвета на конците за бродираните ангелчета. Самият процес е много дълъг и независимо, че изнасяш производството, е съпътстван с други неудобства. Всеки ден невероятно количество телефонни разговори, ходене до фабриката 150 пъти, обсъждане на всеки детайл. Че капиталовложението и като средства, и като труд е голямо, така е. Но без това не може да се реализира.

Кога спиш?
На практика, когато подготвям ревю, не знам кога и къде - дали в ателието, или в къщи. Новата колекция аз си я пипам с ръцете, аз си я режа, аз си я благославям.... По-страшното обаче е, когато очите ми се затварят, не мога да дишам от умора, не знам къде съм, но мозъкът ми е буден и бълва идеи.

Кога започва денят ти?
В 6 сутринта. Ставам, тренирам - 30-40 минути упражнения вкъщи, защото нямам време за фитнес, започвам да будя децата и мъжа ми от 7 без нещо, за да станат към 7.30 ч. През това време им подготвям дрехите, гладя и така. Имам 20 минути за душ, грим, облекло и тръгвам.

И приключва към...
Различно - понякога в шест, понякога в осем, дванайсет, случвало се е и по-късно. Щастлива съм, когато спя 8 часа. И мозъкът ми също спи.
Знаеш ли, на 23 (януари, след ревюто, б.а.) се прибрах и спах. На 24-ти станах на обяд. И всичко ми се струваше история. Включих телефона, той не спря да звъни. Стана 4 часът и аз се побърках.

И отиде в ателието?
Не, въздържах се. Но като цяло на мен 3 - 4 дни почивка са ми достатъчни, максимум седмица. След нея ми става тягостно. Аз имам нужда от работата. По кафета не ходя - това да свърша работа и да отида на кафе или ресторант - никога и с никого. Аз си отивам вкъщи.

Щастлива ли си?
Да. Аз си имам семейството, децата, работата. Имам си филма с ревюто от предния ден. Не гледам ревюто отпред, аз съм зад сцената. И докосвам всяка една манекенка, преди да излезе - за късмет, аз я благославям. Тя трябва да излезе и да покаже най-доброто от себе си. И с всяка рокля съм така - в момента, в който режа плата, той е частица от мен.
Има една ножица - ръчна, със специално лазерно покритие, по-дълга от обикновените и с много остър връх. Всички в ателието знаят - на Виргиния ножицата като се каже и никой нито я използва, нито я докосва, само аз режа с нея. Дали ще бъде напръстник, друг шивашки инструмент, материал или някаква игла - това са символи, които носят силата на твоя талант, мощ, интуиция или както искаш го наречи.

И харесваш всичко, което правиш?
Има неща, които аз наричам пълнеж. Такива, в които нещо не е сполучливо и ги подобрявам след това. Има и такива, които въобще не лансирам - те са си в магазина и хората знаят, че ще ги намерят там.

Колко човека е екипът ти?
Около 50. И непрестанно се разраства.

Съпругът ти също работи с теб...
Всички сме в схемата. Не заради друго, но с него много добре се разбирам и работя. Забелязала ли си, че има хора, които отприщват определени неща в теб, и такива, с които си много близък, но не ти се случва нищо съществено. Той е от първите. Грижи се за една част от работата, която на мен винаги ми е била неприятна. Аз никога не съм обичала да се занимавам с маркетингови проучвания например, на мен ми дай да творя. В момента, в който ми се каже тази дата и аз трябва да направя еди си какво, аз започвам да събирам енергия и да творя. Това, което в България всички правят, е, че тя може да е дизайнер, може и ПР да си е и какво ли не. Аз не мога и не виждам смисъл в това. Той движи нещата с партньорите ни в чужбина, определя ценовата политика... Определено мислим в една посока. Той повече си поставя цели за разлика от мен. Аз никога не съм си мислила, че ще имам рокля на Оскарите и никога не съм се стремяла към това. (Миналата година Мария Новак присъства на церемонията по връчването на наградите Оскар, облечена в рокля на Виргиния Здравкова, б.а.) Всичко се случва някак си естествено.

Мислила ли си, че ще стигнеш до тук някога?
Никога. Има хора, които ме питат „Ама ти даваш ли си сметка какво си постигнала?". Патриот съм, но какво искам да ти кажа за българската публика: няма я тази сърдечност, няма я тази емоция, която трябва да се изрази от допира с красотата, и за това нямаме култура. Не го разбирам това. С какви ли не мръсотии съм се срещала, които нито съм заслужавала, нито разбирам....

Какви?
Краденето на кройки например. Но май вече свикнахме и с това. Те идват или пращат шивачките си, снимат роклите - абе, въобще много гротескно. Имам такива случаи, за които даже не искам да се сещам - едно, че ми е обидно, второ ми е непонятно, трето за мен е временно.

По чии идеални мерки работиш?
Имам си моя таблица. Пробвам на манекена и знам - на бюста как точно трябва да стои, къде да отпусна или вталя... Аз не мога да рисувам. Примерно една главичка и после правя роклята, презрамки къде искам да има, как продължава надолу - много смешно звучи, знам. Но не това ми върши работа, колкото описанието на досието отдясно. Рисувам технически: предната част трябва да е скроена веревно, коланът трябва да бъде окроен, вътрешната конструкция трябва да се скъси с 5 мм или чашката да се свали с 2 см на тайора, да се изправи малко шевът на тайора - моите досиета са такива.

Планираше ревю в Ню Йорк - кой те покани и ще се случи ли то?
Шефката на fTV за Гърция, която е организатор и на атинската седмица на модата, беше на наше ревю в София. Тя ме свърза с Book Moda Italia, които публикуваха материал и снимки от предишното ми ревю. Сега отново искат да публикуват материал в следващото си издание. Book Moda са съорганизатори на нюйоркската Couture Fashion Week - тя се провежда успоредно с традиционната модна седмица Olympus Fashion Week, и ме лансират като техен дизайнер. Искам да участвам - най-вероятно през септември, но ще видим какво ще стане.

Какви езици говориш?
Руски и английски.

Какво има най-много в гардероба ти?
Ризи. А за обувки да не говорим. Имам чувството, че всяка седмица ми произвеждат обувки. Купувам само ниски, защото ние такива не произвеждаме. Дънки и чанти също имам по много. Последната, която си купих, е на Yves Saint Laurent, а иначе харесвам чантите на Chloe, Gucci, имам най-новия модел на Prada - много красива чанта. Имаше време, когато харесвах и Louis Vuitton, но вече не.

Панталон или рокля?
В ежедневието - панталон, заради удобството и джобовете. За по-специален случай задължително рокля заради усещането за жена.

Къде пазаруваш?
Нерядко в Zara, H&M и Mango - защото имат 34 номер панталон, който вземам, без да меря. Кройките на ризите в тези масови вериги също са много добри. Харесвам Gucci, но от времето на Том Форд, Burberry, Dolce&Gabbana. John Richmond и DSquared също имат хубави кройки дънки, но, виж, никога няма да си купя дънки на Виктория Бекъм. Тя самата ми е много неприятна. 34-ти номер във Versace ми стои перфектно. Панталони, ризи, якета - имат точно като за мен и така, както аз обичам - като съм се нахранила, да не мога да ги закопчея. Прави сметка колко малко въздух допускам да има в дрехата въобще. Може би затова и роклите са ми такива.

На финала на ревютата си излизаш семпло облечена...
Обичам изчистената линия. Поддържам фигурата си и обичам да я подчертавам с дрехите, които нося. Не защото имам прекрасна фигура, а защото ми отива. Нося много мъжки тип дрехи - панталон с риза, която задължително е тясна, пуловер с шпиц деколте, риза и мъжки панталон. Сега съм на тема копринени поли с дантелки и панделки, които нося с тъмни чорапогащи и обли обувки.

Последната ти покупка?
Органайзер на Mulberry - направо се влюбих в него, като го видях. Всяка година изпадам в ужас, започна ли да търся бележник, в който да записвам това, от което искам да освободя мозъка си. Нали знаеш какво продават на нашия пазар? Е, как да не се зарадвам, като видях този в Harrod's.

Любимите ти марки и дизайнери?
Аз не робувам на марките, за мен са важни кройката и платът. Като дизайнери харесвам Том Форд, Ели Сааб и Валентино.

Бижутата?
Нося едно диамантено сърце на Piaget, което не съм сваляла, откакто ми го подариха. Халката и един пръстен - подарък от мъжа ми преди 14 години, също не съм сваляла. Сменям само часовниците, макар всички, които имам, да са мъжки тип или модел.

Какво има в дамската ти чанта?
Портфейлът ми, в който има повече бележки и листчета, отколкото пари, набор от документи, овлажнител за устни задължително, lip sculptor на Helena Rubinstein - уникален продукт, ключове за кола, ръкавици, разни дискове, крем за ръце Shiseido и втория телефон. И органайзерът, който е пълен със снимки, листчета, рисунки на децата и от който е закон, че не късам листове.

Козметиката?
Много е важна. От половин година ползвам Shiseido и за тяло, и за лице. Не харесвам опаковките на декоративната им козметика, затова ползвам Chanel. Всичко - и козметика, и дрехи купувам в движение.

Масажи, козметични салони, спа центрове?

Само hot stone масажите. Не обичам много да ми пипат тялото или поне не кой да е. Не обичам оживените места също - какъв спа център е, като гъмжи от бели хавлии?! С косата си не експериментирам - не я боядисвам, най-много бретона да скъся. Глезя се с масла, соли и млека в собствената си вана, сама вкъщи си правя педикюр и маникюр. Нямам време за такива неща.