Тя е само на 33 години, но вече е една от най-известните авторки в Англия. Историческата трилогия „Братството“, която пише цели 10 години, я изстреля на върха. По покана на ик Сиела Робин Йънг посети за първи път България за премиерата на втората си книга от сагата за рицарите тамплиери „Кръстоносен поход“.

Разговаряме за плюсовете и минусите на съвременния живот, за телевизионните реалити формати и илюзията, че може лесно да станеш звезда, за чара на класическото любовно писмо, за предимствата на хубавата книга, пред която и да е видеоигра.

Робин, ти си само на 33 години. Защо реши да пишеш за средните векове? Бягаш ли от действителността?

О, не. Просто попаднах на историческа книга за рицарите тамплиери, която силно ме впечатли, и започнах да изследвам този период. Може би щеше да ми е по-лесно да пиша на съвременни теми, но когато нещо те вдъхновява и разпалва въображението ти толкова, колкото мен тази история, имаш нужда да му се отдадеш. Писах трилогията цели 10 години. Беше ми приятно, желанието идваше от сърцето ми. Не беше работа, а необходимост.

Сравни живота днес и тогава. Какви сме спечелили и какво – загубили?

Хубавото на онези времена е, че са били построени невероятни църкви и са били нарисувани прекрасни картини на религиозна тема. От друга страна, църквата е налагала изключително аскетични правила на живот и е имало повече войни заради различните религии. В съвременния живот пък достъпните начини на комуникация ни отдалечават. Например джиесемът. Колко е лесно чрез него да се свържеш с някого! Тази връзка обаче е безлична. Някога общуването е било много по-физическо. Хората са се гледали в очите, прегръщали са се, изразявали са любовта си чрез писма. Красотата на този вид взаимоотношения вече я няма.

Би ли ти било приятно да получиш истинско любовно писмо?

Да, особено ако е от точния човек, който сега е тук с мен! (Робин е в България с приятеля си.) Независимо че ще е малко странно. Би било красиво наистина, но ще се задоволя и с обяснение по имейла или с есемес. Да напишеш и изпратиш любовно писмо, а и да го получиш, отнема повече време. Вече не можем да си представим живота без бързия имейл, на който получаваме бърз отговор. По-удобно е. Така че – нещо сме изгубили, нещо сме спечелили.

Ако можеш да избираш, кога би живяла – в Средновековието или днес?

В Средновековието животът е бил с пъти по-труден от днес. Хората са умирали от елементарни болести, в честите войни, бедността е била голяма. Онези времена със сигурност са били доста по-опасни в чисто физически аспект. Друг въпрос е, че светът днес е като едно глобално село. И тръпката да откриваш все нови и нови неща почти липсва. Въпреки това не бих избрала да живея в средните векове.

Как можа да напишеш три толкова дебели книги при положение, че през това време си работила? Днес младите хора губят интерес към това, което правят, при първа пречка.

Не съм по-различна от връстниците си, просто писането беше моята детска мечта. Дори и да не бях имала с романите си успех, щях да продължа да пиша. В Британия, а разбрах, че и в България, са популярни реалити предаванията.

У нас има телевизии, които излъчват само такива формати. Младите хора виждат как може да станеш звезда бързо и лесно. От друга страна, доста момичета мечтаят да се омъжат за футболист или за какъвто и да е известен човек - в това виждат начин да се реализират. Работата, свързана с много труд, вече не се възприема като начин да успееш.

А аз от малка гледах наша топ журналистка, която предаваше репортажи от Близкия изток, и за мен тя беше идеалът. Би било чудесно моделите за подражание на младите да са такива.

Но не си станала журналистка. Отказала си се.

Не съм се отказала от желанието си да се занимавам с писане, само че идеята да бъда писател се избистри по-късно. Дадох си сметка, че нямам толкова хъс и смелост да преследвам една история, както го правят журналистите. По-скоро ме привличаше уютът на усамотението, характерен за работата на писателите. Сега се чувствам на точното място и най-добре изразяваща себе си.

Четат ли младите хора в Англия? Защото у нас не четат много.

Аз и приятелят ми сме възпитани да четем. Смятам, че хората от моето поколение също четат. Но децата нямат интерес към книгата, което е тъжно. Писането на есемеси и имейли у нас дори рефлектира върху правописа. Някои думи вече се пишат по странни начини с цифри между буквите. Но пък в Англия в момента се прави много, за да се провокират тийнейджърите да четат. Например 2009 г. е обявена за Година на книгата и са предвидени доста събития в тази връзка, правят се и всекидневни уъркшопове.

Как би убедила тийнейджърите, че трябва да четат.

Когато четеш една книга, влизаш в нов свят. Въображението ти започва да работи на пълни обороти и буквално бълва различни образи и ситуации. Нито една компютърна игра не може да предизвика такива богати усещания.

За първи път си в София. Как ти се вижда?

Витоша е много красива, природата ви е невероятна. Завиждам ви за снега, у нас не вали сняг. Усещам, че в града има много история и има какво да се види. Настроена съм за приключение.