С любовно ястие жената прониква в мъжа
Тита най-добре знае как да приготви горещ шоколад и чилес ен ногада (пълнени чушки с орехов сос) - мексиканско ястие, което разпалва любовната страст. Великолепната героиня от романа на Лаура Ескивел „Като гореща вода за шоколад“ вкара в литературата ухания и вкусове, които разпалиха през 90-те страстите на читатели по цял свят. Книгата беше преведена на 35 езика и нареди авторката си до големите имена на магическия реализъм като Габриел Гарсия Маркес и Исабел Алиенде. Следващите романи на Ескивел - „Малинче“, „Съкровени вкуснотии“, „Законът на любовта“ и „Със скоростта на желанието“, също се радваха на успех. Голяма популярност спечели и филмът „Като гореща вода за шоколад“ (1992) по сценарий на самата Ескивел и режисиран от Алфонсо Арау - тогавашния й съпруг. От него тя има дъщеря, която в момента съвместява ученето на кинематография с отглеждането на малкия си син. 3-годишният внук е истинска страст за 61-годишната Лаура и както признава самата тя, се оправя доста по-добре от баба си с мобилния й телефон.
Кога си правите горещ шоколад?
Много бих се радвала да го правя всеки ден. Но щях да съм по-пълна, отколкото съм в момента, така че избягвам. Зимно време го правим по-често и по празници. Обичаме да го пием с чурос - мекици.
В книгата си „Със скоростта на желанието“ пишете, че рецептата на маите за горещ шоколад е само с вода.
Казват, че така дори е по-полезно за стомаха. Преди пристигането на испанците са правели шоколада с вода, защото не е имало крави, а значи и мляко. Човек е трябвало да изчака водата да кипне и точно в този момент да добави какаото. Разбърква се, за да се получи пяна. Така се пие шоколад. И без захар. Захарта също е донесена от испанците.
Маите освен рецепта за горещ шоколад са ни оставили и календара си, който свършва през 2012 г.
По тази тема има доста интерпретации, но много от тях не вземат предвид космологичното мислене. За маите завършването на един цикъл няма нищо общо с физическата страна на живота. Това е промяна на духовно равнище, промяна в съзнанието. Календарът на маите е лунен. Календарът на ацтеките е слънчев. В деня, в който си роден, двата календара започват да текат едновременно. Но слънчевият има 365 дни, лунният - 260. Така че те полека-лека се разминават. Когато станеш на 52 години, пак се изравняват. Тогава е новото ти раждане. Така че на всеки 52 години в една къща се е правела церемония, в която са се чупели всички съдове, и е започвал нов живот. Това ще стане и в 2012-а. Ще има изравняване и ще се сложи начало на друго ниво на духовността.
Ще се променим рязко, така ли?
Това не може да се случи магически, трябва да е продукт на вътрешна работа. Карат ни да вярваме, че ние сме това, което правим. Но извън това, което прави, човек е и това, което мисли, чувства, това, което го свързва с универсалния дух. Косата побелява, излизат бръчки. Но най-важни са вътрешните процеси. Онова, което човек разбира за самия себе си и което предава на другите.
Като заговорихме за възрастта, вие изглеждате чудесно. Но възрастта е болезнена тема, особено за жените. Какво е отношението ви към пластичните намеси?
Никога не бих си направила пластика. Сигурна съм, че за човек, който ми поиска автограф на моя книга, защото му е харесала, защото съм му дала нещо, установили сме връзка, не би имало значение дали съм побеляла и набръчкана. Проблемът би бил, ако мен това ме вълнуваше. Аз съм преживяла една красива трансформация. За мен това беше акт на освобождаване, откровено ви казвам. Когато си дадеш сметка, че ти не си тялото си, т.е. че живееш временно в него, но то не те дефинира, в този момент се освобождаваш. За мен дори това, че човек не възбужда емоции в околните, е красиво, защото мога да говоря по-свободно с всеки мъж, дете, момче. Сега не се притеснявам какво мислят хората срещу мен. Привличането вече не е елемент от комуникацията, само приятелството. Става въпрос за споделяне на идеи, за взаимна симпатия.
Вашата героиня Тита е жертва на леко зловеща традиция - най-малката дъщеря в семейството да не се омъжва, за да може да гледа майка си до края на живота й. Съществува ли наистина такава традиция в Мексико?
Не, аз я измислих, но на базата на моята фамилна история. Става въпрос за сестрата на баба ми, която не познавам. Тя наистина се е казвала Тита и е гледала майка си до смъртта й. На стари семейни снимки се вижда как се е променяло лицето на Тита в течение на времето. Била е много красива. Полека-лека у нея се появява една тъга. Има снимка на моята прабаба, вече много възрастна. И въпросната Тита, също възрастна, е прегърнала майка си. В погледа й има нещо, от което те заболява сърцето. Когато прабаба ми е починала, 3 месеца след това е починала и Тита. Просто не е имала повече цел в живота. Написах история за това как бих искала тя да беше изживяла живота си. Много хора после коментираха, че и в техните семейства това се е случвало.
Тита предава емоциите си на другите чрез храната. На сватбата на мъжа, когото обича, тя прави торта, която разплаква всички. А нейните пълнени чушки с орехов сос предизвикват истинска любовна вакханалия. Случвало ли ви се е нещо подобно?
Аз съм хранена от майка ми цял живот. Готвенето беше нейният начин да предава любовта си. Човек пристигаше в нейната къща, отваряше вратата и веднага го удряше ароматът на прясно опечен хляб, на кухня. И първото, което правеше майка ми, беше да те сложи на масата и да те нахрани. Моите племенници и досега казват: знаехме, че щом отидем при баба, трябва да ядем.
Имате внук на 3 години. Кое е любимото нещо, което му готвите?
На него му харесва оризът. В Мексико в ориза слагаме настъргани моркови, леща и доматен сос и той става червен.
От книгите ви излиза, че добрите готвачки са и добри любовници. Страстта в кухнята подсказва страст в леглото, така ли е?
Моя приятелка журналистка имаше рубрика „Смелата готвачка“ в едно списание. Тя и в живота си е много смела, чувствена, много екстровертна. Цялата й кухня е такава. Вярвам, че когато жената готви и споделя с човека, когото обича, едно блюдо, сексуалността в отношенията им се обръща. В секса мъжът навлиза в жената. А сега жената, която дава храната и предава чрез нея духа си, навлиза в мъжа. И така се постига равновесие между мъжа и жената.
Вие имате ли профил в туитър или фейсбук?
Преди 15 дни си изтрих профила във фейсбук. Имах твърде много приятели и съобщения. Написах на стената си, че искам да съм много модерна, но не ми се удава. Дъщеря ми следеше реакциите и каза, че станал цял дебат. Хората казвали: не, Лаура, моля те, недей да си триеш профила. Можеш да наемеш човек да се занимава с това, да отговаря вместо теб, но моля те, недей да си триеш профила. А други казвали: точно така, много добре правиш, откажи се, занимавай се само с писане. Бъди свободна!
Лаура Ескивел горещо поддържа д-р Масару Емото и неговата теория, според която човек може да въздейства с мислите и чувствата си върху молекулите на водата. Емото в момента се опитва да обърне ефекта на радиацията върху водата в Япония. „Всички, които го обичаме, му пращаме пари, защото сме сигурни, че той ще успее чрез любовта да неутрализира ефекта от радиацията - казва в края на разговора ни Лаура Ескивел. - Думата е вибрация, енергия. Ако тялото ни е на 70% вода и аз в този момент те благословя от сърце, ще има промяна в молекулярната структура на твоето тяло.“ Така, благословена, се разделих с голямата писателка. И може би с тази променена молекулярна структура и моят шоколад някой ден ще се получи истински горещ, разтапящ и пълен с любов, както го прави Тита.
Лаура Ескивел беше в София за връчването на журналистическите награди M-Tel Masters. Интервюто е направено със съдействието на ИК Колибри – нейните български издатели.
Тита най-добре знае как да приготви горещ шоколад и чилес ен ногада (пълнени чушки с орехов сос) - мексиканско ястие, което разпалва любовната страст. Великолепната героиня от романа на Лаура Ескивел „Като гореща вода за шоколад“ вкара в литературата ухания и вкусове, които разпалиха през 90-те страстите на читатели по цял свят. Книгата беше преведена на 35 езика и нареди авторката си до големите имена на магическия реализъм като Габриел Гарсия Маркес и Исабел Алиенде. Следващите романи на Ескивел - „Малинче“, „Съкровени вкуснотии“, „Законът на любовта“ и „Със скоростта на желанието“, също се радваха на успех. Голяма популярност спечели и филмът „Като гореща вода за шоколад“ (1992) по сценарий на самата Ескивел и режисиран от Алфонсо Арау - тогавашния й съпруг. От него тя има дъщеря, която в момента съвместява ученето на кинематография с отглеждането на малкия си син. 3-годишният внук е истинска страст за 61-годишната Лаура и както признава самата тя, се оправя доста по-добре от баба си с мобилния й телефон.
Много бих се радвала да го правя всеки ден. Но щях да съм по-пълна, отколкото съм в момента, така че избягвам. Зимно време го правим по-често и по празници. Обичаме да го пием с чурос - мекици.
В книгата си „Със скоростта на желанието“ пишете, че рецептата на маите за горещ шоколад е само с вода.
Казват, че така дори е по-полезно за стомаха. Преди пристигането на испанците са правели шоколада с вода, защото не е имало крави, а значи и мляко. Човек е трябвало да изчака водата да кипне и точно в този момент да добави какаото. Разбърква се, за да се получи пяна. Така се пие шоколад. И без захар. Захарта също е донесена от испанците.
Маите освен рецепта за горещ шоколад са ни оставили и календара си, който свършва през 2012 г.
По тази тема има доста интерпретации, но много от тях не вземат предвид космологичното мислене. За маите завършването на един цикъл няма нищо общо с физическата страна на живота. Това е промяна на духовно равнище, промяна в съзнанието. Календарът на маите е лунен. Календарът на ацтеките е слънчев. В деня, в който си роден, двата календара започват да текат едновременно. Но слънчевият има 365 дни, лунният - 260. Така че те полека-лека се разминават. Когато станеш на 52 години, пак се изравняват. Тогава е новото ти раждане. Така че на всеки 52 години в една къща се е правела церемония, в която са се чупели всички съдове, и е започвал нов живот. Това ще стане и в 2012-а. Ще има изравняване и ще се сложи начало на друго ниво на духовността.
Ще се променим рязко, така ли?
Това не може да се случи магически, трябва да е продукт на вътрешна работа. Карат ни да вярваме, че ние сме това, което правим. Но извън това, което прави, човек е и това, което мисли, чувства, това, което го свързва с универсалния дух. Косата побелява, излизат бръчки. Но най-важни са вътрешните процеси. Онова, което човек разбира за самия себе си и което предава на другите.
Като заговорихме за възрастта, вие изглеждате чудесно. Но възрастта е болезнена тема, особено за жените. Какво е отношението ви към пластичните намеси?
Никога не бих си направила пластика. Сигурна съм, че за човек, който ми поиска автограф на моя книга, защото му е харесала, защото съм му дала нещо, установили сме връзка, не би имало значение дали съм побеляла и набръчкана. Проблемът би бил, ако мен това ме вълнуваше. Аз съм преживяла една красива трансформация. За мен това беше акт на освобождаване, откровено ви казвам. Когато си дадеш сметка, че ти не си тялото си, т.е. че живееш временно в него, но то не те дефинира, в този момент се освобождаваш. За мен дори това, че човек не възбужда емоции в околните, е красиво, защото мога да говоря по-свободно с всеки мъж, дете, момче. Сега не се притеснявам какво мислят хората срещу мен. Привличането вече не е елемент от комуникацията, само приятелството. Става въпрос за споделяне на идеи, за взаимна симпатия.
Вашата героиня Тита е жертва на леко зловеща традиция - най-малката дъщеря в семейството да не се омъжва, за да може да гледа майка си до края на живота й. Съществува ли наистина такава традиция в Мексико?
Не, аз я измислих, но на базата на моята фамилна история. Става въпрос за сестрата на баба ми, която не познавам. Тя наистина се е казвала Тита и е гледала майка си до смъртта й. На стари семейни снимки се вижда как се е променяло лицето на Тита в течение на времето. Била е много красива. Полека-лека у нея се появява една тъга. Има снимка на моята прабаба, вече много възрастна. И въпросната Тита, също възрастна, е прегърнала майка си. В погледа й има нещо, от което те заболява сърцето. Когато прабаба ми е починала, 3 месеца след това е починала и Тита. Просто не е имала повече цел в живота. Написах история за това как бих искала тя да беше изживяла живота си. Много хора после коментираха, че и в техните семейства това се е случвало.
Тита предава емоциите си на другите чрез храната. На сватбата на мъжа, когото обича, тя прави торта, която разплаква всички. А нейните пълнени чушки с орехов сос предизвикват истинска любовна вакханалия. Случвало ли ви се е нещо подобно?
Аз съм хранена от майка ми цял живот. Готвенето беше нейният начин да предава любовта си. Човек пристигаше в нейната къща, отваряше вратата и веднага го удряше ароматът на прясно опечен хляб, на кухня. И първото, което правеше майка ми, беше да те сложи на масата и да те нахрани. Моите племенници и досега казват: знаехме, че щом отидем при баба, трябва да ядем.
Имате внук на 3 години. Кое е любимото нещо, което му готвите?
На него му харесва оризът. В Мексико в ориза слагаме настъргани моркови, леща и доматен сос и той става червен.
От книгите ви излиза, че добрите готвачки са и добри любовници. Страстта в кухнята подсказва страст в леглото, така ли е?
Моя приятелка журналистка имаше рубрика „Смелата готвачка“ в едно списание. Тя и в живота си е много смела, чувствена, много екстровертна. Цялата й кухня е такава. Вярвам, че когато жената готви и споделя с човека, когото обича, едно блюдо, сексуалността в отношенията им се обръща. В секса мъжът навлиза в жената. А сега жената, която дава храната и предава чрез нея духа си, навлиза в мъжа. И така се постига равновесие между мъжа и жената.
Вие имате ли профил в туитър или фейсбук?
Преди 15 дни си изтрих профила във фейсбук. Имах твърде много приятели и съобщения. Написах на стената си, че искам да съм много модерна, но не ми се удава. Дъщеря ми следеше реакциите и каза, че станал цял дебат. Хората казвали: не, Лаура, моля те, недей да си триеш профила. Можеш да наемеш човек да се занимава с това, да отговаря вместо теб, но моля те, недей да си триеш профила. А други казвали: точно така, много добре правиш, откажи се, занимавай се само с писане. Бъди свободна!
Лаура Ескивел горещо поддържа д-р Масару Емото и неговата теория, според която човек може да въздейства с мислите и чувствата си върху молекулите на водата. Емото в момента се опитва да обърне ефекта на радиацията върху водата в Япония. „Всички, които го обичаме, му пращаме пари, защото сме сигурни, че той ще успее чрез любовта да неутрализира ефекта от радиацията - казва в края на разговора ни Лаура Ескивел. - Думата е вибрация, енергия. Ако тялото ни е на 70% вода и аз в този момент те благословя от сърце, ще има промяна в молекулярната структура на твоето тяло.“ Така, благословена, се разделих с голямата писателка. И може би с тази променена молекулярна структура и моят шоколад някой ден ще се получи истински горещ, разтапящ и пълен с любов, както го прави Тита.
Лаура Ескивел беше в София за връчването на журналистическите награди M-Tel Masters. Интервюто е направено със съдействието на ИК Колибри – нейните български издатели.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ПОСЛЕДНО
МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА
