Близо година след като най-успешният български поп дует Каризма престана да съществува по желание на Миро, сценичната му половинка Галя споделя с читателките на ЕВА какво се случва с нея, вярно ли е, че е изпаднала в депресия, и как реагира на нападките от страна на бившия си партньор.

Ако да си почиваш на плажа и да се печеш на слънце е форма на депресия, то значи съм в най-сладката такава! Мисля, че направихме хубави неща с Миро заедно в творчески екип, а сега е време всеки да направи нещо друго, това е естественият ход на живота!

И все пак – в депресия ли си? Факт е, че Миро те изостави.

Хората се събират, разделят и най-добре знаят какво се е случило помежду им наистина. Идеята на моя бивш партньор бе да продължи сам, като за него това означаваше край на групата. И толкова по въпроса. От мен – свободата и доброто пожелание за успех!

Какво правиш, докато не присъстваш в медийното пространство?

Намирам време за приятелите и за семейството си, наслаждавам се на разходки в парка, ходя на кино, ям пуканки, въобще правя, каквото ми дойде на ум. Радвам се на малките неща, слушам хубава музика и мечтая!

Защо Миро не пропуска да каже в публичното пространство нещо хапливо по твой адрес?

Нямам представа. Бяхме еднакви в самото начало, а сега сме твърде различни. Не мога да дам обяснение за неговите постъпки, но пък отговарям за своите. А и при зодия Риби (зодията на Миро, б.а.) нещата са много относителни – днес едно, утре друго...Това помага за изкуството, но при личните отношения не е особен плюс! Може би му трябва време, за да прецени нещата.

Къде ходи в тази една година, откакто пътуваш по света?

Бях в Тайланд, Турция, Англия, после почти два месеца прекарах в Слънчев бряг. Като че ли ми беше за първи път, сякаш никога не бях виждала морето. И въобще всичко изглежда по-ярко, по-красиво. Виждаш цветовете по-наситени и можеш да оцениш колко хубав е животът, когато не бързаш от репетиция за интервю, после за концерт и фотосесия. Ако ме питате, най-хубавата фотосесия е тази, която запомнят очите ти, но това един забързан човек не може да го усети в пълния му смисъл. После заминах за Америка и Мексико. Най-новата ми страст са Бали и Сингапур. Там хората са доста спокойни и смирени. А у нас като че ли нещо им става и освирепяват.

Напълняла ли си?

Е, ами да, може! Но съвсем малко.Обикновено се случва при спокоен живот. Хапвам сладко, почивам си повече, не мога да устоя на изкушението да опитам кухните на различните страни, в които ходя. Обаче започнах да се занимавам по-активно със спорт.

Имаш и нова прическа.

Досега само веднъж като по-малка съм се подстригвала късо. Тогава си отрязах златната плитка, майка ми още я пази. Но беше за разнообразие, дългата коса понякога те изморява. Да се подстрижа сега ми хрумна на плажа в Мексико. Бях с една огромна черна капела, стана ми толкова горещо, че се чудех какво да правя с косата си. Дадох си сметка, че от няколко месеца я нося все вързана или прибрана. И още нещо. Осъзнах, че минавайки от клип в клип, бях червенокоса, тъмнокестенява, брюнетка и едва ли не съм забравила истинския цвят на косата си… Искам да се върна към най-естественото в мен. Към музиката, която обичам, към нещата, които ме радват, към това, което Господ ми е дал.

Вече имаш собствен апартамент.

Да, на път съм да направя първия си дом. В момента го ремонтирам, много е вълнуващо! Изобщо тази година е ключова за мен. Годината, в която преминавам към истинската женственост.

Освен че се подстрига, сложи две кила отгоре и подреждаш дом, в какво друго ще се изрази твоята женственост?

Дадох си сметка, че не е необходимо винаги да бъда пред камера. Ти не правиш любов пред обектива, не казваш пред него на родителите си и на близките си колко ги обичаш. Парадността на публичния ми образ ме умори и вече не ми е интересна. Мисля, че след паузата, която правя, до мен ще останат хората, които могат да оценят това, което мога да им дам. Всеки иска да те пречупи през собствената си призма, а аз искам нещата да са ясни и категорични.

Т.е. този период от живота ти е тест освен за теб и за хората около теб. Промениха ли се приятелите ти?

Някои да, други не. Това е моментът да разбера кои са истинските хора в живота ми и да започна да им давам повече, отколкото съм им давала преди. Защото сега ги оценявам много повече. Може би Господ ми е пратил тази ситуация именно, за да го осъзная.

Чу се, че ще осиновяваш дете. Някои го приемат като медиен трик.

Не беше медиен трик. Не съм го афиширала по медиите. На една благотворителна акция в дом за социално слаби деца сложиха в ръцете ми бебе. Не можех да го пусна. После ходех често да го виждам. Прииска ми се да се грижа за него. Но докато взема решение, докато го обмисля с родителите си, и когато бях готова да направя крачката, разбрах, че има семейство, което иска да го осинови. Прецених, че е по-добре двама родители да се грижат за него.

Какво последно да очакваме от теб като посланик на младежката организация на ООН у нас?

Планираме през юни с Графа и колегите от Фонда за население на ООН у нас, заедно с всички техни и наши партньори, фестивал на изкуствата под наслов “Сексът и любовта като форма на изкуство”. Моят дял ще е изложба от фотографии на деца със и без родители, деца щастливи и тъжни, както и такива от различни краища на света и националности.

Какво друго направи, докато си почиваше?

Поработихме със Сантра и Кристо по най-новия им проект - песента „Как не” и клипа към нея. Да създаваш нещо с млади артисти е много вълнуващо и приятно! Друго, което ми достави удоволствие, бе дуетът с Дени в Мюзик айдъл – младите те зареждат с особен ентусиазъм и те карат да си спомниш първите вълнения.

След толкова време отново на сцената. Трепна ли ти сърцето?

Разбира се, вълнувах се като за първи път! Беше ми приятно и мило да се върна на сцената, за да помогна на един млад талант да блесне. Колкото до мен, мисля, че има още много върхове за покоряване – но това са моите лични мечти в различни други области.

Но публиката определено те чака отново на сцената.

Чувам го непрекъснато от близки, приятели, колеги и от хора от улицата. Като че ли още не мога да се откъсна от удоволствието да разполагам с времето си, но музиката вече започна да звучи в главата ми и наистина искам да направя нещо интересно. Трябва обаче още, за да узрее. В Каризма понякога ни е отнемало година или две, докато осмислим новото, което искаме да направим. Хубавите неща отнемат време.

Кажи направо: ще пееш ли пак?

Естествено, че ще пея! Не мога да си помисля за друг вариант! Имам доста предложения от колеги, както и мои идеи. Но аз съм разсъдлив и внимателен човек. Затова за мен най-труден е изборът. Да избера това, което искам, и после да му се отдам изцяло. Ще има обаче промяна. Досега музиката винаги е била моят приоритет. Сега редом с нея ще бъде личният ми живот. Защото в края на краищата аз съм и млада жена. Надявам се да балансирам между двете неща.

Дала ли си си краен срок за вземане на решението?

Да, още малко. Ако кажа обаче колко, няма да е изненада, а аз обичам да изненадвам публиката си. Все пак човек трябва да се засили, преди да скочи. А ако някой като мен е бил в покой, му трябва по-голямо предизвикателство. Всъщност в момента търся предизвикателството, което да ме извади от равновесие и да ме накара да създам нещо. Както винаги се е случвало досега.

Има ли човек до тебе в момента?

Да, има някой, което ме прави много щастлива… Засега ще кажа само, че съм в отлично романтично настроение!