Известната психотерапевтка направи прецедент на книжния пазар още с първите си две книги “Мира нямам” и “Вяра имам”, които достигнаха тираж от 20 000, невероятен за българско издание. Новото при “Всички можем да летим” е, че към томчето има диск, в който Мадлен чете някои от стиховете си на фона на природни звуци и пее песен, написана специално за нея от Хайгашот Агасян. Защо не е оставила това да свършат актьор и певец? Защото 12-годишният й опит на психотерапевт я е научил, че посланието трябва да се предава лично. Разговаряме за това как всички можем да се научим да летим.

По принцип поезията лекува и пишещия, и четящия. Защото говори със символи, а това е езикът на душата. Дори някой да не успее напълно да улови метафора или алхимичен символ, подсъзнанието му го разбира.

Значи в книгата ти има алхимични символи?

Има, разбира се. Какво означава алхимия? Това е единството на Адам и Ева в нас, което търсим, откакто сме били изгонени от Рая. Когато успеем да постигнем вътрешното обединение на мъжкото и женското в себе си, тогава сме постигнали алхимична трансформация, т.е. израсли сме истински. За да бъдем здрави психически, трябва както жената да има добрите мъжки качества, така и мъжът да има добрите женски.

В последно време обаче мъжкото взема превес в жената и обратното – женското взема превес в мъжа. Важното е мъжкото в жената да се изразява в борбеност, пробивност, инициативност, решителност, смелост и т.н., а не в цинизъм, грубост, неспособност да отстъпва, които я превръщат в ходеща карикатура. А добрите женски качества при мъжа са емоционалност, мекота, гъвкавост, доверяване, разкриване и т.н.

Кои проблеми могат да доведат до психически срив съвременната жена?

Много са. Стресът, преработването, липсата на контакт с природата например са причина за ранни критически симптоми. Друг проблем е липса на време за себе си. Жената трябва да има време да ражда. Няма значение какво - плетки, песни, танци, хубаво ядене. Както женското тяло е програмирано в него да влезе сперматозоид и то да го трансформира в нещо качествено друго, а ако плодът се преноси, загнива и жената може да умре в буквалния смисъл, така и ако в душата непрекъснато влизат оплождащи фактори, но ние не ги трансформираме, тя се депресира.

Ние работим, гледаме деца, дом. Значи, всяка жена нещо ражда. Ако това, което правиш, не отговаря на вътрешното ти усещане за смисъл, няма да изпитваш удовлетворение. Например ако жена с художествена вътрешна нагласа работи нещо монотонно, тя може да произведе най-голям брой продукти и с най-добро качество, но няма да има чувството за вътрешна свобода, за полет на душата. Трябва да се питаш кое е смисълът на живота ти и дали това, което правиш, го обслужва. Трябва да търсиш и да намираш. Онези, които мислят, че е невъзможно, ги моля да не пречат на другите, които го правят.

Дай ми пример със себе си.

Не вярвах, че да се казва „не“ може да бъде полезно. Смятах, че ще ми донесе отхвърляне от околните, че ще се чувствам лоша и виновна, защото проявявам егоизъм. После научих, че думичката „не“ е нещо много ценно, че е въпрос на самоуважение и че има начин да се каже любезно и с добро. Разбрах, че този модел на поведение може да бъде печеливш. Научих също, че падането по гръб не е пречупена гордост, а напротив - помолила съм и ми е било помогнато. Значи, усетила съм, че съм важна. Или пък си мислех, че да съблазнявам, означава да се подлагам и да манипулирам. После разбрах, че това означава да давам добро, за да получа добро.

Т.е. ако дойда при теб, ще ме научиш как нещата, които не ми харесват, да започнат да ми харесват. Или как, ако не са твоите, да ги отхвърлиш с мисълта, че отстояваш интересите си. Разбира се, в друга ситуация се налага да бъдем меки, приемащи, съгласни на компромис. И тук идва мястото на усета кой тип реакция да изберем за съответния момент. Така че по-скоро ще те науча да не губиш баланса между Да и Не.

Как да се пазим от преработване?

Работата е като наркотик, особено когато ни харесва. Като осъзнаем, че телата имат някакви лимити и че здравето не е неизменна категория. Като започнем да си задаваме въпроса кое не ми е наред, от кое ме боли и защо е така. Не е задължително да намираме отговорите. Самият факт, че се питаме, означава, че осъзнатостта ни расте.

Ти си психотерапевт, пишеш книги, статии, правиш преводи, психолог си към телевизионни предавания – това не е ли преработване?

Не. Имам си време за себе си. В кабинета съм от 7.30 до 2 ч. После се прибирам, чета книга, занимавам се с децата, приготвям вечеря. Петък ми е ден за срещи с приятели, за масаж или да напиша някоя статия. Това е т.нар. време за тишина. Душата говори тихо, тъй като за съжаление дълго не сме я чували. Бавно и полека в тишината ще започнем да долавяме първите й думички.

На пресконференция на един екстрасенс видях много хора, потънали в елементарни проблеми и неспособни да се измъкнат от тях.

Защото не успяват да дръпнат фара на съзнанието и да позволят да се освети по-широк кръг. Ако го направят, може да разберат, че това, което мислят за проблем, всъщност е шанс да сменят гледната точка. На среща с академик Лазарев една жена разказа за сина си, който на 27 години се смятал за пълен неудачник. Беше като сценарий на филм. Да не повярваш, че на един човек за кратко време могат да се струпат толкова лоши неща. Лазарев й каза: Вашият син е късметлия! Представяте ли си колко го обича съдбата, като му е сервирала всички уроци на млада възраст, та да има цял живот пред себе си да живее с научени уроци.
Обаче всеки предпочита да е богат и здрав. Защо казваме, че животът е наред, когато е розов? И после - фактът, че използваме израза наред, означава, че има редуване. Лайната се редуват с розите. Това е вселенският принцип за биполярността.

Според този вселенски принцип, когато ми се случи нещо хубаво, няма да мога да му се радвам с цяло сърце, защото ще мисля, че после е ред на кофти момент.

Напротив. Аз например не изпадам в драми, а се радвам на хубавите моменти. Защото знам, че гадните, които ще дойдат, няма да са вечни и ще ме научат на нещо, за да може следващото ми радване да е още по-пълно.

Има ли енергийни вампири?

Има. Примерно мрънкащите хора. Те непрекъснато карат околните да се занимават с тях и по този начин си печелят някакъв вид чувство за значимост. Такъв човек тежи и обременява. Макар че не го съзнава и се преживява като винаги прав.

Ако единият от двойката е такъв енергиен вампир, какви са твоите съвети?

Двамата да отидат на фамилна терапия. В хода й ще се разбере кой е невротичен и кой – здрав, и дали са един за друг. Някои хора не си пасват. Затова съществуват разделите. Както съществуват и срещите.

Приемаме, че са един за друг и че енергийният вампир е мъжът. Какво да направи жената, за да подобри микроклимата в двойката?

Не да размахва пръст, а да се опитва да променя в себе си нещата, през които той би могъл да се промени. Да му дава адекватна обратна връзка за това, което преживява и вижда в душата си. Да бъде по женски мъдра и понякога търпелива, но не робиня. Да даде шанс и на себе си, и на него да се търсят в различни светлини, за да може да се открият. В никакъв случай не бива да се разделят, преди и двамата да са осъзнати. Най-добре се прави с водещ терапевт, защото той знае пътя, по който да ги преведе.

Защо днес хората се женят на по-зряла възраст?
Защото имаме удължено детство. То и свръхобгрижеността на родителите ни правят по-несамостоятелни и неавтономни. Късното психично съзряване – за разлика от анатомичното, което е ускорено заради химиите, с които се тъпчем, води до противоречие. Телата ни отдавна са съзрели за обвързване, а психиката ни все още не е пораснала.

И все пак от обвързване се плашат по-често мъжете.

В жената е заложено мъжът да й даде относителна материална сигурност. А днес все повече живеем във времето на Имам, отколкото на Съм. Поставянето на материалните ценности на първо място кара мъжа да отлага обвързването. Защото вероятността да има кола, жилище и бизнес на 18 г. е почти равна на нула.

Не се ли изхабява връзката, когато двама продължат периода на гаджета едва ли не до безкрай?

Изхабяването зависи не от подписа, а от партньорите. Първото нещо, което двамата раждат, е тяхната връзка. Важно е в нея да има взаимни жестове. Партньорите да не спират да се съблазняват, непрекъснато да се опитват да си бъдат интересни, да внасят в живота си нови елементи. И трябва да искат да го правят. Много проблеми идват от това, че всеки от двамата действа от позиция на аз, а не от позицията на връзката.

Какво съветваш двойките ветерани, в които двамата са станали повече приятели, отколкото любовници?

Прекрасно е да са станали приятели. Ако не са, е пагубно за връзката. Истински порасналият човек знае, че любовта не е притежание. Ти не си моя, аз не съм твой. Любов и свобода са синоними. Тръгна ли да превръщам партньора си в собственост, да се опитвам да го ограничавам и да му налагам правила, както и той на мен, нищо няма да се получи. Така че приятелството е прекрасно, но трябва да върви със зрялост в отношенията.

Приключваш всеки разговор по телефона със съпруга си с въздушна целувка. Това твоя хватка на психолог ли е?

Това е усещането на душата ми. Ако някой тръгне в една връзка с идеята, че ще прилага фокуси, трикове, стратегии и няма да слуша гласчето на душата си, да не очаква, че ще се получи.

Читателки се оплакват, че партньорите им все по-рядко правят секс с тях с оправданието, че са уморени от работа.

В такъв случай жената трябва да е с по-силни стимули. Много е важно да е на ти със сексапила и еротиката, с умението да обича тялото си, за да може да накара и мъжа до себе си да го желае. Без значение какви са формите и конкретните му мерки. Тя трябва да се запита колко предразполага партньора си, кара ли го да я иска. Задължително трябва да има диалог. Мъжете понякога трудно се отпускат да говорят, но има начини и начини. Полекичка, с мекота, с женска енергия да се опиташ да стигнеш до него.

Но това означава непрекъснато да играеш някаква роля. Защо роля? Трябва да е удоволствие. Нали ти гониш своята потребност? Нали на теб ти е хубаво да получиш секс?

Значи, като го съблазняваш, работиш, за да задоволиш собствената си потребност. А и няма нищо по-утвърждаващо за един мъж от това да види, че жена му го иска. Това е страхотна оценка за него.

Каква радост може да ти донесе изпросеният секс?

Когато жените ми задават този въпрос, ги карам да се замислят защо смятат, че не заслужават да им е хубаво. Само такива жени чувстват поискания секс като изпросен. Ако смятат, че заслужават удоволствието, ще му се радват и ще го приемат като акт на себеуважение.

Кажи нещо леко и лесно, което да правим сутрин, за да бъдем в кондиция през деня.

Да се протегнем хубаво, да благодарим на Бог за първата осъзната глътка въздух след съня и да си кажем: благодаря ти, Господи, за този още един предстоящ ми красив ден, който ще напълня със съдържание.

Ти така ли си казваш сутрин?
Аз си казвам: мили Господи, ако пътят на хората, с които днес ще се срещна, минава през мен, нека бъда твой проводник по най-добрия начин.