Не ставам за политик като Шварценегер

Силвестър Сталоун (61) се появява на стадион „Сантиаго Бернабеу” в Мадрид, решен на всяка цена да защити последния си филм Джон Рамбо. Освен че изпълнява главната роля, Сталоун е сценарист и режисьор на четвъртата история за Рамбо точно 20 години след третата.

Ивайло Харалампиев 25 May 2008

Преди две години актьорът-ветеран съживи от архивите и другия от култовите си персонажи, Роки. И двата филма ухаят на сбогуване с героите, маркирали напълно кариерата на холивудската звезда. Сталоун обаче си оставя отворена вратичка за евентуален пети филм за Рамбо. Приятелите, колегите му и дори медиите отдавна го наричат Слай. Малцина знаят, че е завършил философия в университета в Маями. Живее в Лос Анжелис със съпругата си Дженифър Флавин и трите им дъщери.

Какво ви накара да възродите Рамбо след 20 години?

Същото, което ме накара да върна и Роки. Исках персонажите да се сбогуват със зрителите по достоен начин, да кажат нещо, което да е близо до хората. И реших да разоблича най-ужасяващото насилие, което остава безнаказано и на което и медиите не обръщат внимание. Зададох този въпрос на спецове от ООН и всички ми отговориха – Бирма.

Филмът се базира на истински събития, тази гражданска война продължава вече 60 години. Разбира се, че искам с този филм да направя и пари, но и да предизвикам емоции, каквито в модерните холивудски екшъни липсват.

Една от критиките към филма ви е, че е пълен с насилие.

В живота има много насилие. И нямам никакво намерение да го крия. Умишлено тонът е бъде реалистичен и дори жесток. Това е истинският ад, а не както обича да го представя Холивуд – като нещо героично и епично. По-голямата част от реалността е толкова чудовищна, че дори не може да бъде показана във филма. Това се случва не само в Бирма, но и в Сомалия, Кения, Ирак.

Как ще бъде приет според вас Рамбо от младото поколение?

Днешните младежи нямат представа кой е Рамбо, но отиват на кино от любопитство. За тях Рамбо е някакво странно животно, което са заловили в джунглата. Но ме учудва и радва в същото време, че в Щатите не орязаха сцени от филма, както обичат да правят.

Променил ли се е много героят ви за тези 20 години?

Всички се променяме, но в същото време Рамбо си остава онзи човек, присъствал винаги в историята, на който му се е паднало да направи нещо голямо. Той самият не го иска, но на практика няма избор. Трябва да свърши това, което съдбата му е отредила. При Рамбо няма усложнения, всичко е праволинейно. Доброто е добро, лошото – лошо! Правилата са ясни - лошите трябва да бъдат наказани, а слабите – защитени. Не е ли това моралът от приказките, с които всички сме израснали?

Защо избрахте да контролирате на практика целия филм – вие сте и сценарист, и режисьор?

Когато човек реши да се раздели с някаква част от живота си, го връхлитат по-различни чувства. Това е последният Рамбо и исках да съм много по-близо до цялата история. Когато друг контролира, нещата се разводняват и се губи автентичност. А и беше редно аз да поема цялата отговорност, така че ако се стигне до провал, виновен ще съм само аз.

А в чисто физически аспект как ви се отрази Рамбо 4?

Това за мен е най-тежкият филм, който съм снимал, но и най-благодарният. В ерата на компютърното кино исках да работим по стария начин. Усилията на целия екип от 600 човека бяха брутални. Работихме при температура 45 градуса без почивка. Жестоката природа, насекомите, змиите – всички тези екстремни условия сплотиха всички, които работихме там. В джунглата им казвах: Сега искаме да свършим, но един ден ще си спомняме с носталгия, изживейте тази авантюра, защото в живота ви няма да има друга такава, помнете ми думата!

Не криете, че подкрепяте републиканците за предстоящите президентски избори.

Най-много ми допада смелостта на Джон Маккейн. Има политически опит като сенатор, като военен е воювал във Виетнам, познава и проблемите на имиграцията.

Какви са в момента отношениета ви с най-големия ви конкурент в кариерата, Арнолд Шварценегер?

Някога бяхме врагове, сега сме приятели и често се събираме да пушим пури и да бъбрим. Той е истинско политическо чудовище и ако не сбърка нещо, ще стане президент на Щатите. Аз не струвам за голямата политика. Мен ме бива да си стоя вкъщи с дъщерите ми и кучето.

Вие спокойно бихте могли да се „оплачете”, че оставате рамкиран в два персонажа. Това притеснявало ли ви е наистина?

На този етап да мисля за смяна на имиджа е напълно нереално. Отдавна съм наясно, че за зрителите завинаги ще си остана Роки или Рамбо. Опитах на няколко пъти да направя завой, но вероятно заради специфичната ми мускулатура винаги останах свързан с този тип герой. Но това вече не е от особено значение, и без това като актьор не ми остава да работя още много.

Твърдението ви, че възнамерявате да се пенсионирате като актьор не звучи много убедително. Има ли някаква вероятност все пак да направите още един филм за Рамбо?

Ако този проработи добре, може и това да стане. Но би бил много различен филм от досегашните, нещо като експеримент. Ако се реша, този път нямам време за губене!

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР