Фонд “Ин витро” е най-добре работещото звено в здравната ни система

Г-жо Велчева, доста читателки питат дали е вярно, че фонд “Асистирана репродукция”, популярен като фонд “Ин витро”, спира дейността си.
И във фондацията се обаждат десетки жени със същия въпрос. Отговорно мога да заявя, че няма такова нещо. В момента Фондът за асистирана репродукция е най-добре работещото звено в здравната ни система. Естествено, няма как да няма проблеми. Той съществува по-малко от 2 години. И когато го създавахме, тръгнахме от нулата. Така че правим промени в движение. Гарантирам обаче, че със средствата на фонда няма злоупотреби. Знам го, защото през ръцете ми минават документите на всички жени, кандидатствали за финансиране от него.
Какви са новите моменти в работата на фонда?
Досега бюджетът беше 10 млн. лв., вече е 15 млн. Наложи се да направим корекцията, защото миналата година парите свършиха до края на август. След поредица от преговори бяха отпуснати още 5 млн., благодарение на които клиниките покриха част от разходите си до края на 2010 г. Все още текат плащания за жени, чиито процедури са приключили м. г., но ако има забавяне, това не значи, че фондът няма да плати. Апелирам към лекарите да не занимават пациентките с това какво се случва, какво се плаща и т. н. Когато клиниките подписват договор с Фонда за асистирана репродукция, той им гарантира изплащането на парите. Това не е работа на жените, за които са предназначени. Стресът, който се създава непрекъснато, пречи на пациентките по време на лечението си да бъдат адекватни и спокойни.
Някои клиники карат пациентките да плащат авансово процедурата, като гарантират, че ще им върнат парите, щом ги получат от фонда.
Имаше няколко клиники, които предлагаха такъв вариант. От началото на тази година обаче това не може да се случва. Така че ако някъде предложат на  пациентка да подпише договор за предварително плащане, не бива да го прави. Убедена съм, че новите правила отговарят адекватно на изискванията и на клиниките, и на пациентите.
Фондът вече ще покрива и разхода за трансфер на замразени ембриони.
Това е друг нов момент в работата му. След като на жената бъде направен опит ин витро и останат замразени ембриони, се плаща и замразеният трансфер. Досега го плащаше тя. Отчетохме това като празнина в правилника, защото около 18% от жените забременяват със замразени ембриони. С  тази нова точка ще стимулираме клиниките и лекарите да направят всичко възможно да извадят, оплодят и замразят качествени ембриони, да ги размразят качествено и след това, дай боже, жената да забременее с тях.
Доста пациентки не успяват да завършат процедурата ин витро в рамките на 6-те месеца, за които фондът отпуска парите. Има ли промяна в тази посока?
Парите вече ще се отпускат за година. Друга промяна е покачването на възрастта за зачеване ин витро със собствени яйцеклетки. От 43 години тя стана 49. Разбира се, много държим, когато жената е над 43 г., да има прегледи и мнение от различни специалисти, а не само от гинеколог. Ще се борим за финансирането и на процедури, които в момента не се заплащат от фонда.  
Намирате пари за финансиране и на донорски ин витро програми.
Защото те също не се покриват от фонда. Миналата година спечелихме проект от фондация “Америка за България”, чрез който осигурихме ин витро процедура със сперма от донор на 20 жени.
Според статистиката 25% от стерилитета при жените е на психологическа основа. Какво правите за тях?
От 2008 г. обучаваме психолози и правим групи за взаимопомощ в различни градове. В тези групи жените намират отговор на въпроси, свързани със семейството, с женствеността, с взаимоотношенията с партньора и т. н. И успяват да постигнат  по-голяма хармония със себе си. Защото от непрекъснатото ходене по клиники като че ли са забравили основната си функция: да обичат и да бъдат обичани. Мечтата ми е да накараме всеки лекар, който работи асистирана репродукция у нас, да осъзнае, че пациентките му имат нужда и от консултация с психолог.
У нас има бум на клиники за ин витро оплождане. Може ли да разчитаме, че всички са на ниво?
Нямам право да давам оценка на работата на клиниките, затова ще отговоря по друг начин. Жената, която сега е между 30 и 40 години, не е пациентът на 90-те г. Тя разполага с огромна информация, така че е почти невъзможно да я излъжат. От друга страна, може да си в клиника, която няма голяма успеваемост, но ако точно в нея се отнасят към теб като към личност, това е твоята клиника. Аз също имам репродуктивен проблем. Убедена съм, че лекарят, когото избрах, подхожда към мен по-най-добрия начин и не бих го сменила, макар че досега не съм забременяла. Много е важно да се научим да не трупаме обида, болка, разочарование. Смятам, че именно проблемът, който имам, ме направи толкова силна.