Пазете се от стиснати мъже
Български филм за любов - без изнасилване, социална мъка и някой някого да влачи за косата?! Режисьорът Илиян Джевелеков, продуцентите от „Мирамар“ (те стояха и зад „Дзифт“) и Нова телевизия ще се опитат да ни убедят, че мисията е възможна, от април, когато филмът love.net ще излезе на екран. Героите им са хора от средната класа - успешни в професиите си, живеят в красиви домове, използват нож и вилица дори когато са сами и са обединени от общ „порок“ - всички са в мрежата. В търсене на нови връзки, секс, нова любов, изгубената си любов... Сюжетните линии са няколко, на принципа на „Наистина любов“, кастингът е повече от интересен: Христо Шопов, Койна Русева, Захари Бахаров, Джон Лоутън (точно така, от Uriah Heep), Диана Добрева, Диляна Попова и героинята на нашето интервю – Лилия Маравиля.
Ако не сте я гледали в постановка в театър „София“, лицето й още този месец ще ви стане познато от рекламната кампания за филма. Фино, светло лице, по което емоциите играят деликатно и без ужасяващи гримаси. Във филма Лилия хваща мъжа си – в ролята Христо Шопов, в изневяра. Става случайно, когато един ден отваря компютъра му и вижда запаметен сайт за запознанства.
С Лилия Маравиля си говорихме за ролята й, за живота й зад кадър, за ревността и за това какво е да навършиш 40. Също за принципите, върху които се гради нейната собствена любовна мрежа – lilia_love.net. И за хората, които са в тази мрежа - за Лука и Паола.
как попада във филма Мисля, че ме харесаха още на първия кастинг. Трябваше да импровизирам сцената, в която героинята е шокирана, след като е разбрала, че мъжът й изневерява. На прима виста усетих болката и се разплаках от объркване и ужас. Винаги съм се чудела защо в такава ситуация жената тръгва с обвинения към другата: пачавра, парцал, тя ми отне мъжа. Как така? Какво е направила тя? Дошла е и го е взела ли? А той къде е в цялата тази работа? Ако има някой виновен, това е този човек. Той ти се е клел във вярност. Той те е предал.
за Христо Шопов Моят дебют в киното беше с Христо - в „Индиански игри“ на Иван Андонов пак бяхме двойка. Тогава бях първи курс в НАТФИЗ, ужасно притеснена, а той - много популярен след филма „Вчера“. Ето че се срещнахме след 20 години. Имаме сцена, в която аз трябва да го спечеля отново, да го прелъстя, и то при положение, че по сценарий не съм толкова желана... Не ми беше трудно да го направя, защото както екранната ни двойка се е отчуждила, така и ние бяхме малко чужди след 20 г. Екипът беше много доволен, включително и Христо самият, а е важно да се харесаш на партньор като него. С него много се усещаме.
за мъжа си Казва се Лука Маравиля и е роден в Рим. Както се шегувам – никой никога не може да му каже, че е селянин, защото е от Вечния град. Банков консултант е. Бизнесът му не е в България, пътува по целия свят. По образование е философ. От 15 г. живеем заедно, от 9 сме женени. Оженихме се един ден преди да се роди дъщеря ни Паола. Бях с огромния корем и само подписахме.
с какво я печели Лука Той е забавен, с изключително чувство за хумор. Много е щедър във всяко едно отношение. Това, което и до ден-днешен ме впечатлява, е колко много го харесват хората. Моите приятели и роднини са луди по него. Когато го заведох във Варна да го представя на родителите ми, Лука ги спечели абсолютно, като каза на майка ми: сега аз ще измия чиниите.
едно шумно италианско семейство С Лука много се обичаме, но и много си викаме. Не че се караме, така си говорим. В началото много се изненадвах, когато отиваме у родителите му и чувам от вратата, че майка му страшно крещи. Казвам си: Господи, какво се е случило, а тя говорела по телефона. Имам чувството, че и аз съм станала наполовина италианка. Ние сме една италианска фамилия, която оглася целия квартал.
голи роли Бях втори курс в класа на Коко Азарян, когато той ме избра за главната роля в „Лулу или кутията на Пандора“ в Театъра на армията. На финала трябваше да притичам гола през сцената. Беше някъде 91-а. Революция в театъра, фрашкано. Бяха го обявили като първата съблечена сцена , а мен - за най-голата актриса на българската сцена. Тогава си дадох сметка, че нямам от какво да се притеснявам, защото не аз се събличам, а моята героиня. Сега в „Електра“ играя с едно прозрачно боди и отново излязоха заглавия: Лилия Маравиля с голи гърди в „Електра“. Като че ли това е най-важното! Може да направи впечатление първите 15 мин., но то е част от костюма.
слуховете за връзка с Калин Врачански Пълни измислици. С Калин играем заедно в различни постановки и затова са тези слухове. Истината е, че аз още преди няколко години казвах, че е талантлив, отговаряха ми – няма да стане актьор от него. А сега! Елате да видите какво става на „Тримата мускетари“! Момичетата идват на театър като на среща с него. С фланелки с лицето му. То са писъци накрая на постановката. И той се смущава. Калин има харизма. Трябва му режисьор, който да работи с него, както в Народния театър работят с Деян Донков.
относно ревността Лука до такава степен е цивилизован, че не си е позволявал да покаже ревност или да ми направи забележка. Не мисля, че е перде и не му пука какви отношения имам с хората. Случвало се е на премиера в театъра да си държа ръката с някой колега. Не защото имам интимност с него, начинът ни на общуване е такъв. И Лука след това е подмятал: как си държеше ръката! Но не ми го казва с ревност, а като иронична забележка.
тези страшни 40 Дойде момент, в който се погледнах в огледалото и бях по-голяма. Беше около 40-годишнината ми. Мъжът ми казваше после: леле, в този период беше нетърпима. След като ги навърши тези години, се успокои и стана още по-хубава. Защо е такъв проблем тази 40-годишнина? Дали защото 40 г. в България не се празнуват? Според Лука това е най-голямата тъпотия.
пластични операции – да или не В моменти на депресия се затварям вкъщи и общувам основно със себе си. Решавам, че искам да си направя нов бюст, да си оправя лицето. Лука ми казва: добре, но не мисля, че имаш нужда. Макар да си дава сметка, че не става дума само той да ме харесва. Аз не съм само за лична консумация с моята професия. Моето огледало е дъщеря ми. Соча й: ето виж тези малки бръчици, а тя ми забранява да говоря така. Мамо, на теб не ти ли е ясно, че твоите бръчици са от това, че много се смееш. И си мисля - колко е хубаво на едно лице да видиш някаква история.
работен език Вкъщи си говорим на френски - аз съм завършила френска гимназия. Паола от първата си година проговори български и италиански. А Лука разбира, но не научи добре български. Говори за себе си в среден род: колко съм болно.
свекърът и свекървата Бащата на Лука беше представител на „Ал Италия“ в София, Лука беше на гости на родителите си и тогава се запознахме. Майка му и баща му вече са си в Италия. Имат една фантастична къща на 150 км от Рим, в Умбрия. Огромна, красива, за съжаление все по-рядко ходим там. Аз не мога да издържам на дълги почивки. Отивам, прочитам 5 книги и съм готова да се прибирам. Свекърва ми Мария Пия като италианка държи много на начина, по който изглежда къщата. След като загубих майка ми и баща ми, сега родителите на Лука са мои родители.
Паола, голямата любов Италианците казват на децата, които са по-привързани към майките си, „мамона“. Паола е мамона. Когато бях бременна, смятаха, че ще родя момче. И аз гладех корема си и повтарях: сини очи, сини очи. Защото да имаш сини очи е страхотно оръжие и за мъж. Ако знаех, че е момиче, щях да повтарям и: хубави крака, хубави крака. Паола е много хубава. Когато беше малка и излизахме навън, хората я заплюваха срещу уроки – пу-пу! Лука се вбесяваше, приемаше го като лична обида. Мъжът ми е широко скроен и щедър, истински късмет за нас с Паола. Давам си сметка, че едно от нещата, на които искам да я науча, е да внимава за стиснати мъже. За мен това е най-големият ужас.
Ако не сте я гледали в постановка в театър „София“, лицето й още този месец ще ви стане познато от рекламната кампания за филма. Фино, светло лице, по което емоциите играят деликатно и без ужасяващи гримаси. Във филма Лилия хваща мъжа си – в ролята Христо Шопов, в изневяра. Става случайно, когато един ден отваря компютъра му и вижда запаметен сайт за запознанства.
С Лилия Маравиля си говорихме за ролята й, за живота й зад кадър, за ревността и за това какво е да навършиш 40. Също за принципите, върху които се гради нейната собствена любовна мрежа – lilia_love.net. И за хората, които са в тази мрежа - за Лука и Паола.
как попада във филма Мисля, че ме харесаха още на първия кастинг. Трябваше да импровизирам сцената, в която героинята е шокирана, след като е разбрала, че мъжът й изневерява. На прима виста усетих болката и се разплаках от объркване и ужас. Винаги съм се чудела защо в такава ситуация жената тръгва с обвинения към другата: пачавра, парцал, тя ми отне мъжа. Как така? Какво е направила тя? Дошла е и го е взела ли? А той къде е в цялата тази работа? Ако има някой виновен, това е този човек. Той ти се е клел във вярност. Той те е предал.
за Христо Шопов Моят дебют в киното беше с Христо - в „Индиански игри“ на Иван Андонов пак бяхме двойка. Тогава бях първи курс в НАТФИЗ, ужасно притеснена, а той - много популярен след филма „Вчера“. Ето че се срещнахме след 20 години. Имаме сцена, в която аз трябва да го спечеля отново, да го прелъстя, и то при положение, че по сценарий не съм толкова желана... Не ми беше трудно да го направя, защото както екранната ни двойка се е отчуждила, така и ние бяхме малко чужди след 20 г. Екипът беше много доволен, включително и Христо самият, а е важно да се харесаш на партньор като него. С него много се усещаме.
за мъжа си Казва се Лука Маравиля и е роден в Рим. Както се шегувам – никой никога не може да му каже, че е селянин, защото е от Вечния град. Банков консултант е. Бизнесът му не е в България, пътува по целия свят. По образование е философ. От 15 г. живеем заедно, от 9 сме женени. Оженихме се един ден преди да се роди дъщеря ни Паола. Бях с огромния корем и само подписахме.
с какво я печели Лука Той е забавен, с изключително чувство за хумор. Много е щедър във всяко едно отношение. Това, което и до ден-днешен ме впечатлява, е колко много го харесват хората. Моите приятели и роднини са луди по него. Когато го заведох във Варна да го представя на родителите ми, Лука ги спечели абсолютно, като каза на майка ми: сега аз ще измия чиниите.
едно шумно италианско семейство С Лука много се обичаме, но и много си викаме. Не че се караме, така си говорим. В началото много се изненадвах, когато отиваме у родителите му и чувам от вратата, че майка му страшно крещи. Казвам си: Господи, какво се е случило, а тя говорела по телефона. Имам чувството, че и аз съм станала наполовина италианка. Ние сме една италианска фамилия, която оглася целия квартал.
голи роли Бях втори курс в класа на Коко Азарян, когато той ме избра за главната роля в „Лулу или кутията на Пандора“ в Театъра на армията. На финала трябваше да притичам гола през сцената. Беше някъде 91-а. Революция в театъра, фрашкано. Бяха го обявили като първата съблечена сцена , а мен - за най-голата актриса на българската сцена. Тогава си дадох сметка, че нямам от какво да се притеснявам, защото не аз се събличам, а моята героиня. Сега в „Електра“ играя с едно прозрачно боди и отново излязоха заглавия: Лилия Маравиля с голи гърди в „Електра“. Като че ли това е най-важното! Може да направи впечатление първите 15 мин., но то е част от костюма.
слуховете за връзка с Калин Врачански Пълни измислици. С Калин играем заедно в различни постановки и затова са тези слухове. Истината е, че аз още преди няколко години казвах, че е талантлив, отговаряха ми – няма да стане актьор от него. А сега! Елате да видите какво става на „Тримата мускетари“! Момичетата идват на театър като на среща с него. С фланелки с лицето му. То са писъци накрая на постановката. И той се смущава. Калин има харизма. Трябва му режисьор, който да работи с него, както в Народния театър работят с Деян Донков.
относно ревността Лука до такава степен е цивилизован, че не си е позволявал да покаже ревност или да ми направи забележка. Не мисля, че е перде и не му пука какви отношения имам с хората. Случвало се е на премиера в театъра да си държа ръката с някой колега. Не защото имам интимност с него, начинът ни на общуване е такъв. И Лука след това е подмятал: как си държеше ръката! Но не ми го казва с ревност, а като иронична забележка.
тези страшни 40 Дойде момент, в който се погледнах в огледалото и бях по-голяма. Беше около 40-годишнината ми. Мъжът ми казваше после: леле, в този период беше нетърпима. След като ги навърши тези години, се успокои и стана още по-хубава. Защо е такъв проблем тази 40-годишнина? Дали защото 40 г. в България не се празнуват? Според Лука това е най-голямата тъпотия.
пластични операции – да или не В моменти на депресия се затварям вкъщи и общувам основно със себе си. Решавам, че искам да си направя нов бюст, да си оправя лицето. Лука ми казва: добре, но не мисля, че имаш нужда. Макар да си дава сметка, че не става дума само той да ме харесва. Аз не съм само за лична консумация с моята професия. Моето огледало е дъщеря ми. Соча й: ето виж тези малки бръчици, а тя ми забранява да говоря така. Мамо, на теб не ти ли е ясно, че твоите бръчици са от това, че много се смееш. И си мисля - колко е хубаво на едно лице да видиш някаква история.
работен език Вкъщи си говорим на френски - аз съм завършила френска гимназия. Паола от първата си година проговори български и италиански. А Лука разбира, но не научи добре български. Говори за себе си в среден род: колко съм болно.
свекърът и свекървата Бащата на Лука беше представител на „Ал Италия“ в София, Лука беше на гости на родителите си и тогава се запознахме. Майка му и баща му вече са си в Италия. Имат една фантастична къща на 150 км от Рим, в Умбрия. Огромна, красива, за съжаление все по-рядко ходим там. Аз не мога да издържам на дълги почивки. Отивам, прочитам 5 книги и съм готова да се прибирам. Свекърва ми Мария Пия като италианка държи много на начина, по който изглежда къщата. След като загубих майка ми и баща ми, сега родителите на Лука са мои родители.
Паола, голямата любов Италианците казват на децата, които са по-привързани към майките си, „мамона“. Паола е мамона. Когато бях бременна, смятаха, че ще родя момче. И аз гладех корема си и повтарях: сини очи, сини очи. Защото да имаш сини очи е страхотно оръжие и за мъж. Ако знаех, че е момиче, щях да повтарям и: хубави крака, хубави крака. Паола е много хубава. Когато беше малка и излизахме навън, хората я заплюваха срещу уроки – пу-пу! Лука се вбесяваше, приемаше го като лична обида. Мъжът ми е широко скроен и щедър, истински късмет за нас с Паола. Давам си сметка, че едно от нещата, на които искам да я науча, е да внимава за стиснати мъже. За мен това е най-големият ужас.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА