по материали от чуждия печат

Хомеопатията се възприема като безопасен, но не много ефективен, дълъг и досаден метод на лечение, при който някакви сладки зрънца трябва да се приемат буквално по минути. Това ще ви каже всеки, който е пробвал. И може би нищо повече, макар тя да се практикува повече от 200 години по света и да е вече отдавна позната и у нас.През 1790 година немският лекар Самуел Ханеман въвежда нов терапевтичен принцип: "За лечението е нужно да се приема средство, способно да предизвика изкуствено болестта". Той стига до този извод, когато разбира, че хининът, с който лекуват маларията, може да причини на здравия човек същото заболяване. Както и че ако сдъвчеш клонче туя, веднага се появяват симптомите на трипер, който по това време лекуват ...правилно се досещате - с растението туя. Няколко години Ханеман изпитва върху себе си и членовете на своето семейство действието на различни лекарствени препарати и през 1796 г. публикува резултатите от труда си. Формулира основния принцип на хомеопатията: "Подобното се лекува с подобно".

В началото на 19 век са направени първите опити за узаконяване на хомеопатията, завършили неуспешно. На учените не им стигат многобройните примери, че хомеопатията работи, на тях им е нужно обяснение на механизма на действието й. А той до ден днешен си остава загадка. Чак в наши времена група френски учени издига хипотезата, че лекува не само лекарственото вещество, а и информацията за него. А всяка информация може да се предаде даже и като файл по компютърната мрежа. Това означава, че е възможно хомеопатичните препарати да работят не на химическо, а на информационно ниво. Впрочем тази хипотеза, точният механизъм на тяхното действие все още предстои да се докаже. Сигурно заради това около хомеопатията все още възникват и витаят разнообразни митове.

мит: Хомеопатията е лечение с билки

истина: Лекарството е хомеопатично според начина на приготвянето му, а изходна суровина може да бъде каквото поискате - от готварската сол до мастилото на сепията. Хомеопатичните препарати се правят не само от растителни, но и от животински минерали, киселини, соли, тъкани.

мит: Хомеопатията е доста своеобразен метод за лечение

истина: Тя не е просто лечебен метод, а сложна наука за здравето и умението да живееш в хармония със света и със себе си. Тя наистина е своеобразна, тъй като за разлика от другите лекари хомеопатите лекуват не болестта, а конкретния човек. Например отиваш при хомеопат с оплаквания от болки в стомаха. Освен да уточни характера на болките, хомеопатът се интересува и от много наглед странични неща: твоите навици, сънища, хранителни предпочитания, отношение към живота, преживени нещастия - също като психоаналитик.

В хомеопатията съществува понятие "лекарствена конституция", т.е. съвкупност от физически и психически характеристики на човека, неговите лични реакции на болестта, на факторите от външната среда, особеностите на неговата обмяна на веществата и слабите му места. В класическата хомеопатия на болния се назначава само едно хомеопатично лекарство, което регулира дейността на целия организъм. На десет пациенти с една и съща диагноза може да бъдат назначени десет различни хомеопатични лекарства, защото при избора е важно не името на болестта, а индивидуалността на пациента.

мит: Традиционната медицина и хомеопатията са врагове.

истина: Дълго време официалната медицина отрича постиженията на хомеопатията. В нашата страна тя бе забранена и официално призната едва преди няколко години. Хомеопатията се изучава като медицинска специалност и нерядко лекарите използват хомеопатичните препарати като допълнение към традиционното лечение. Най-много лекари - 50% - използват хомеопатичния подход в Германия.

мит: Хомеопатията лекува всичко

истина: Възможностите й не са безгранични. Например при остър апандисит, когато всяка минута е ценна, едва ли на някого ще хрумне да отиде при хомеопат, вместо да извика "Бърза помощ". Но докато чака линейката, може да вземе хомеопатичен препарат, забавящ развитието на процеса. Също и големи камъни в бъбреците е по-добре да се разбият с ултразвук, а после с помощта на хомеопат да се подбере терапия, която ще промени състава на урината така, че да не се образуват отново камъни.

мит: Хомеопатията е лечение без усложнения

истина: При приемане на хомеопатично лекарство в един момент по правило възниква обостряне на болестта. Могат да "изплуват" и стари, недоизлекувани или потиснати с лекарства болести. Това се смята за добър признак, защото означава, че лекарството е правилно подбрано, че в организма са разбудени сили за окончателно унищожаване на болестта. Този етап се смята за междинен и може да се облекчи с други хомеопатични препарати.

Но в хомеопатията има и случаи, в които подбраното лекарство не съответства на конституцията на пациента и болестта като че ли се загнездва вътре в организма. Например ако болен от бронхиална астма след прием на препарата получи пристъп и се обрине, лечението върви във вярната посока (болестта напуска "центъра" на тялото, а след това си тръгва и от периферията му). А ако пристъпите са минали, но се появи главоболие, значи лекарството е неправилно назначено, то гони болестта навътре в организма.

мит: Хомеопатията е лечение с малки дози

истина: Това не е съвсем точно, тъй като в традиционната медицина също се използват препарати в микроскопични дози. Дозите на хомеопатичните лекарства могат да бъдат различни. Те се наричат разреждания и се приготвят чрез поетапно разреждане в 10 или 100 части вода.

мит: Хомеопатичните препарати са захарни топченца в малки кутийки

истина: Преди хомеопатичните препарати са се приготвяли ръчно на малки порции и са се продавали или във вид на захарни топченца или на капки. Сега хомеопатичните лекарствени форми са значително повече. Освен традиционните топченца и капки има и таблетки, и ампули за интравенозни и мускулни вливания, мазила, гелове, свещички, бонбони за смучене.

мит: Хомеопатичните препарати се приемат много на често, едва ли не на всеки пет минути

истина: При остри заболявания хомеопатични препарати наистина се приемат начесто, но само в течение на три до пет дни. Впрочем сега се появиха и препарати, които по схемата на прием се приближават да привичните лекарства - пият се 2-3 пъти дневно. При хронични болести хомеопатичните лекарства се пият продължително, но не често, понякога по два-три пъти месечно.

мит: Хомеопатията е психотерапия плюс самовнушение

истина: Около една трета от хората са силно податливи на внушение и на тях наистина им помага вярата в успеха на лечението. Но с хомеопатични средства са излекувани не само възрастни, но и новородени, даже животни, които е трудно да бъдат подложени на психотерапевтично въздействие.

мит: В хомеопатията няма прогрес

истина: Истина е, че хомеопатите лекуват и до днес така, както са го правили техните предшественици, докато в традиционната медицина прогресът е налице: нови лекарства, нова апаратура, присаждане на органи, ДНК-анализ и т.н. Но в хомеопатията са неизменни само основните принципи, които е формулирал Ханеман. Самата тя се развива и открива все нови и нови лекарствени средства. Например вече има "хомеопатичен скалпел" - лекарство, което без хирургическа намеса отстранява всякакво гнойно огнище, "хомеопатичен антисептик", който е по-ефикасен от много антибиотици. И ако преди 200 години лекарите-хомеопати са ползвали стотина хомеопатични лекарства, приготвени на основата на растителни и минерални суровини, то сега на тяхно разположение са повече от 4000 препарата от органи и тъкани на животни, от продукти от човешки болести или получени по пътя на предаване на електромагнитно ниво на информация да компонентите, влизащи в състава на лекарствата. Освен това са разработени компютърни програми, които помагат да се определи здравословното състояние на всеки организъм и да се подбират най-подходящите за него препарати.


четири главни плюса на хомеопатията

Хомеопатичните лекарства не водят до привикване

Те не потискат болестта, а изкореняват причината за нея.

Те не внасят в организма никакви химикали

Хомеопатичните лекарства не са скъпи.

как е правилно?

Хомеопатичните препарати трябва да се съхраняват на прохладно и сухо място, далеч от слънчева светлина, миризливи вещества и електроуреди.

Те не се приемат по време на хранене.

В устата не трябва да има следи от силни аромати (чесън, лук, кафе, паста за зъби), когато се пие хомеопатично лекарство.

Гранулите се смучат до пълно разтваряне, а капките се капят върху езика.

В хомеопатията е недопустимо самолечение. То не дава никакъв ефект - нито положителен, нито отрицателен, а времето е изпуснато.