Ирина е завършила чешка филология. Говори още словашки, испански и английски, в момента учи френски. Има си амбиция - да се чуе да заеква на колкото може повече езици, и съкровени мечти - да напише роман и да живее и работи в Брюксел, но с договор за работа по специалността й, а не да мие чинии.

29-годишната бургазлийка започнала да заеква, когато станала на 3 години. Не от стрес, една от възможните причини, а по наследена предразположеност, която се проявява при свръхчувствителните хора - същия говорен проблем имат дядо й и вуйчо й. До 2-3 клас била много приказлива, изкарвали я пред целия клас да разказва приказки. Правела го без никакво смущение, макар че вече леко заеквала. "Не си давах сметка, че имам проблем." Усетила, че е различна в 4-5 клас, когато проблемът й се задълбочил и децата започнали да й се подиграват. През пубертета изпитвала ужас да застане пред аудитория. "Нещо в мен се пречупи. Вече не можех да говоря пред класа и ме изпитваха само писмено." Тогава дошли страховете, че няма да я приемат в гимназията, която харесвала, а после и в софийския университет. Обаче продължила средното си образование точно където искала и в паралелка, която й била по сърце - литературна. След това отново предизвикала съдбата, като кандидатствала само в софийския университет. Приели я. От там нататък постигала всичко, макар и с много усилия и болка. Защото непрекъснато трябвало да преодолява освен себе си и неразбирането и пренебрежението на околните. "Мислех си, че е ужасно нечестно да не мога да се изразя и да се отнасят с мен като с полуидиот, когато не съм."

В университета първите 2-3 години почти не можела да говори, била страшно потисната и депресирана. "Макар че не си личеше, защото бях общителна и ходех по всички купони." Вечер обаче, уморена от мъчителните усилия да говори, се затваряла в стаята си отпаднала и със страхотно главоболие и си мислела лоши неща. "Примерно, че напрежението, което изживявам всеки ден, може да ме накара да полудея." Изпитвали я писмено по нейно желание. Осмелила се да отиде като другите на устен изпит едва в края на следването, но не повторила, защото я ощетили в оценката. "Бях написала всичко, нямаха търпение да ме изслушат. Все още нямах самочувствието да кажа: защо ми пишете толкова, когато си знам." Защо не се е отказала от следването? "Ами аз никога не се отказвам!"

През 1997 г., когато била в трети курс, прочела, че в България има Национална асоциация за самопомощ и инициативи по заекването. Написала писмо до председателя й Петър Тонев. Срещнали се, започнала с него говорна терапия. Два месеца по-късно той й казал, че има шанс да отиде на семинар за младежи с говорни проблеми в Холандия. Било по времето на голямата инфлация и Ирина смятала, че е почти невероятно да се случи, но се случило. Европейската лига на асоциациите на хора, които заекват, организатор на срещата, поела престоя й и 50% от стойността на пътя. За останалите 50% тя помолила за помощ към фондация "Отворено общество" и получила парите.

Деветте дни в Холандия обърнали нова страница в живота й. "Събрахме се около 40 души между 18 и 25 години от цяла Европа. Беше страшно хубаво и емоционално. Всички бяха готини, интелигентни, с чувство за хумор и заекващи. Боже, казах си, тези хора са като мен, а са толкова сладки! Върнах се абсолютно променена."

Преди Холандия Ирина се страхувала да почука на вратата на офис, за да попита нещо - молела приятелките си да го правят. Не смеела да звъни на непознати или на хора, с които никога не е водила телефонен разговор. Когато се върнала, започнала да говори открито за своя проблем. "Ако, да речем, се запознавах с някого, първо казвах: аз заеквам, затова говоря така. И обяснявах, че не е от притеснение, а имам говорен проблем." Лятото след Холандия започнала стаж във вестник "Бургас днес и утре", работела и като рецепционистка в Слънчев бряг. "Просто си казах, че говорът няма да ме спре в този живот да върша нещата, които искам." Срещала се с много хора, правела интервюта и винаги започвала така: "Аз заеквам, така че ви моля за малко търпение и докато свърши интервюто, да проявите толерантност." Стажът й минал гладко.

От този момент се зарекла да приема всички предизвикателства. В четвърти и пети курс продължила в София да работи като журналист на свободна практика. Когато завършила, започнала да си търси работа на щат. Написала статия за едно списание. Редакторката я поканила на среща с намерението да я включи в нещатния репортерски екип. "Поговорихме малко и тя ми каза: не можеш да бъдеш репортер, тъй като заекваш." Ирина обаче имала самочувствието, че може. Започнала работа в информационна агенция АИИ Дейта Процесинг. Сваляла икономически новини за Чехия и Словакия от съответния език и ги резюмирала на английски. След това работила в Novinite.com. Междувременно се погрижила повече никой да не й отказва журналистическа работа, защото заеква, като си осигурила изключително авторитетна диплома. Кандидатствала в Европейския парламент в Брюксел с две свои статии на английски, които писала за София индипендънт и за София еко, и спечелила стипендия за 5-месечен стаж. Преди да я видят, не знаели, че има говорен проблем. Но я посрещнали много добре. В момента Ирина прави секция за Европейския съюз в News.bg. Може да се каже, че сама създала тази своя работа. Написала проект за такава секция и получила финсиране от Делегацията на Европейската комисия в България. Същевременно е нещатен преводач към Министерски съвет.

Ирина брилянтно сърфира из Интернет. От там разбрала, че фондация Европартньори 2000 организира журналистическа практика в Испания. Явила се на интервю и спечелила едно от местата. "Когато човек търси нещо, той открива нужната информация и това му дава стимул да го постигне. Искам да пътувам, да видя много страни и култури, да се образовам още. И понеже много силно искам тези неща, те стават."

Две-три години след Холандия била на втори младежки семинар за заекващи в Швеция. Миналия октомври отишла на семинар в Страсбург, този път за възрастни. Страшно се вдъхновила, като научила какво правят асоциациите от другите страни, докато нашата била престанала да развива дейност. На 22 октомври - международния ден за информираност относно заекването, Ирина написала малки обяви, с които приканвала хората като нея да й се обадят, и ги разлепила из центъра на София. Отворила още специален и-мейл и обяснила посланието си по две бургаски радиостанции. Така отбелязала своя ден. После се свързала с част от хората от предишната асоциация и учредили Сдружение за инициативи по заекването. Избрали Ирина за негов председател.

Сега с още няколко души от сдружението са създали група по самопомощ. Обикалят училищата и обясняват на децата, че не бива да се подиграват на съучениците си с говорни проблеми.

Тази година на 22 октомври съвместно с белгийското посолство организираха публична дискусия на тема детското заекване, тъй като 2004-а е международна година на децата с този проблем. "Когато преди година отворих и-мейла за връзка с хора като мен, се чудех дали някой ще ми пише. Шест-седем месеца по-късно трябваше да трия писма, за да освободя място за нови. Пишат ми умни и интелигентни хора, които могат да кажат много неща. А аз ги виждам как седят свити и се страхуват да говорят. Те не са блестящите герои на вицове и скечове, винаги смешни и нелепи, леко глуповати или пък злодеи. Може би те имат да кажат много повече от друг, който не спира да говори цяла вечер просто защото може да го прави гладко."

Ирина говори гладко с най-близките си приятели и с гаджето си. Той не заеква, по-голям е от нея с 6 години. Запознали се на курс по аржентинско танго. Връзката им започнала уж на шега. Тя завършвала, предстояла й специализация в Прага, смятала да си търси работа там и не искала нищо да я задържа в България. Но когато заминала, започнали всеки ден да си пишат и-мейли. В края на стажа приятелят й отишъл при нея в Прага и прекарали една невероятна седмица. Живеят заедно вече шест години. "Когато бях в 9-10 клас, се страхувах, че никога няма да имам приятел. Тогава срещнах първата си любов. Мъж, с когото имах връзка една година. Обичахме се много. Да, казах си, мога да бъда обичана. Никога не ми се е случвало някой мъж да се дистанцира от мен заради заекването." Няма притеснение и когато пее, макар и много фалшиво. Тайната на тази любов е проста - когато пее, не заеква. Не устоява на изкушението да застане пред микрофона дори на караоке.

Ирина мечтае да напише роман. Един от първите й опити е нещо като приказка, в която главният герой е заекващо дете. То стигало до страната Заеквания, където хората били като него и се подигравали на всеки различен. Не довършила приказката, защото преценила, че с нея може да събуди агресия. "Сега вече мога да кажа: да, аз съм такава, каквато съм, и искам да поработя по-упорито върху заекването си не за друго, а защото ме изтощава физически. Иначе си го харесвам. Благодарение на него ми се случиха прекрасни неща и срещнах толкова хубави хора. Ако не беше то, сигурно нямаше да бъда толерантна към различията на хората и да постигам целите си. Вярвам, че всеки човек, независимо дали е с някакъв проблем, или не, има абсолютния капацитет да постигне това, което иска."

специалният и-мейл на Ирина за хора с говорни проблеми е [email protected]