Погледнете младите мъже, те ви гледат


Испанката Роса Монтеро е като героиня на Алмодовар. Дребна, жилава, подвижна, жена с нерв. В София тя представи двете си излезли на български книги - „Дъщерята на канибала“ и „Указания за спасяването на света“ (ИК Колибри). Светът на Монтеро е населен със странни птици, овдовели таксиметрови шофьори, жени с изчезващи мъже, но затова пък със секси бенки край устните, африкански проститутки, алкохолизирани професорки и 20-годишни хубавци. Малките хора, които не стигат до камерите на телевизиите, но животът им е истински, а понякога и красив. В книгите на Монтеро те идват от опита й на журналист, най-вече във в. „Ел Паис“, а може би и от сенките в стаята й, когато е малко момиченце, болно от туберкулоза, и единствено въображението й можело да се разхожда навън.


Здравейте, г-жо Монтеро! Може би защото много харесвам книгите ви и се въодушевих малко повече за предстоящата ни среща, но тази нощ не можах да спя. Как спите вие, откакто сте пристигнали в София?
Много добре, въпреки че съм с настинка.
Питам и защото в книгата ви „Дъщерята на канибала“ има едно описание как пътуват жените, когато са млади – само с пуловер и чифт бельо за смяна в раницата. И как постепенно на рафтчетата в банята в хотелските им стаи се натрупват шишенца, тубички, калъфчета, кремове, очила, хапчета за сън и хапчета за разсънване.
Да, ужасно е, но при мъжете е същото. „Дъщерята на канибала“ е за кризата на 40-те години и за това колко е трудно да се научиш да живееш и да откриваш себе си. Но аз смятам, че през тази криза минават и мъжете, и жените. Работата е там, че главната ми героиня е жена, а и защо не, при положение че сме 51% от населението. Но това, което ме дразни, е, че когато жена пише роман с главна героиня жена, всички смятат, че тя говори само за жени. Когато мъж пише роман, чийто главен герой е мъж, всички смятат, че говори за човешките същества.
Има ли я наистина тази криза на 40-те? Нима в 20-те, в 30-те години няма криза? А 50-те – това не е ли кризисно положение?
Има я. Някои по-рано, други по-късно, но преминаваме през една врата - както става, когато си приблизително на 14. Има физически промени, които на 20 години ги няма, и промяна в това как виждаш себе си и как виждаш света. Следващата врата е на 70 и през нея се преминава към старостта. Така че ако имаме късмет и доживеем до старост, ще сме минали през тези три врати.
40-те ли е възрастта, когато жената става невидима? Когато мъжете престават да я забелязват? Една от вашите героини е в бар с прилепнала блуза, без сутиен, с къса пола и въпреки това застаналият до нея тираджия не я удостоява с поглед?
Около средната си възраст жената наистина се страхува, че става невидима. Но това не е така. В моя роман героинята има връзка с 20-годишен младеж. Голямо значение има самочувствието на жената. В момента 30-годишни действат като 18-19-годишни, а 40-годишните - като 30-годишни. Погледнете Деми Мур.
Такива връзки са описани и в двете ви книги.
Имам една документална книга, която се казва „Биографии на жени“. Не можете да си представите колко много жени на средна възраст са имали връзка с млади мъже, става дума за XVIII и XIX век. Има един общ период за мъжете и за жените в момента на съзряването, когато се изпитва невероятно влечение към по-възрастните хора. Съвременното общество го е допуснало за мъжете и браковете на по-възрастни мъже с по-млади жени се приемат. Обратното просто не беше прието, но това не означава, че не е съществувало. Препоръчвам на жените на 40 и 45-годишна възраст: погледнете младите мъже, те ви гледат. Гледат ви със сигурност повече от мъжете на вашата възраст.
Това ли са вашите указания за спасяване на жените? Връзка с по-млади мъже? Не включвате ли Светата троица на борбата с възрастта – диети, йога и ботокс?
От цялата си душа ненавиждам хирургическите намеси, пластичните. Смятам, че това е патология. Жените с много пластични операции са като анорексичките – не се виждат какви са в действителност и колко ужасно започват да изглеждат след пластиките. Не казвам, че всяка жена трябва да търси връзка с млад мъж, но подчертавам, че тя е изключително атрактивна за младите мъже. Можеш да имаш връзка, която после може да тръгне добре или зле, всички връзки са сложни. Но ти не си прозрачна и невидима.
Вие самата имате ли такъв опит?
Имала съм отношения с по-млади мъже, но последните 20 години съм с един мъж.
С него ли живеете?
Мъжът, с когото живеех последните 20 години, почина миналата година от рак. И в момента съм сама.
Изглеждате страстна жена. Имате ли други страсти освен писането?
Имам куп страсти и увлечения. Четенето, музиката, приятелството. Смятам, че това, което правя най-добре, е да съм приятелка. Обожавам животните. В момента имам две кучета.
В „Дъщерята на канибала“ има едно много симпатично дебело и старо куче...
Да, Пера-Фока. Образът е вдъхновен от кучето, което имах тогава и което почина.
В книгите ви има много красиви секссцени. Но не се ли надценява сексът в съвременния свят?
По-скоро се банализира. Става стока, продава се, както се продават колите.
Пишете, че любовта е нова измислица. Защо така смятате?
Тя е измислица на романтизма в началото на XIX век. Става дума за любовта страст. Тя е мираж.
Но как е възможно толкова хора да бъдат накарани да вярват в мираж?
Това е начин да продължим, да оцелеем въпреки смъртта. Религиозното учение се базира на желанието на човек да излезе извън себе си. Дрога се взема по същата причина. Напиваш се заради същото. Това е необходимост да избягаш от себе си, от смъртта, която те очаква. Тази опияняваща, зашеметяваща любов те изважда от теб самия и те спасява.
Излиза, че преди два века идеята за страстната любов идва, за да замести отслабващото влияние на религията.
Може да се каже. Любовта не е да обичаш любимия, а да обичаш любовта. Хората харесват емоцията да се чувстват влюбени.