д-р Орения Яфе-Янаи за кариерата, парите и междуполовата война, в която победители са жените

фотография архив ик Сиела

 

Крехка, симпатична и дружелюбно усмихната. Това е първата ми оценка за д-р Янаи. После обаче се вглеждам в живите й, умни и преценяващи очи. Очи на доктор по психология, на опитен клиничен и трудотерапевт, на бивш военен кореспондент и на жена с много житейски опит. Д-р Янаи беше в България за промоцията на книгата си „Избери! Застой или развитие“(ик Сиела), задържала се 48 седмици в националната класация на най-продавани книги в Израел и вече преведена на няколко езика. Разговаряме за кариерата, парите и вечната война между половете, в която според нея победители са жените.

Д-р Янаи, все по-често се случва хора, успели в професията си, да не се чувстват щастливи. Каква е причината?

Това е реакция на несъответствието между успеха и вътрешното удовлетворение. Някой може да има пари, коли, позиции, но това да не е част от неговия вътрешен живот. Ние, психолозите, го наричаме заболяване на юпитата. Характерно е за развитите страни като САЩ, Израел и голяма част от Западна Европа. Тези много успели хора изведнъж започват да се чувстват толкова болни, че не могат да станат сутрин за работа. Така че понякога, когато сме успешни с това, което не сме, е опасно.

Как се излиза от такава криза?

Американците казват: „Намери своята страст, направи я своя професия и никога до края на живота си няма да работиш.“ Днес моите деца например практикуват правото на избор и ако не го правят,  ще означава, че са се предали. В предишните генерации хората не са го правили, защото не им се е налагало. Жените са се омъжвали за този, за когото е било уговорено, мъжете са работели това, което е трябвало. Защо принцеса Даяна имаше такава трагична съдба? Защото попадна в среда, която не е нейната - кралското семейство, и единственият начин, по който можеше да придобие някаква идентичност, беше чрез визията си. Не защото е била ограничена, а защото се е борила за своята идентичност. Това е периодът, в който в момента сме. Оптимист съм. Вярвам, че ще го надживеем.

Как ще ме убедите да оставя професия, която ми осигурява добри доходи, и да започна с нова, която ми е по сърце, но не е престижна и не носи толкова пари?

Няма да ви убеждавам, а ще ви науча как можете да правите пари и от това, което харесвате. Наложило се е например мнението, че ако си артист, не можеш да печелиш добре. Някои артисти обаче знаят как да го правят. Просто трябва да отворите ума си за това. Умението да печелим е свързано и с отношението на родителите ни към парите. Моите например ме караха да вярвам, че всеки, който печели, е престъпник - честните хора не стават богати. Така че никога нямаше да бъда бизнес дама, защото не съм научена в семейството си как да правя пари. Но живея добре, тъй като съм добра в професията си. В бъдеще връзката между парите и работата ще се промени в посока колко добър си в професията си независимо каква е тя. Ето един пример. В средните векове хората са правели ръчни килими, обаче не са ставали богати. Днес с тази професия се печели много. Т.е. въпросът няма да е престижна – непрестижна професия, а колко добър си в това, което правиш.          

У нас две трети от хората работят професии, които не са тяхното призвание.

Затова ми харесва, че в българския вариант заглавието на книгата ми е „Избери!“  В САЩ тя се казва „Кариерата - твоята страст“, в Израел - „Всеки човек има свой път“. Разликата идва от различията в културите. В момента повечето от вас правят онова, което трябва да правят. Предстои ви да се научите да правите избор и да избирате онова, което желаете. Да избираш, е като мускулите. Трябва да се тренира, за да стигнем до състоянието, когато вътре в себе си чувстваме, че имаме правото да избираме. Защото сме научени да правим онова, което ни е казано да правим. А и нашите родители, които не са били успешни в това, което правят, ни дават съвети как да сме успешни. Като добри дъщери и синове ги слушаме, обаче те не могат да ни посъветват правилно. Нито в професията, нито в любовта.

Какво бихте посъветвали жената, която прави кариера?

Да не се чувства виновна. И да комбинира работата и личния си живот, а не да ги дели. Това е възможно, ако нещата, които сте научили в работата, предавате на децата и на съпруга си. Например екипната работа, конкуренцията, умението да бъдете добър шеф и да управлявате правилно хора са неща, които научавате в работата си. Можете да ги пренесете вкъщи. Или обратното. Вкъщи се научавате как да решавате конфликти и можете да го пренесете в офиса.

Обикновено обаче ние пренасяме не уменията, а проблемите от къщи в работата и обратното.

Защото проблемите ви тревожат, а не че искате съзнателно да ги пренасяте. Не трябва да се пренасят фактите, а тяхната интерпретация.

Работата отнема много от личното ни време. Оттам автоматично следва, че колкото и да я обичаме, тя не може да ни прави щастливи.

Ако се чувствате така, значи трябва да разберете защо сте толкова отдадени на работата си. Понякога имаме усещането, че любовта и интимността не са за нас и ги натикваме някъде в душата си. Но те ни липсват. Оттам и пристрастяването към работата.

Искате да кажете, че любов и кариера са съвместими?

Задължително е да ги съвместяваме. Ако наистина правиш това, което обичаш, но без да си пристрастен, тогава любовта, която получаваш от работата си, ще подхранва и другата ти любов. Вярвам, че новите двойки ще бъдат хора, които си помагат като колеги. Няма да ги свързва единствено чувството. И няма да делят живота си на независими една от друга части – работа, партньор, лично аз. 

Но засега повечето успели жени са сами, без човек до себе си.

Защото сме в период на развитие и преход. На жените не им е било позволявано и те сами не са си позволявали да бъдат комплексно успешни. Новата жена е тази, която е успешна във всичко. Но е трудно да се постигне. То е същото, както когато се учиш да свириш на пиано. Първите уроци са с едната ръка, следващите с другата и чак след това започваш да свириш с двете. Трудно е, защото твоят опит е точно обратното на това, което трябва да научиш. Днес всеки е Исус, всеки отделен човек е важен, всички сме част от бродерията на Вселената. Това е еволюция. Това е новият свят. Хилъри Клинтън например е едно доказателство как можеш да имаш кариера, семейство и собствена визия. Новите български жени все още не могат да комбинират успешно кариерата с любовта, все още работят върху изграждането на своята комплексна личност.

Как да балансираме, когато печелим повече от съпруга си?

Жените се борят с такива мъже, критикуват ги и не проявяват разбиране, че и те са в криза. Бъдете му приятел, а не враг.  Говорете с него за работата му, за мечтите му, за депресията му. Правете го като равни, дори като еднополови. Защото ние в действителност не спираме да мразим мъжете и непрекъснато искаме да им отмъстим. И не разбираме, че вместо да се сражаваме с тях, трябва да обединим силите си.

Мъжете никога не признават по-успешната ни кариера, а ако направят нещо вкъщи, са убедени, че не е тяхно задължение и само ни помагат.

Когато си взех нова кола, синът ми каза: „Татко разреши ли ти да си я купиш?“ При положение, че работя четири пъти повече от баща му. А когато дойдат гости и не приготвям, а купувам нещо да ги почерпя, се извинявам аз, а не съпруга ми. Бях много ядосана. Отне ми цели 40 години, докато го направя отговорен. И ето че  миналата година за първи път попита дали може той да сготви. Казах му: Ще се омъжа отново за теб! Но не само той се промени, а и аз. Защото разбрах, че ако не готвя примерно, няма да съм жена. Така че проблемът беше и мой. Заедно се развивахме и аз реших да инвестирам в брака, вместо да търся по-добър партньор. Приех го като мисия. Защото ако се бях развела, нямаше как да повлияя на мъжа ми. Важното е, че той реагира по същия начин. Ние сме първото поколение, което се опитва да живее в партньорство. Когато баща ми почина, майка ми беше на 52 години и викаше: „Свобода, свобода!“ Само пред мен, разбира се.

Били сте военен кореспондент. Жената е създадена да създава живот, войната - да го отнема. Как действа войната на психиката на една жена?

Жените доказват, че могат да бъдат като мъжете, но те все пак са и жени. Затова дори в армията те правят нещата по различен начин. Вярвам, че в този преходен период жените водят промяната - мъжете не знаят какво да правят с нея. Затова ние трябва да им помогнем, вместо да се борим с тях. Трябва да бъдем благородни победители.