ЛЯТОТО ще си направим с дъщеря ми Елица дежурното момичешко море в Слънчев бряг. Там се крием на едно много тайно момичешко място и крадем пълна почивка. След това мама, татко и дете по всяка вероятност още по на юг.

БАГАЖА СТЯГАМ, като правя списък, защото съм хиперразпиляна и хаотична. Този широк списък после го преправям на кратка демоверсия, защото виждам, че съм прекалила. Вече има много неща, от които съм зависима да не забравям, като кремове, пилички и несесерчета. Когато бях неприлично млада, тръгвах с няколко рокли, защото всичко може да се купи на място. А днес - аз съм стоножката, добър ден! Тръгвам въоръжена с обувки за всякакви дъждовни дни и ледени пързалки в Несебър. Мисля комбинациите на дрехите, които вземам, за да не тръгна с целия си гардероб.

КОЛЕБАЯ СЕ за обувки и чанти. Как ти се иска да имаш и една голяма чанта, и една практична, и лъскава, и за през рамото...

С УДОВОЛСТВИЕ ОСТАВЯМ мобилните си телефони. Ако искам да си почивам, трябва наистина да бъда off. Но всъщност не мога да ги оставя, за да се чувам с близките си.

ЗАБРАВЯМ слънчеви очила. Миналата година много сладко се метнахме на един нощен рейс и на сутринта, когато пристигнахме, си дадох ясна сметка, че съм си забравила слънчевите очила. Но се оказа, че съм взела очилата на дъщеря ми, и бях като Елтън Джон.

В РЪЧНИЯ МИ БАГАЖ има фенерче, дъвки, бонбонки тик-так, мокри и сухи кърпички, дезинфектант, интимни салфетки и чудодейни сапуни. Както и едно джобно ножче с пиличка, пинсета и ножичка, ужасно необходимо.

ЛУКСЪТ ДА ПЪТУВАШ БЕЗ БАГАЖ? Вече не мога без багаж! Придържайки се към дребни неща, които ти дават сигурност, развивам зависимости. Много обичам репликата на Робърт де Ниро от филма „Жега“: „...когато жегата дойде зад ъгъла, трябва да можеш да си тръгнеш, без да зависиш от никого и от нищо...“ Но аз не искам да съм вече свободна – доброволно и с удоволствие съм майка.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ВЗЕМАМ козметика, английска и българска книга и учебници. Както и една торбичка с бижута. Обиците са моята най-дебела слабост.