Обиколи архипелага с яхта или без
Идеята ме осени, когато попаднах на остров Бурано – по-малката атракция на Венецианския архипелаг в сравнение с близкия Мурано. Царството на дантелите го наричат, защото отколе там рибарските жени плетели не само мрежи, а и дантели.
Ваня Шекерова 04 July 2010
Идеята ме осени, когато попаднах на остров Бурано – по-малката атракция на Венецианския архипелаг в сравнение с близкия Мурано. Царството на дантелите го наричат, защото отколе там рибарските жени плетели не само мрежи, а и дантели. И сега много семейства се препитават, продавайки ръчно изработени покривчици, възглавнички, чадърчета и ветрила, между нас казано, доста от тях – китайски сурогати. За жалост не дават стаи под наем в кукленските си къщички – тук всяка фамилия трябва да боядисва фасадата на дома си само в един цвят и да не го променя, без да поиска разрешение от градската управа. В резултат градчето прилича на детска рисунка. Каналите между къщите също са повече с декоративна функция – местните рибари връзват лодките под прозорците си. А иначе на Бурано се ходи само пеша, целият остров може да се обходи за около час и отвсякъде се вижда морето. Атракция е местната църква „Сан Мартино“, чиято камбанария конкурира с наклона си кулата в Пиза, а вътре има реставрирана фреска на Тиеполо от XVIII век. Тук, в архипелага на Венеция, църквите са картинните галерии.
[[photo:2274]]
Чудни са малките расторантчета с преобладаващо рибно меню – сутрин на пристанището се търгува уловът за деня, който най-често е „пеше миста“, т.е. асорти, като в таргата има и скариди, и калмари, и каквото е отпуснал богът на морето. Приготвят ги адски вкусно с добавени маслини и лимон, комбинирани със свежи салати и - естествено – с бяло вино. Докато обядвате или вечеряте под разноцветните тенти на ресторантчетата, винаги ще се намери един зализан красавец с китара да ви изкара путпури от избрани канцонети в акомпанимент на китара. Е, не безплатно, разбира се, но усърдието му изобщо не е функция на хонорара.
Бурано е пазар, от който може да задоволите страстта си към карнавални маски (по-евтини са, отколкото във Венеция, дори и ръчно изработените), бродерии, плетива и прочее украшения. Не зная какъв човек трябва да си, за да си напазаруваш сатенени и оплетени с дантели държалки за тоалетна хартия, но явно се харчат, защото ги има в неописуемо разнообразие. Виж, пазаруването на стъкло трябва да си оставите за Мурано, където стъкларски работилници и цехове възпроизвеждат не само образци на чаши, вази, полилеи и свещници от времето на дожите, но вадят и уникални дизайнерски предмети в различни стилове.
Обиколките с градския воден транспорт, фериботите или водните таксита са задължителни, но може да посветите и ден за измерване ширината на уличките във Венеция – в най-тесните от тях трудно би се проврял по-едричък американец. И уж лагуната на Серенисима е плитка и трябва да се пази от образуване на високи вълни, но из нея „газят“ и големи презморски лайнери.
ТВОЯТ КОМЕНТАР