Няколко пресечки южно от Шиша стигам до Лифи - достолепната река, която разделя града на северна и южна част. Южната е онази, в която ще искате да отседнете, да се разхождате денем и нощем, да изпиете кафето си на въздух, ако уцелите слънчев ден. Разликата между Северен и Южен Дъблин е осезаема. Ако, докато сте на север, си казвате: “Къде, по дяволите, попаднах?”, на юг усещането за стар европейски град е истинско. Южният бряг на Лифи ви посреща с поредица малки, приятни ресторантчета и мрежа от тесни павирани улички, които ви карат да искате да откривате още и още подобни на тях. Съвсем на прага на тази част от града е и “Кларънс” - хотелът, собственост на Боно и Едж от U2, което, естествено, означава не просто един от най-елегантните, a най-популярният хотел в Дъблин.

Съвсем неусетно попадам в Темпъл Бар - квартал на близо 4 века и нещо като културно средище на града. Тук баровете са един до друг, един под друг, един над друг и зад бара има... бар. Бар, пъб, клуб - тук това означава лабиринт от помещения, в който се влиза от една улица и се излиза от друга. В някои от тези места още в късния следобед започват да свирят групи, във всички останали това се случва след 8-9 вечерта. На музика обаче човек се е наслушал още докато се разхожда из улиците - навсякъде само на метри едни от други млади, стари, сам човек с китара или друг инструмент или цели групи, пеят, свирят, танцуват, изобщо показват какво умеят. До първата пресечка става ясно - в Ирландия всеки е артист, а улицата по-скоро е създадена за сцена.
Почти няма значение кое място ще изберете, за да обядвате, да изпиете кафето или бирата си. Всяко заведение предлага храна, което по обед ще рече крем супа, поднесена с вкусен соден хляб. Обедните менюта се наричат early bird (или ранно пиле) - разбирайте храна на добра цена. Ирландската кухня не блести нито с разкош, нито с разнообразие. Традиционните ястия, общо взето, са три: два вида яхния - с говеждо или агнешко, и овчарски пай - запечена кайма с моркови и грах, покрита с картофено пюре. Във всеки случай островът, заобиколен от Ирландско море на изток и Атлантика на запад, предлага изобилие от прясна риба и скариди, в което сьомгата е със статута на пъстървата у нас. Едно от най-вкусните неща, които опитах в Ирландия, е seafood chowder - ароматна чорба от морски дарове, чиито гъстота и функция наподобяват тези на нашето шкембе.

Обратно на улицата. Вече споменах Ирландско море. Дъблин излиза на него. 15-20 минути пеша покрай Лифи ме отвеждат почти до пристанището. Архитектурата рязко се променя и от типичните тухлени сгради изведнъж попадам в модерен квартал, построен от бетон и стъкло, където дори мостовете на реката са нови. Оттук няма да стигна до нищо подобно на плаж, но ирландското време така и не предполага джапанки, бански и дълъг ден на припек. Ирландците общуват предимно с ирония, най-вече към себе си, и казват, че на острова им има само един сезон - дъждовна есен. Аз лично преживях и най-тежката зима в последните двайсет години, която освен влажен студ включваше 3 сантиметра сняг, които действително блокираха страната. Всеки мартенски ден започваше и завършваше с най-огромното слънце, което някога съм виждала, но преди април то предимно грее, без да топли. Суровия климат ирландците използват като оправдание за леката си меланхолия, с която пък оправдават, меко казано, странните си алкохолни навици. Малко преди да потегля насам, приятел ми каза най-краткия виц на света: “Един ирландец минал покрай един бар.” Не мисля, че тогава му повярвах напълно. За ирландеца влизането в пъб означава, че ангажиментите за деня са приключили. Следва изпиването на точно толкова бира, колкото е нужна, за да не могат да съберат двете си очи в една точка,  вариантът равновесие в походката да бъде изключен и прибирането да е възможно единствено с лазене. А когато дойде часът баровете да затворят - което в делничните дни е малко след полунощ, през уикенда - два и половина-три през нощта - и излезете на улицата, сигурно ще разберете произхода на феите и троловете в техния фолклор. Алкохолът, комбиниран с неминуемата нощна мъгла, предполага подобни видения. Ако пък в същия момент дочуете и типични ирландски напеви, митологията ще ви се прожектира с цвят.

Пияни или не, вече споменах - ирландците са много артистични, обичат да се забавляват, разговорите с тях задължително ще наложат да впрегнете чувството си за хумор. Двайсетинагодишните притежават особена стихийна енергия, напомняща за  периодично щурмувалите острова викинги, на които несъмнено са потомци. Шумни са, общуват помежду си с резки и грубовати жестове, на пръв поглед изглеждат агресивни. Но само спрете и поговорете с някого за каквото и да било, и ще разберете, че това е просто зрителна измама. Ирландците са изключително мили и любезни хора. Няма как да ви се случи да попитате за посока и да не бъдете упътен, но пък може да се случи да получите извинение в ситуация, в която всъщност вие го дължите. Те са спонтанни, разговорливи и ако нямате предразсъдъци, е възможно да ви се случат куп неочаквани неща. От друга страна, ще ви се наложи да се съобразите и с доста неписани правила - например ако принудени от студа сложите качулка на главата си, може би ще ви гледат подозрително. Така са свикнали да виждат хората, които създават проблеми. ИРА отдавна не действа тук, но усещането за нея витае из въздуха.
Къде все пак да потърсите качествено забавление? Дъблин разполага със свое копие на серията концертни зали O2. Списъкът със събития там включва Dave Matthews Band, Lynyrd Skynyrd, 50 Cent, Whitney Houston, The Black Eyed Peas, Rod Stewart, Kiss, Alicia Keys, Rihanna и... нека не продължавам.

The Button Factory е относително нова и доста по-малка, но много добра зала за подобен род събития, която всяка банда или диджей може да наеме, за да се покаже пред публика. Намира се в Темпъл Бар, което, припомням, е в центъра на центъра и едно от най-добрите места за некомерсиални гигове в града.
Друго подобно и дори още по-шикозно място е Tripod, отново от южната страна на реката. Това е мястото за ценителя на интересните архитектурни решения и истинския меломан. От деня на откриването си в края на 2006-а на сцената на клуба, събиращ 1300 души, на живо са свирили музиканти като Cyndi Lauper, Gary Numan, George Clinton, Herbie Hancock, Ice Cube, Jose Feliciano, Madness, Pointer Sisters, Public Enemy, Underworld. На третата вечер от повторното си пристигане в града имах възможност да хвърлям леда от напитката си по членовете на сегашната формация на Asian Dub Foundation. Разбира се, правех го, за да им покажа радостта си, което за малко да бъде неправилно разбрано от строгата охрана на подобни места. С охраната - внимателно.
Ако сте почитател на банди, които ще ви изпеят свои варианти на хитове от 60-те до днес, местата, които ще ви очароват, са Purty Kitchen, Mezz и двестагодишният Porterhouse, който предлага над 200 вида бира, включително и много добро собствено производство. Друго място с антикварна стойност, колони и тавани от дърворезба е Foggy Dew. Музикантите там обаче свирят  предимно авторската си музика. Ако пък искате просто да седнете в приятен бар, в който музиката да идва от диджейски грамофони, South William на едноименната улица е вашето място. Всички тези и множество други заведения са на крачка едно от друго, което създава допълнително удобство в уикенд вечерите, в които задължително всички са навън. А уикенд вечерите означава всяка вечер от четвъртък до неделя. Добавяме и срядата, популярна като студентски ден и още по-популярна заради цените на напитките, намалени  наполовина.

Дъблин е предимно място за забавления, но не единствено. Ведно с алкохолните и морските изпарения се носи и усещането за интелектуалната сила на нацията, дала на света много повече култура, отколкото можем да допуснем. Освен обичайните музеи и галерии Дъблин си има градска галерия, в която скоро приключи изложба на Франсис Бейкън, Музей на модерното изкуство, Музей на писателите, въобще музеи на какво ли не, богата ботаническа градина, красив градски парк на името на св. Стефан... Да не пропусна основания през XVII век Тринити Колидж, чийто двор също е чудесно място за губене на време на открито.
Дъблин може да ви изплаши, да ви натъжи, да ви вдъхнови, да ви накара да се усмихвате, да подскачате от радост или от студ, може да ви изнерви, възхити, изуми. Може да не искате никога повече да чувате за Дъблин. Но едва ли ще го напуснете, без да сте се наситили на емоции.