Месец преди да стане на 49, Бой Джордж прекара точно 16 часа в София и направи страхотен купон  с най-новите си парчета в клуб „Ялта“. От 90-те насам един от символите на британската неоромантична вълна, чиято музика беше определяна като blue eyed soul (в букв. прев. синеок, но със смисъл на гей-соул), повлияна от ритъм енд блус и реге, е увлечен по диджейското музициране.
Всъщност момчето Джордж е поостаряло и понапълняло. С грим обаче г-н О’Дауд (каквото е истинското му име) е почти същият като през 80-те, когато анонсира андрогинния стил и изпя Do You Really Want To Hurt Me (“Наистина ли искаш да ме нараниш“). А след това беше нараняван много пъти. Една от най-големите му любови е барабанистът на неговата група Culture Club Джон Мос. След като скъсват, Бой Джордж потъва в наркотична зависимост и прекарва шест месеца в един хотел, без да излезе оттам. После пък става вегетарианец. Животът му е много шарен. Пред EVA споделя, че се чувства романтик. И това след 15-те месеца, които преди година прекара в затвора, след като беше оковал с белезници младия норвежец Аудун Карлсен (28 г.) в дома си в Лондон. Потърпевшият му позирал за актова фотография, но се оказало, че певецът има намерение да прави с него садо-мазо секс и „за финал“ му нанесъл побой с метална верига. И с риск да направя парадоксален обрат в това, което ви разказвам, ще кажа, че първото, което ми прави впечатление в Бой Джордж, е шармантната му шапка.

Имате много красива шапка, г-н О’Дауд!
Да, благодаря. На Филип Трейси е. Имам 25 от този лейбъл. Можете да ги видите пръснати из цялата ми къща в Лондон. Може да се каже, че съм природно разхвърлян, ако и това е някакъв талант.

А кой ви гримира? И кога се гримирахте за първи път в живота си?
Като тийнейджър. Бях много впечатлен от Дейвид Бауи като Зиги Стардъст. И така започна всичко. А мой гримьор сега е прекрасният Кристиан Бейтман.

Какво си спомняте от България?
Да, тук съм за трети път. Първият беше през 94-а година. Пях на фестивала „Златният Орфей“. После през 2006-а правих диджейско парти пак в „Ялта”. Тогава даже помня, че изпуснах самолета и се наложи да направим партито ден след като беше обявено. И двата пъти беше интересно и много различно. Българската публика винаги е абсолютна радост. У вас, балкански хора, има много страст и разбиране към музиката.

Върху какво работите сега?
Току-що свърших работата си с диджея Марк Ронсън върху едно от неговите парчета и в момента работя заедно с Хари Чу Ромеро. Другите ми проекти включват Джуниър Санчез и Марк Ведо, както и някои соло проекти. Планирам също да осъществя миксирана компилация тази година и започнах да работя върху диджейски албум.

Продължавате ли да се занимавате с мода?
Не съм толкова активен, както преди, но ми е приятно да се занимавам и в момента работя върху нови модели за следващата колекция на моята марка B-Rude.

Някога искало ли ви се е да имате семейство и деца?
Не съм имал такова намерение! Ще го оставя за „професионалистите“.

В бурния ви живот успяхте ли да намерите своята сродна душа?
Може би! Но не бих казал, че съм в сериозна или постоянна връзка. Любовта, както и животът, е нещо, което се случва, докато си зает да правиш други планове. Тя, разбира се, е голямата цел, но и физическото удоволствие е също важно, така че докато чакам следващата голяма любов в живота си, се поддържам във форма, ако разбирате какво искам да кажа. Старая се да съм по-голям реалист. Но си оставам безнадежден романтик.

Романтиката има ли връзка с ирландската кръв?
О, много се гордея с моите корени. А ирландската кръв вероятно предполага да съм голям кибритлия, но за щастие имам и добра доза чувство за хумор, която върви с това.

Страхувате ли се от остаряването?
Не. Никога няма да бъда по-красив отколкото съм в момента. Това е всичко, с което разполагам.