„Сега вече ще трябва да спя по 2 часа, защото разполагам само с 15 дни за монтаж“, каза ми тя. Нямаше как Мишел да откаже на ЕVA, след като още преди четири години беше наша корица. Тогава ни разказа потресаващата си история - как е била малтретирана от майка си, захвърлена от баща си, как е заминала за Италия, как се е омъжила и развела, как е започнала актьорската си кариера с малка роля в „Страстите Христови“ на Мел Гибсън, а после е станала звезда с „Мъжът, който мечтаеше с орлите“, където си партнира с Терънс Хил. През 2008 г. Мишел отново бе на гребена на вълната на Апенинския полуостров с четирисерийния телевизионен филм на Rai Uno „Артемизия Санчес“, в който изпълнява главната роля. Преди няколко години тя издаде в Италия и автобиографичната си книга „Дървета без корен“. Сега Мишел се е разделила с дългата си тъмна грива и в момента е с руса, къса коса. „По-делово и по-модерно е“, отговаря тя на въпроса ми защо е сменила имиджа си.

Мишел, разкажете ни повече за вашия филм „Сбогом, мамо!“. Доколкото знам, той е по историята на вашия живот...
Не, той е и по моя живот, и по случки от живота на мои близки и познати. Става въпрос за едно семейство. Четири жени – баба, майка и двете й дъщери. Действието се развива в продължение на 40 години. В началото на филма майката (аз изпълнявам тази роля) оставя бабата, т.е. собствената си майка (Татяна Лолова), която е с Алцхаймер, в дом за възрастни хора. Двете й внучки са готови да се грижат за нея, но въпреки това тя я оставя. И трябва да се върнем 40 години назад, за да разберем защо. Между другото, бях много потресена от историите, които чух за това какво се случва в тези домове. Специално заради филма посетих подобни заведения и в България, и в Италия, пък и в Америка. Не мога да кажа, че възрастните хора, оставени там, бяха щастливи или дори добре, независимо от разликите в стандарта. В някои от българските домове ми обясниха, че нямат пари за успокоителни и са принудени да ги връзват. Ужасно е. Но моята героиня има своя мотив, за да постъпи така с родната си майка.

Вие самата видяхте ли се с родителите си, докато снимахте филма?
Не, нито с майка ми, нито с баща ми. За мен това е затворена страница. Достатъчно се занимавах със собствената си история, сега са ми по-интересни историите на други хора. Но все пак искам да кажа, че темата за това какво се случва с нашите баби и дядовци в края на живота им, ме вълнува. Аз много обичах моите. И понеже смятам, че и комплексите, и късметите, които имаме в живота си, идват от нашето детство и от семейството, в което сме израснали, моите хубави неща идват от баба и дядо, които бяха светлината в детството ми.

Изплуваха ли болезнени спомени по време на снимките?
Не. Нямаше време. Когато застанеш лице в лице с лъва, нямаш време да се страхуваш. Просто бягаш. Така направих и аз. Когато някой спомен изникваше, нямах време да се съсредоточавам върху него, просто продължавах да работя.

Как намерихте пари за филма си?
Не беше трудно, защото се занимавам с този проект от 2005 г. Пиша сценария и така нататък. Не знам дали в България се знае, че сериалът на Rai Uno „Артемизия Санчес“ беше абсолютен телевизионен хит в Италия, излъчваше се в праймтайма и мога да твърдя, че като изпълнителка на главната роля имам 6-милионна аудитория в Италия. Това са потенциални зрители и на моя филм. Правата за излъчване на „Сбогом, мамо!“ вече са закупени от Rai Uno и след като мине по кината, ще бъде показан и по телевизията. Там харесаха сценария и понеже ме познаваха, ми се довериха. В моя екип се включиха страхотни професионалисти като например Дезире Коридони, която ми е приятелка и бе главен фризьор в хита на София Копола „Мария Антоанета“. Тя е работила и в суперхитове като „Бандата на Оушън“, „Братя Грим“, „Казанова“. Освен това работя с монтажиста на Джузепе Торнаторе. Приемам факта, че тези хора са се съгласили да работят по моя проект, като огромен комплимент. По същия начин възприемам и българските си колеги. Много искам цял свят да види какви актьори имаме. Татяна Лолова е истинско чудо, толкова е забавна, а същевременно е толкова дълбока. През цялото време се правеше, че забравя думи, за да влезе в образа на болна от Алцхаймер старица. Ужасно се забавлявахме. „Дъщерите“ ми във филма - Надя Конакчиева и Марта Янева- Майдачевски - също са страхотни, Станислав Пищалов... Прекрасни актьори! Живея от 20 години в Италия, но съм българка до мозъка на костите си и искам всички да разберат какви кинаджии имаме. Може би най-много дължа на моя приятел, най-близкия ми човек от 16 години насам - Джузепе Корасанити, който ми е копродуцент, а има и малка роля във филма.

Какво означава най-близък?
Той ми е приятел. Иначе от две години имам връзка с един мъж, обаче още не знам дали е достатъчно сериозна тази връзка, за да го обявя за гадже. Пък и през тези две години бях много ангажирана с филма си. За мен той е мое дете.